Определение № 3482 от 13.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3482 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002101191 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 855/03.02.2023г., подадена от П. В. Н. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Т. Е. Т. от АК-П., срещу решение № 217/07.12.2022г. по в.гр.д. № 455/2022г. на Апелативен съд-П., 1-ви граждански състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Н. против „Бургойл БГ“ ООД отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти:

-ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1848/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]; площ 309 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:

269, кв. 9/14, парцел ГУ-269, ведно с построената в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 75 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: жилищна еднофамилна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], ободрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 „Г“, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор [№]; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой на нива на обекта: 1; площ: 49.20 кв.м., ведно с избено помещение №5, с площ от 5.83 кв.м. и 6.667% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с 2.982% идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], цулият с площ от документа за собственост от 810 кв.м., а по скица с площ от 812 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана;

1 начин на трайно ползване: ниско застрояване (от 10 до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план§ 570, кв. 631 по плана на V-та градска част, парцел ІІІ-570, възложени му с влязло в сила постановление за възлагане по изп.д.№ 395 по описа на ЧСИ с рег.№826-А. А..

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, както и че попада в приложното поле за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по посочените в изложението правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1.По кой ред следва да бъде довършена публична продан, започната по стария ред в ГПК (редакцията преди 2017г.)?

2.При спряно изпълнително дело тече ли срокът за внасяне на цената по влязло в сила разпределение?

3.Допустимо ли е вече изготвено разпределение да бъде изменено поради последващо цедиране на вземанията от един взискател на друг?

4.В рамките на спор за собственост, съдът може ли да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване на постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред?

Поддържа, че първият и вторият поставени въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излага съображения, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС ( ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погрешно посочено в изложението като ТР №2/2013г. по тълк.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС) в частта, в която е прието, че ответникът не е следвало да плати по влязлото в сила разпределение, тъй като изпълнителното дело е било спряно, като по този начин въззивният съд е заявил имплицитно, че плащането на цената по изготвено разпределение е изпълнително действие. Поддържа, че това становище противоречи на тълкуванията, дадени в посоченото тълкувателно решение, съгласно които плащането въз основа на влязло в сила разпределение не е изпълнително действие. В тази насока навежда довод, че срокът за плащане е започнал да тече от влизане в сила на разпределението и е изтекъл без цената да е била внесена.

Поддържа, че независимо от факта, че дружеството е закупило вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД същото е следвало да внесе и сумата от 150 079.60 лв., след което да се легитимира със закупуването на вземането пред съдебния изпълнител и да поиска обратно получаването на същата сума, но не изобщо да не я внася. Счита за недопустимо да се измени вече изготвено разпределение поради последващо цедиране на вземанията от взискателя.

2

Позовава се на решение №92 от 18.08.2010г. по т.д.№645/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, според което ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание, което обаче не изключва възможността да се предяви ревандикационен иск за имота. Позовава се и на решение №365 от 22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на І г.о., според което публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени в закона - чл. 496, ал. 3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот и действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. В този смисъл поддържа, че щом съществува правна възможност да се предяви ревандикационен иск, по аргумент на по-силното основание не следва да има пречка да се предяви и установителен иск за собственост, в рамките на който съдът да се произнесе за законосъобразността на проданта.

Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погрешно посочено от касатора като ТР №2/2013г. по тълк.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с вече изложеното касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по следните въпроси, за които счита, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

5.Коя от двете норми има предимство: чл. 494 ГПК или чл. 496, ал. 3 ГПК?

Поддържа, че в настоящия случай съгласно чл. 494 и чл. 405 ГПК съдебният изпълнител поради неплащане в срок е следвало да намали вземанията на ответника с размера на задатъка, да обяви проданта за нестанала поради липса на други наддавателни предложения и да чака последващи молби от взискателите за насрочване на нова продан, но вместо това е допуснал плащане извън срока като е приел, че поради чл. 496, ал. 3 ГПК е допустимо възлагане на купувач, който е внесъл цената след предвидения в чл. 494 и чл. 495 ГПК срок.

