Решение № 260125 от 14.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№260125 14.12.2020г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №745 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №865/12.08.2020г., постановено по гр.д.№4139/2019г. по описа на РС- Пазарджик е прието за установено, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземане на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ ****, за сумата от 2848,30лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит „П.К. стандарт“ №****, сключен на 15.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №**** по ч.гр.д.№2833/2019г. по описа на РС- Пазарджик.

Отхвърлен е предявения „П.К. Б.“

ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ ****, срещу В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1170,26лв., представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит „П.К. стандарт“ №****, сключен на 15.06.2015г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №**** по ч.гр.д.№2833/2019г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, сумата в размер на 399,71лв., от които 127,85лв. разноски в заповедното производство и 271,86лв. разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.К. Б.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.Г.С., в частта му с която клаузата за възнаградителна лихва е обявена за нищожна.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно.

Сочи се, че съдът е приел, че съгласно трайната съдебна практика за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е законната лихва за просрочени задължения и по- конкретно трикратния размер на законната лихва. В тази насока се приема, че наличието на съдебна практика не следва да лиши страните от съдебно дирене, с което да бъдат установени ценностите, правилата за поведение в обществото по отношение на бързото кредитиране.

Визира се, че преценката дали определена клауза или договор противоречи или не на добрите нрави следва да се направи съобразявайки съдържанието на понятието „добри нрави“. Не може да е налице недействителност поради противоречие на добрите нрави за това което е позволено от закона с императивна правна норма.

Приема се, че е порочна практиката съдът да прилага механично съдебни решения, без да съобрази конкретния случай и без да извърши някакво съдебно дирене, което да установи конкретните обстоятелства, които следва да бъдат подведени под правната норма.

Твърди се, че мотивите на съда са основани на стара съдебна практика и по никакъв начин не кореспондират с промяната на законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит.

Посочено е, че да се твърди, че клаузата в процесния договор, определяща възнаградителната лихва, следва да бъде обвързана по размер с трикратния размер на законната лихва е абсурдно, тъй като такъв подход най- малкото би бил неактуален, съобразно измененията на ГПК. същата е морално остаряла и неприложима в конкретния случай.

Счита се, че определения в процесния договор за кредит размер на възнаградителна лихва е допустим, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Приема се, че уговореният лихвен процент в размер на 41,17% не е в противоречие с добрите нрави и поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне- чл.9 от ЗЗД.

Сочи се, че добрите нрави са там, където обществените отношения не се уредени с императивни правни норми.

Визира се, че след като

„добрите нрави“ не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във всеки конкретен случай, то и параметрите на добрите нрави не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при твърдение за нарушение на чл.9 от ЗПК, съдът е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай липсва.

Счита се, че меродавна е пазарната цена на кредита, а не законната лихва, както и че последната е лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.

Сочи се, че следва да се има предвид и обстоятелството, че сключения договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредитора по него- чл.286 от ТЗ.

Визира се, че ако се обяви за недействителна клаузата за възнаградителна лихва, то се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Твърди се, че договорното възнаграждение по заема е предварително определено в договора и посочено в погасителния план и към момента е в размер на 1170,26лв., който размер напълно съответства на законовите изисквания.

В този смисъл са изложени съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на „П.К. Б.“ ЕООД за неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №****, като се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.К. Б.“ ЕООД срещу длъжника В.. Ц.Р. за договорно възнаграждение в размер на 1170,26лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски, включително и за настоящата съдебна инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В.Ц.Р..

В съдебно заседание, за жалбоподателят

„П.К. Б.” ЕООД, редовно призован, представител не се явява. От същият е постъпило писмено становище, в което се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение, в частта в която се отхвърля претенцията на ищеца по отношение на договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит, като вместо него се постанови друго с което се уважат изцяло исковата претенция за договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Моли се за присъждане на направени съдебно- деловодни разноски.

Ответникът по жалбата- В.Ц.Р. се явява лично. От страна на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозирана искова молба от „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.” ****, чрез пълномощник- юриск.К.Е.С., срещу В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с което са предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че на 15.06.2015г. между ищеца и В.Р. е сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 3050лв., като с част от тази сума в размер на 2436,43лв., по искане на ответника е извършено вътрешно рефинансиране за погасяване на текущо негово задължение към ищцовото дружество. Останалата част от сумата в размер на 613,57лв., на 16.06.2015г. е преведена по посочена от ответника банкова сметка /*** №9840100 с референция: 270PMWP151670006, с дата 16.06.2015г./. От своя страна последният се задължил да върне предоставения му кредитен ресурс на 24 месечни вноски, в размер по погасителен план от 188,56лв. и падеж- всяко 20-то число на месеца, при годишен процент на разходите /ГПР/- 49,90%, годишен лихвен процент- 41,17 %, лихвен процент на ден- 0.11 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 4525,44лв., от което 3050лв.- главница и 1475,44лв.- договорно възнаграждение.

Твърди се, че към момента на депозирането на исковата молба, размерът на погасеното от длъжника задължение по процесния договор е в общ размер на 527,60лв. От тях по заема са заплатени 506,08лв., а сумата в размер на 20,72лв. е послужила за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.

Излагат се твърдения, че неразделна част от договора са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознават преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагали подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Посочват, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Сочи се, че ищецът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит, като с негова помощ са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК.

Твърди се, че ответникът е имал възможността да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, но след като не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по кредита е налице съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Визира се, че поради неизпълнение на поетите по процесния договор задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК, като се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2833/2019г. по описа на РС- Пазарджик.

Сочи се, че във връзка с подадено от длъжник възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Искането е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми в общ размер от 4018,56лв., включващи главница в размер на 2848,30лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението и договорно възнаграждение в размер на 1170,26лв., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2833/2019г. по описа на РС- Пазарджик.

В срока по чл.131 ГПК от страна на ответникът

В.Ц.Р. е депозиран писмен отговор. В него се изразява становище за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва касаеща нейния размер, противоречието й с добрите нрави, тъй като същата надхвърля трикратния размер на законовата лихва при необещетените кредити.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.07.2019г. от страна на ищцовото дружество „П.К.

Б.“ ЕООД, срещу В.Ц.Р. е поискано от първоинстанционния съд да издаде заповед във връзка с посочените в същото суми. В тази връзка е образувано ч.гр.д.№2833/2019г. по описа на РС- Пазарджик, като заявлението е уважено, като е издадена Заповед №1609 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 31.07.2018г., по силата на която е разпоредено ответникът-длъжник В.Ц.Р., да заплати на кредитора- ищец сумата от 4018,56лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 09.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 80,38лв.- държавна такса и сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 53 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c1e2582-0390-40dc-b224-65223b5e2dcc