Разпореждане № 22376 от 02.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 6891/2025
- Вид
- Разпореждане № 22376
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- Христина Валентинова Тодорова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.4, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за насърчаване на инвестициите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22376 гр. Варна, 02.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христина В. Т.а Колева като разгледа докладваното от Христина В. Т.а Колева Частно гражданско дело № 20253110106891 по описа за 2025 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от В. Т. А., ЕГН ********** и П. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***********, за сумите от по 1173.50 лева /хиляда сто седемдесет и три лева и 0,50 ст./, представляваща обезщетение за вреди, дължимо от длъжника на основание чл. 7, §1, буква „в“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., за закъснение на полет ТК 176/02.02.2025г. по направление летище И. - летище П. Л., М., с над три часа по – късно, спрямо часа планиран по разписание вместо в 13:05 часа, полетът е кацнал в 16:28 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 505.00 лева /петстотин и пет лева/, представляваща сторените в производството съдебно- деловодни разноски за платена държавна такса от 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 480.00 лв., срещу „Т. а.Т.Х.Й. (T.A.) - акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата - Истанбул с регистрационен № ********, със седалище в Т., гр. И., А.Х.Л.Й.(A. H.L.I.), представлявано от Т. К., А. О., Б. Е., действащо на територията на Република България чрез Търговско представителство „Т.а./Т.Х.Й.", регистрирано в Българска търговско-промишлена палата, с БУЛСТАТ: ****, с адрес и седалище на управление: Р Б., **************** За да се произнесе съдът съобрази следното:
Особеният характер на заповедното производство, което легитимира кредитора с право на принудително изпълнение в едностранно производство без съдебно дирене, което принципно би могло да застраши насрещната страна. За това и законодателят урежда този тип производства по изключение само с нарочни гаранции срещу злоупотреба на заявителите. Такива са и принципните ограничения, въведени с отрицателните предпоставки в чл. 411 ал. 2 ГПК. Всяка една от фактическите хипотези, очертани като пречки за упражняване на право на заявителя за снабдяване със заповед има самостоятелно значение и наличието й изключва уважаването на искането, независимо от липсата на останалите. В този смисъл, дори заявлението да е редовно и заявените права да не противоречат на закона и добрите нрави, достатъчно е длъжникът да няма седалище на територията на РБ, какъвто е процесният случай, за да не може заявителят да го обвързва с резултата от заповедно производство, на основание чл. 411, ал.2, т.4, предл. 2 ГПК. Това е така, защото само юридическото лице, което е създало не само фактически, но и административни връзки с територията на съда следва да носи неблагоприятни последици от връчване, налагащо защита в кратки срокове (чл. 414 от ГПК). В този смисъл Определение постановено по 1 в.ч.т.д. № 415/2018 г. на ВОС.
На осн. чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Преценката за наличие на обичайно местопребиваване или място на търговска дейност на територията на страната съгл. чл.411, ал.2, т.5 ГПК може да се извършва единствено по реда на чл. 423 ГПК съгл. ТРОСГТК 4/2013 г на ВКС. Липсата на регистриран адрес в страната изключва изобщо издаване на заповедта, а ако такава е била издадена по погрешка, тя може винаги да бъде оттеглена от съда, който я е издал ( т. 3б от ТРОСГТК 4/2013 г на ВКС). В случая се твърди от заявителя единствено регистрирано търговско представителство на територията на РБългария. Съобразно разпоредбата на чл. 24 ЗНИ, чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата, като представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. При справка в ТР не се установява длъжникът „Т. а./Т.Х.Й.", акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата - И., с рег. № 75184/014968, със седалище в Т., гр. И. да има седалище или клон на територията на страната, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 411, ал. 1 ГПК.
Предвид липсата на седалище на територията на Р. Б. на задълженото лице „Т. а./Т.Х.
Й.", акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата - И., с рег. № 75184/014968, със седалище в Т., гр. И., съобразно изискването на чл.411, ал.2, т.4 ГПК заявлението следва да се отхвърли.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 47365/29.05.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от В. Т. А., ЕГН ********** и П. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес:
********* срещу „Т.а./Т. Й.", акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата -И., с рег.
№ *********, със седалище в Т., гр. И., А. Х. М. Й., действащо на територията на РБългария чрез търговско представителство „Т. а./Т.Х.Й.", регистрирано в Българската търговско-промишлена палата с Булстат******, с адрес: ****************
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред В. окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви осъдителен иск за вземането си, в който случай може да ползва внесената по заповедното дело държавна такса, като довнесе разликата до пълната дължима за иска държавна такса.
УКАЗВА на заявителя, че в дадения едномесечен срок от съобщаването следва да представи доказателства по настоящото дело за предявяване на иска, противен случай той няма да може да се ползва от внесената по настоящото заповедно дело държавна такса.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2