Определение № 525 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500132 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на А. Р. Ш. против Определение № 12050/24.10.2024 г. по гр.дело № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав, с което е оставено без уважение искането й за изменение на Определение № 8920/12.08.2024 г., на основание чл. 248 от ГПК.

Навеждат се за неправилност на атакуваното определение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че депозирания отговор на исковата молба е бланкетен и по съдържание не отговаря на размера на претендирания адвокатски хонорар. Релевира се, че процесуално представителство по делото не е осъществено, тъй като съдът е десезиран след размяната на книжа. Отправя се искане за отмяна на горното определение и за постановяване на ново, с което да се редуцира претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до размер от 400 лева /уточнението на размера е направено с молба от 03.01.2025 г./.

Ответникът Н. Б. А. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал.

1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Производството по гр.д. № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав е образувано по искове на А. Р. Ш. против Н. Б. А. с правно основание чл. 45 от 1

ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие противоправното поведение на А. на 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й заплащане.

Исковата молба е връчена за отговор на Н. Б. А. на 08.07.2024 г.

Последната депозира в срок отговор на 01.08.2024 г., с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. Със същия е представено пълномощно на процесуалния представител на ответницата, както и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева е заплатено в брой от страната.

На 09.08.2024 г. постъпва молба от Ш., с която същата прави изявление за оттегляне на предявените искове, на основание чл. 232 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно заплатеният от А. адвокатски хонорар.

С Определение № 8920/12.08.2024 г. по гр.д. № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав е прекратено производството по делото, на основание чл.

232 от ГПК, като А. Ш. е осъдена да заплати на насрещната страна сумата от 1400 лева, представляваща сторените от последната разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

На 04.09.2024 г. Ш. депозира молба по чл. 248 от ГПК за изменение на горното определение в частта за разноските, като размерът на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар бъде редуциран до разумен минимален размер.

По повод молбата на А. Ш. е депозиран отговор от А. в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото – т.е. съдът не се произнася по съществото на материалноправния спор. Достатъчно условие за възникване на горното право е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, какъвто е конкретния случай.

Сумата от 1 400 лева за адвокатско възнаграждение е заплатена от ответницата на 31.07.2024 г. в брой след връчване на исковата молба за отговор /08.07.2024 г./ и преди датата на уведомяването й, че производството по делото е прекратено – 12.09.2024 г.

При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. При своевременно заявено възражение на ищцата по чл. 78, ал. 5 от 2

ГПК, ВОС извърши дължимата обективна преценка по т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, като съобрази, че делото е с предмет облигационни искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди; фактическата и правната му сложност; материалния интерес – 15 000 лева; видът и количеството на извършената от адвоката на ответника работа – изготвяне на бланкетен отговор на исковата молба, в които е оспорена допустимостта и основателността на заявените претенции без конкретни възражения и без да са оспорени конкретни фактически твърдения. При съобразяване нормата на чл.

36, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22 г., настоящата инстанция намира, че размерът на присъдените в полза на ответника по гр. дело № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата 700 лева.

Прилагайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В настоящият случай освен, че е подаден бланкетен отговор на исковата молба, но и от самите твърдения на ответницата в него е видно, че между страните вече е висящ същия спор – приет граждански иск за обезвреда на неимуществени вреди по НЧХД № 265/2022 г. по описа на ВРС. Т.е. за ответната страна е изначално ясно, че се касае за недопустими искове. Дори и същите да не бяха прекратени непосредствено след размяната на книжа по чл.

131 от ГПК, то на страната е известно как и какви доказателства ще се представят и събират пред гражданския съд, тъй като те няма как да бъдат различни от тези ангажирани по НЧХД № 265/2022 г. по описа на ВРС по повод вече предявеният граждански иск.

Именно това дава основание на съда да приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като единственото предприето действие от процесуалния представител на А. е депозиране на коментирания вече отговор на исковата молба, което да налага определяне на адвокатско възнаграждение в размера, в който е претендирано.

Съдът счита, че адвокатския труд е високо квалифициран труд и качественото му упражняване е една от най-сериозните гаранции за защита на правата на гражданите, съответно сериозна предпоставка за добро правосъдие. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да е справедлив и обоснован, а справедливостта е една и тя следва да се постигне както за ищеца, така и за ответника в производството. Въззивният съд приема, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение би могла да служи като ориентир за цената на адвокатския труд и прилага това свое разбиране.

В конкретния случай, приложението на чл. 7, ал. 2, т. 3 или дори на чл.

3

9, ал. 1 от тази Наредба би довело до прекомерност на адвокатския хонорар.

Дори да се прилагат минималните размери, точно както са предвидени това би формирало едно възнаграждение от порядъка на 1312.50 лева за изготвяне на отговор на искова молба и съдът би го присъдил, но ако конкретното дело се отличава с правна и фактическа сложност, какъвто настоящия случай не е.

По изложените съображения, Определение № 12050/24.10.2024 г. по гр.дело № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която адвокатското възнаграждение е присъдено над размер от 700 лева, а в останалата обжалвана част първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12050/24.10.2024 г. по гр.дело № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на А. Р. Ш., ЕГН ********** за изменение на Определение № 8920/12.08.2024 г., на основание чл. 248 от ГПК досежно присъдените разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК за разликата над сумата от 700 /седемстотин/ лева до пълния размер на заплатеното от Н. Б. А., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 8920/12.08.2024 г. по гр. д. № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ответницата Н. Б. А., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл. 248 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12050/24.10.2024 г. по гр.дело № 6380/2024 г. по описа на ВРС, ХVII състав в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. пред

Върховния

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4