Решение № 196 от 20.09.2022, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 196 от 20.09.2022 г. по АНД № 673/2022 г. по описа на РС-Кърджали

От Районна прокуратура-Кърджали е внесено за разглеждане постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание срещу обвиняемия Д.Р.К. за извършено на 09.09.2021 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, както и срещу обвиняемия Р.Р.К. за извършено на 09.09.2021 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа внесеното предложение. Намира за безспорно установено извършеното от двамата обвиняеми престъпление, като в случая били налице и всички предпоставки за прилагане на чл.78а от НК. Предлага на обвиняемия Р.К. да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, тъй като това не бил първият случай, в който причинява телесна повреда. По отношение на непълнолетния към датата на деянието обвиняем Д.К., моли да бъде наложено наказание „обществено порицание“. На обвиняемите следвало да се възложат и разноските по делото.

Защитникът на обвиняемите твърди, че от доказателствата по делото не се установило деянието да е извършено по хулигански подбуди. Мотивът за престъпното деяние бил извършено засичане с автомобил от страна на пострадалото лице, като във връзка с това станало пререкание между него и обвиняемите. Затова деянието следвало да бъде преквалифицирано. Ако съдът счете, че са налице хулигански подбуди, то следвало деянието да се квалифицира по чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като мотивът за извършване на престъпление бил провокативното поведение на пострадалия на пътното платно. Моли съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на обвиняемите, признанията, които направили за фактическата обстановка, характеристичните им данни и провокативното поведение на пострадалия.

Обвиняемите били с ниска степен на обществена опасност и затова защитата предлага да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ за Р.К. и „обществено порицание“ за непълнолетния към деянието Д.К..

Обвиняемият Д.Р.К. в съдебно заседание се признава за виновен, не дава обяснения, но моли за по-леко наказание.

Обвиняемият Р.Р.К. в съдебно заседание се признава за виновен, не дава обяснения, изразява съжаление за случилото се и също настоява за полеко наказание.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, 1 отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Д.Р.К. е роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, неженен, със средно образование, ученик в 12 клас в ***, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Обвиняемият Р.Р.К. е роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Свидетелят А.Ч. живеел в с***. На 09.09.2021 г . т о й пътувал за същото населено място с лек автомобил марка „****“ peг.№ ***, като се движел по маршрут от гр.Пловдив през гр.Кърджали.

След обяд, около 14.45 часа, на кръстовището за кв.„Веселчани“ в гр.Кърджали, свидетелят Ч. спрял с автомобила си на червен сигнал на светофара. Непосредствено до автомобила, управляван от Ч., от лявата страна, спрял лек автомобил марка „***“ рег.№ ***, с водач обвиняемият Р.К. и спътник синът му – обвиняемият Д.К.. Р.К. свалил предното дясно стъкло на колата и попитал водача на автомобила „****“ : „Какво правиш?“. Свидетелят Ч. му отговорил с думите: „Каквото си поискам“. След подаване на зелен сигнал на светофарната уредба, Ч. потеглил с лекия автомобил . Обвиняемият Р.К. го следвал , като се движел плътно зад него и през цялото време му подавал светлинен сигнал с фаровете и звуков с клаксона на колата . В района на завод „Орфей“, свидетелят Ч. спрял автомобила си на паркинг и излязъл, за да разбере какво се случва. Непосредствено след него отбил автомобилът и спрял и Р.К.. А . Ч. запитал обвиняемия Р.К. какво се случва, при което без никакъв повод последният му нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата. Свидетелят Ч. почувствал нетърпима болка, залитнал назад, но не паднал, а се задържал на краката си. През това време от колата изл язъл и обвиняемият Д.К.. Той хванал свидетеля Ч. за ръцете и заедно с баща си Р.К. го повалили на земята. Започнали да му нанасят удари с крака по главата в областта на лицето, както и по гръдния кош. Обвиняемите не спирали да нанасят удари на пострадалия Ч. и въпреки, че той се опитвал да се предпази с ръце, ударите попадали в областта на лицето и гърдите му. От носа на свидетеля Ч. потекла кръв и дрехите му се изцапали. На помощ се притекли непознати лица, които направили опит да издърпат обвиняемите Д. К. и Р.К. от пострадалия.

