Решение № 19089 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19089 гр. С., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110115679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № ПО-15-3749/13.03.2024 г. при ОСЗ - И..., подадена от Ж. Г. Д. против Решение № ..... г., постановено от О. - И..., с което е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 5.761 дка, IV категория, с решение № 3369 от 11.01.2018 г. по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земи и/или поименни компенсаторни бонове: 5,761дка, IV кат. х 929 лева/дка на стойност 5352 лева 5,761 дка, обезщетение всичко на обща стойност 5352 лева, в което е упоменато, че обезщетяването със земя или поименни компенсаторни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 106 и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общински поземлени фондове, с искане за отмяната му, респ. обезсилването му като недопустимо/неправилно.

Оспорващата Ж. Г. Д. твърди, че е наследница на В. К. Б., съгласно Удостоверение на наследници изх. № РКР22-УГ51-157/20.01.2022 г., изд. от кв. „В.“, р-н „К., С., който е притежавал нива от 5,761 дка, четвърта категория, находяща се в землището на село В. в местността „К.“, заявен имот за възстановяване въз основа на влязло в сила съдебно решение от 14.02.2006 г. на 42 с-в на СРС по гр.д. № 10598 от 2005 г. по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, който имот е бил заявен за възстановяване със Заявление вх. № 3369 от 16.03.1992 г. и е бил възстановен в реални граници с Решение № 3369/29.05.2006 г. на ОСЗ - П.. Посочва, че с Решение № 3369 от 11.01.2018 г. на ОСЗ „П.“ е признато правото на собствеността на наследниците на В. К. Б. върху описаната нива и същевременно е отказано нейното възстановяване в съществуващи стари реални граници, като по този начин ОСЗ пререшава, приключило съдебно производство и отказва да възстанови в съществуващи (възстановими) стари реални граници имота, възстановен въз основа на съдебно решение имот. Пояснява, че с Решение 184558 от 05.08.2019 г. СРС прогласява за нищожно Решение № 3369/11.01.2018 г.

Решението е отменено от Административен съд - С. - град и е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, който отхвърля жалбата и това е потвърдено от АССГ с Решение № 221 от 12.01.2023 г., след което е постановено процесното Решение от 02.02.2024 г. без административният орган да е бил изрично сезиран да го постанови, от което следва, че се е произнесъл извън рамките на компетентността си, доколкото не е бил сезиран и е произвел нищожен акт. Навеждат се твърдения, че Решението на ОСЗ - П. от 02.02.2024 г. не е и мотивирано, липсва ясна индивидуализация на имота - местонахождение, местност, вид, от което следва, че страда от съществени пороци, водещи до неговата незаконосъобразност и 1 отмяна. В решението се посочва, че се издава въз основа на преписка за обезщетение с вх. № 33690 от 07.02.2024 г. на наследниците на В. К. Б., но всъщност липсва такова заявление от посочената дата на тези наследници. Сочи, че с него се цитира като основание влязло в сила съдебно решение на административно дело № 8897/2022 г., което е постановено на 12.01.2023 г. и е влязло в сила на същата дата, доколкото не подлежи на обжалване. Сочи се, че в процесното решение липсват всякакви мотиви за размера на определената стойност на имота, за който е признато право на възстановяване, както и не е определен нито паричен размер на дължимо обезщетение, нито брой поименни компесаторни бонове, които се полагат. Твърди, че на наследниците не са връчени уведомления по чл. 18д ал. 2 и чл. 196 ал.

1 от ППЗСПЗЗ, за да могат да упражнят правата си по обезщетяване с друга земя. Посочено е единствено, че обезщетяването със земя или поименни компесаторни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 106 и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общински поземлени фондове. Оспорва определената стойност, като счита, че същата не отговаря на законовите изисквания и не кореспондира с реалната стойност на имота. Административният орган не е отчел местонахождението на имота, включването му в границите на населено място - гр. С., неговия градоустройствен статут и определената стойност не може да компенсира загубата от невъзстановяването на собствеността на имота в реалните му граници и ощетява значително правоимащите лица. Навеждат се твърдения, че с решение под един и същи номер ОСЗ постановява два противоречащи си и взаимно изключващи се диспозитива, като с първия признава правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния имот, а със следващия диспозитив отказва да възстанови същото това право и накрая постановява трето решение под същия номер, с което определя за обезщетяване със земя или поименни компесаторни бонове 5.761 дка IV категория на стойност по 929 лева на декар или общо 5352 лева. Отбелязва, че в предходното Решение № 3369 от 11.01.2018 г административният орган се позовава на Акт № . за публична държавна собственост, издаден на 18.03.2014 г. или много време след влизане в сила, както на съдебното решение, така и на предходното решение на административния орган, с което се възстановява собствеността върху процесиите имоти на наследниците на В. К. Б.. Предвид характера на актовете за държавна собственост, за които е налице оборима презумпция и не се считат за титул на собственост и предвид наличието на възстановена частна собственост по съдебен и административен ред, административният орган с процесното решение от 11.01.2018 г. е постановил акт извън своята компетентност и в противоречие с закона, като е този смисъл, не е налице и фактическо основание за постановяване както на отказа, така и на процесното решение. Сочи, че е заведено гражданско дело пред СГС за оспорване на въпросния акт за публична държавна собственост, относно основанието да се включва в него земя, която не се ползва от Държавата или учебното заведение, посочено в акта, а е определена за възстановяване на собствеността в реални граници на правоимащи лица.

