Решение № 20718 от 15.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20718 гр. ***************, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110153645 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ********************** ЕАД срещу Н. Ц. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.

*************************, с абон. № 201578, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60964/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 017.63 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.

05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателното плащане; 448.81 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г.; 36.51 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2018 г. до м.

11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателното плащане; 8.58 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 11.10.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Излага, че тя е изпаднала в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от ************************** ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете са 1 оспорени по основание и размер. Ответницата оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия, като твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е била нито собственик, нито ползвател на имота. Сочи, че не е получавала писмото от ищеца за откриване на партида и не е титуляр на партидата. Излага, че е прехвърлила собствеността върху имота на 12.12.2019 г., поради което няма задължения към ищеца след тази дата. Оспорва да е ползвала доставяната в имота топлинна енергия, защото живее в чужбина и има регистриран адрес във *******************. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода до м. 10.2018 г. Моли за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност моли да бъде прието, че има задължения към ищеца само за периода от 25.10.2018 г. до 12.12.2019 г.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ************************** ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60964/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от установяването на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на 2 собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.12.1997 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2002 г. се установява, че ответницата е придобила чрез дарение и покупко-продажба процесния имот преди началото на исковия период. Искането й за тяхното изключване от доказателствата по делото е неоснователно. Действително съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, а ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Такова искане обаче би могло да бъде уважено само в случаите, в които оригиналът или официално заверен препис се намира при страната, която е представила по делото документа в обикновен препис, какъвто настоящият случай не е, поради което искането в отговора за задължаване на ищеца да представи нотариалните актове в оригинал или в нотариално заверен препис е отхвърлено с определението за насрочване. Ето защо липсва основание за прилагане на предвидените в чл. 183, ал. 1 ГПК последици. Същевременно други доказателствени искания във връзка с оспорването на ответницата, че такива нотариални актове не съществуват, не са направени. При това положение съдът намира, че посочените документи следва да бъдат кредитирани.

От друга страна, от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2019 г. е видно, че по време на исковия период И. се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот в полза на трето лице.

Предвид изложеното съдът намира, че между страните е съществувало само през периода от 01.05.2018 г. до 12.12.2019 г. облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********************** ЕАД на клиенти в град ***************, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: топлоснабден имот, находящ се в гр. *************************, с абон. № 201578. Следователно само за посочения период ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, който извод не се влияе от обстоятелството дали тя фактически е живяла в имота и дали е имала регистриран адрес на друго място, нито има значение, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК тя вече не е имала право на собственост върху имота, защото това обстоятелство не я освобождава от отговорност за периода, в който е била негов собственик и съответно е била клиент на топлинна енергия за битови нужди. За останалата част от исковия период И. не носи отговорност за задълженията за топлоснабдения имот поради липсата на доказателства, че е продължила да притежава качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за този имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото общи фактури за исковия период и писмени 3 доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след законоустановения срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. За исковия период сградата е отчитана с мобилно устройство, поради което няма главни отчети. В имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, както и щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са правилно извършени. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като на абоната е начислявано и допълнително количество вода по чл. 69, т. 4 за отоплителния период 2019 г./2020 г. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните през периода от 01.05.2018 г. до 12.12.2019 г. за доставка на топлинна енергия, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответникът е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

В случая от значение при определяне на размера на задължението на ответницата е възражението й за погасяване по давност на вземането, по отношение на което съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, 4 ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c1c0c28-c903-4364-9bf0-fffc5d943ae8