Свидетелят Г. Г. се намирал по това време в магазин за пневматични материали в близост до АРЗ. Видял през прозореца на магазина част от случващото се. След като А. Ч. паднал на земята и лицето му било в кръв, свидетелят Г. излязъл от магазина и извикал на висок глас, че ще се обади на телефон 112, като през същото време се обаждал на спешния телефон и бил свързан със ЦСМП гр.Кърджали. Това накарало обвиняемите да преустановят 2 побоя и да си тръгнат. Свидетелят Г. отишъл до пострадалия и го попитал как е, като последният му отговорил, че не е добре. Забелязал, че видимо Ч. не е добре, но бил контактен. Малко след това пристигнал екип на ЦСМП гр.Кърджали, който оказал медицинска помощ на пострадалия. При извършения медицински преглед се установило, че на свидетеля Ч. са счупени носни кости.

По делото е назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № **. Видно от заключението по същата , на А.Ч. е причинено: счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнали по време и начин така, както е съобщил пострадалият /удрян с юмруци и ритан в областта на главата и тялото/. Счупването на носните кости и разкъсно-контузните рани в областта на лицето са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

В хода на досъдебното производство е назначена и извършена съдебна психологично-психиатрична експертиза на непълнолетния Д.Р.К.. От заключението е видно, че освидетелстваният не страда от психически недостатък, към момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. С оглед възрастта на Д.Р.К., може да се приеме извършване на деянието поради лекомислие и увлечение.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите А.Ч., Н.К., Д.Т., Г.Г., С.М., Р.М., М.О. и Ю.А., дадени на досъдебното производство, които съдът кредитира като логични и достоверни; заключение на вещото лице по изготвената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № *** ; заключение на вещ ите лица по изготвената Съдебна психологичнопсихиатрична експертиза № ***; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 09.09.2021 г.; Съдебномедицинско удостоверение № **; Резултат от образно изследване от 09.09.2021 г.; Протокол за разпознаване на лица от 22.12.2021 г., ведно с фотоалбум - 2 бр.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 13.10.2021 г., ведно с фотоалбум; Справки за съдимост на обвиняемите;

Характеристични справки на обвиняемите; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемите, както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство.

От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната квалификация следното:

3

На обвиняемите Д.К. и Р.К. са повдигнати обвинения за извършено в съучастие престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК /за непълнолетния Д.К. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК/ , а именно за причиняване на лека телесна повреда, по хулигански подбуди. Леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални смущения извън тези, визирани в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 от НК. Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Според настоящата инстанция Д.К. и Р.К. са осъществили престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 09.09.2021 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, са причинили лека телесна повреда на А. С. Ч. от ****, изразяваща се в счупване на носни кости и разкъсно-контуз ни рани в областта на лицето, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/. От обективна страна с действията си на 09.09.2021 г. насочени срещу телесната неприкосновеност на пострадалия А.Ч., двамата обвиняеми са му причинили счупване на носни кости и разкъсно-контузни рани в областта на лицето. Тези травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Престъплението е извършено от обвиняемите в съучастие под формата на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК. Това е така, защото и двамата обвиняеми са участвали в самото изпълнение на престъплението и заедно са целели настъпването на вредоносния резултат. В случая престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.1 2 от НК осъществено по „хулигански подбуди“. Според съдебната практика тази квалификация е налице, когато деянието е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС . При деянието, извършено по хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист и др. подобни. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като обвиняемите са били непознати за свидетеля Ч. и без основателна причина са го нападнали по гореописания начин, причинявайки му съставомерните телесни увреждания. С деянието си Д.К. и Р.К. грубо са нарушили обществения ред, показали са висока степен на неуважение към обществото, към личността на пострадалия, а също и пренебрежение към общоприетите норми на поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид сила и поведение. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, обвиняемите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са 4 общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Те са съзнавали, че нанасяйки удари на пострадалия, ще му причинят телесно увреждане и са искали именно такъв вредоносен резултат. Доколкото в секи от съизвършителите, който е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, е съзнавал, че другият съучастник осъществява елементи на същото престъпление, то е налице и общност на умисъла между обвиняемите.

Не на последно място, обвиняемите са съзнавали и хулиганския характер на извършеното от тях деяние. Към инкриминираната дата Д . К . е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, което се установява от заключението по съдебната психологично-психиатрична експертиза.

Разпечатката съдържа 21 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c1b2440-5264-4b3d-aa1a-8aa29558e347