Определение № 91 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503403 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град ***, действащо чрез юрисконсулт М.М, срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №10432/06.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №20096/24 г. по описа на РС Пловдив, ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Г. Д. Н., ЕГН **********, от с. ***, за сумата от 75 лв. такса за нереволвиране.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно.

Не е налице значителна и явна нееквивалентност на престациите. Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление по изложени съображения.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, подадено от „Банка ДСК“ АД, против Г. Д. Н., за вземания на банката, произтичащи от договор за платежни услуги и допълнително споразумение за кредита карта, обявени за предсрочно изискуеми. В заявлението се сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила на основание чл.14 от допълнителното споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица към рамков договор за платежни услуги, за което длъжникът е надлежно уведомен. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, копия от договора за платежни услуги, допълнително споразумение, общи условия, както и покана уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, адресирана до кредитополучателя, чието връчване е било възложено на ЧСИ ** с район на действие – района на ПдОС, връчено лично на длъжника.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в посочената част, се аргументира, че заявлението в тази част е неоснователно, тъй като тези такси са дължими съгласно общите условия по договора и представляват единична фиксирана такса в размер на 15 лв. за „невнесена минимална сума“, т.е. ако длъжникът не внесе в срок минималната сума за револвиране, му се начислява такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Тарифата на Банка ДСК.

От тълкуването на посочената разпоредба може да бъде направен извод, че таксата за нереволвиране се начислява в случай на неизпълнение на задълженията на потребителя да внася минимална сума за револвиране по кредита, за да може да продължи да ползва кредитната карта. Следователно таксата е за неизпълнение на главното задължение на длъжника да плаща съответните суми по кредита. Или предметът на това вземане са вредите на кредитора в случай на неизпълнение на длъжника, които са предварително оценени, т.е. неустойка за неизпълнение. Тъй като тези вреди произтичат от неизпълнение на главното задължение за внасяне на минимална сума за покритие по кредита, т.е. от забавата на длъжника, за тях се прилага ограничението по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. При забава на потребителя кредиторът няма право на обезщетение, различно от законната лихва за забава.

Кредиторът може да доказва други вреди на общо основание, но действително претърпени такива, а не предварително определени. Такива може изобщо да не настъпят. Ето защо клауза с такъв предмет противоречи както на закона, така и на добрите нрави. Съдът е приел и, че сочената клауза за нереволвиране е неравноправна. За потребителя не става ясно в какви случаи се дължи тази такса и в какво се изразяват тези разходи, дали това е максималният размер, до който дължи плащане на сторени от кредитора разходи, или, независимо от сторените разходи, длъжникът винаги ще дължи тази такса. По принцип потребителите нямат задълбочени правни познания и не може да направят, а и не са длъжни, връзка на тази клауза с някоя клауза от договора за кредит. По този начин клаузата не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, с арг. от чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗЗП. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по 2 силата на самия договор, представлява и неравноправна клауза, тъй като представлява заобикаляне на императивно предвиденото ограничение по чл.

21, ал. 1 от ЗПК. Дори и да се приеме, че претенцията е за такса, то обосноваването на този разход изисква предоставянето на допълнителна услуга, съпътстваща изпълнението на договора (чл. 10а, ал. 1 от ЗПК), каквато в случая не се твърди, а законът (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК) не допуска заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради което претенцията за заплащане на такси за нереволвиране противоречи и на чл. 10а от ЗПК.

Изводите са правилни и законосъобразни, като напълно се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаната сума за такси е типично действие по управление на кредита и съставлява разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Освен това видът, размерът и действието, за което се претендира заплащането на такси в размер на 75 лв., не е определено в договора за кредит, а в общите условия е предвидена такса в размер на 15 лв. Не е ясно за какъв период може да бъде начислена.

Съгласно чл.11, ал.1 от сключеното между страните допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 12.11.2021 г. (л.7 и сл. от първоинстанционното производство), длъжникът има задължение ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след падежната дата, да револвира кредита си, като внася минимална сума за револвиране, в случая - като единична фиксирана такса в размер на 15 лв. за невнесена минимална сума съгласно тарифата. При невнасяне в срок на минималната сума, на длъжника се начислява такса „невнесена минимална сума“. Въззивният съд също намира тази претенция за неоснователна, тъй като същата прикрива отговорност на потребителя за неизпълнение на негово основно задължение - да внесе минимална сума за покритие на кредита. В този смисъл предвидената такса за нереволвиране на кредита противоречи на чл.33 от ЗПК, а поради липсата на действителна предоставяна услуга на клиента - и на чл.10а от ЗПК. В случая минималната сума за револвиране е определена като фиксирана сума, която длъжникът дължи ежемесечно след падежа. В този смисъл банката е предвидила неустоечна клауза под формата на такса за обслужване на картата за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл.33 от ЗПК. По характера си това вземане на кредитора не представлява такса, а неустойка.

Ето защо правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за посочената такса. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид отхвърляне на жалбата, не следва да се присъждат и 3 разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№10432/06.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №20096/24 г. по описа на РС Пловдив, ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Г. Д. Н., ЕГН **********, от с. ***, за сумата от 75 лв. такси за нереволвиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4