6.Следва ли да бъдат спазени сроковете за плащане на цена от взискател по чл. 495 ГПК при спряно изпълнително дело и какви следва да са последиците от липса на такова плащане?

7.По какъв ред продължава публична продан, започнала преди промените в чл. 495 ГПК, влезли в сила с редакцията на ГПК към ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г., а именно едноседмичен или двуседмичен срок за плащане по влязло в сила разпределение има взискателят да плати определената цена?

Поддържа, че ако се приеме, че започналата по стария ред продан следва да продължи по него, то срокът за плащане е бил едноседмичен от влизане в сила на разпределението и в настоящия случай е изтекъл още преди спирането на изпълнителното дело.

8.Кога може да се приеме, че едно изпълнително дело е подновено - с депозиране на влязло в сила определение за обезсилване на обезпечителната заповед, въз основа на което е спряно или с резолюция на съдебния изпълнител от по-късна дата?

9.Наличието на молба за възобновяване на изпълнителното дело от 31.10.2019г. и призовка за принудително изпълнение от 25.11.2019г. по същото дело означава ли, че изпълнителното 3 дело е било подновено към дата 25.11.2019г.?

10.При изготвено разпределение от съдебен изпълнител по време на обжалването му и влизането в сила е налице цесия между хирографарни взискатели. Допустимо ли е цесионерът да извърши прихващане на вземането, което съдебният изпълнител е разпределил в полза на цедента или цесионерът следва да внесе определената сума по сметка на съдебния изпълнител, който след това въз основа на цесията да му преведе сумата?

За очевидно неправилен счита извода на въззивния съд, че заплащането на сумата извън регламентирания в ГПК двуседмичен срок е факт без правно значение за действителността на проданта доколкото разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК посочва, че в случай на неплащане на цената купувачът може да отклони уважаването на иска за обявяване недействителността на проданта, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купува. Поддържа, че е недопустимо при наличие на чл. 495 ГПК имотът да се възлага на взискател, който не е платил в срок, вместо за имота да се насрочи нова продан, доколкото в случай липсват други наддавачи.

Посочва също така, че исковата молба не е квалифицирана от ищеца като иск по чл. 496 ГПК, а като отрицателен установителен иск за собственост, като са посочени множество пороци на проданта, които водят до недействителност на постановлението за възлагане, като следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че към датата на депозиране на касационната жалба липсва каквото и да е доплащане на цената заедно с лихвите.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Бургойл БГ“ ООД чрез процесуалния си представител адв. В. Хайк от АК-Бургас, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

П. В. Н. е предявил срещу „Бургойл БГ“ ООД по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесните недвижими имоти с твърдението, че тези имоти са били предмет на изп.д.

№395/2015г., по което ищецът е длъжник, а за купувач е било обявено дружествотоответник, като е било изготвено разпределение от 21.07.2017г., което е обжалвано и влязло в сила на 28.02.2018г. и в двуседмичен срок обявеният за купувач взискател не е внесъл определената му с разпределението сума. Поддържа, че заплатената сума е в размер на 2 792.83 лв., докато е следвало да бъде заплатена сума в размер на 150 079.60 лв.

Позоваването на дружеството на договор за цесия, с който „Бургойл БГ“ ООД е придобило вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД счита за неоснователно като твърди, че цената по този договор не е заплатена от цесионера. Поради това поддържа, че последвалото 4 възлагателно постановление, с което процесните имоти са възложени на ответника, не е породило действие, тъй като на основание чл. 496, ал. 3 ГПК проданта е недействителна поради невнасяне на цената от купувача.

Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че е внесъл изцяло цената по влязлото в сила разпределение, а доколкото цесията е породила действие спрямо ищеца, то вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД са придобити валидно и за дружеството е отпаднало задължението да внася определената му с разпределението сума за този взискател.