Моли за отмяна, поради нищожност, на така постановеното Решение № 3541 от 09.02.2024 на О. И.... Евентуално, в случай, че съда приемете, че решението не е нищожно, моли да го отмени по отношение на определената в него стойност на имота, която не кореспондира със законовите изисквания за определянето й, както и с реалната стойност на имота и определите адекватна и справедлива стойност на имота, по която да се обезщетят наследниците на В. К. Б..

С постъпилия писмен отговор Общинска служба по земеделие – И... оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Излага обстойни доводи за това, че обжалваното Решение № 33690/09.02.2024 г. е постановено от О. – И... в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и в рамките на предоставената компетентност на административния орган. Посочва, че обезщетението е определено съобразно приложимата Наредба и навежда доводи за неоснователност на депозираната жалба в тази й част.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Между страните не се спори, че жалбоподателят е заинтересовано лице във връзка с оспорения административен акт, т.е., че жалбоподателят е наследник на В. К. Б., поради което имат интерес от обжалване. Административният орган, издал оспореното решение, е представил доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, като съдът констатира, че жалбата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за обжалване.

2

Ето защо, съдът счита, че жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на обжалване и в срока по АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно представената заповед № РД-07-1433/01.02.2024 г. на директора на О..е“ С.град се доказва, че оспореното Решение № 3369/09.02.2024 г. е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 60а ППЗСПЗЗ директорът на ОСЗ „О..“ е упълномощил служители на ОСЗ И... с правото да вземат решение във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ, като комисия, състояща се от упълномощените служители, е взела обжалваното решение.

С Решение №3396 от 11.01.2018г. на ОСЗ П. е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 5,761 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. В., местността К.. С Решението е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 5,761 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. В., местността К. поради това, че бивш имот №41 по плана на старите имоти за м. К. попада върху ПИ с идент. 68134.859., предоставен на МОН - Л..т, гр. С., за който е съставен АДС №. от 18.03.2014г. за публична държавна собственост. Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗДС собствеността върху имоти публична държавна собственост не подлежи на възстановяване и за имота се следва обезщетение съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

С Решение №200448641/08.07.2022г. по гр. д. №35268/2020г. по описа на СРС, 46 състав, потвърдено с Решение №221/12.01.2023г. по адм. дело №8897/2022г.по описа на АССГ, е отхвърлена жалба на Димитър Иванов против Решение №3396 от 11.01.2018г. на ОСЗ П., с което се отказва възстановяване на правото на собственост на наследниците на В.

К. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижим имот – Нива 5,671 дка в местността К. в землището на кв. В..

Видно от Решение № ..... г. на ОСЗ И... на наследниците на В. К. Б. е признато правото на обезщетение за признато но невъзстановено правото на собственост върху земеделски земи, както следва: 5,761 дка, IV кат., с Решение №3369/11.01.2018г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земи и/или поименни компенсационни бонове:

5,761 дка, IV кат. х 929 лв./ на стойност 5 352 лева; 5,761 дка обезщетение всичко на обща стойност 5 352 лева. В решението се посочва, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлен фонд.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.19а, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ за процесния имот с площ от 5,761 дка IV кат., находящ се в местността „К.“, съобразно правилата на Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, е 4 831 лв.

Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при преценка законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: 1) дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали е спазена установената форма; 3) дали е допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила при издаване на акта; 4) дали е налице противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания по чл.

146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт.

Решението на ОСЗ – И... е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, като в същото е посочено, че се издава на основание чл. 19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Решението съдържа всички необходими реквизити, подписано е, изложени са мотиви с препращане към постановените съдебни актове, въз основа на които се издава. Доводите на жалбоподателя за липса на индивидуализация на поземления имот и за липса на изложени мотиви към административния акт са неоснователни. Решението е постановено след надлежно сезиране от заинтересованите лица 3 в качеството им на наследници на правоимащото лице Васил Бързев. На първо място актът е постановен в хода на образувана административна преписка при ОСЗ – И... във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на наследниците на Васил Бързев по реда на ЗСПЗЗ, като в решението изрично са посочени площта и категорията на имота, както и съдебните актове, постановени при проведено обжалване по реда на АПК. Така изложените данни безспорно позволяват индивидуализацията на имота дори при липса на данни за конкретното му местоположение, предвид проследимостта на административния акт като част от образуваното административно производство пред ОСЗ И... и участието на жалбоподателя в хода на приключилите съдебни производства по обжалване на посочените съдебни решения. На следващо място решението е мотивирано, макар и лаконично, чрез препращане към постановените съдебни актове и чрез позоваване на конкретната материалноправна норма на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.