Решение № 557 от 20.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Русе, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря Д. Сп. В. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520107586 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 21 ЗПК.

Постъпила е искова молба от И. К. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит от ***г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, по силата на който му била предоставена сума в размер на 3000 лева при уговорени параметри, както следва: годишен лихвен процент (ГЛП): 33.67 % ; годишен процент на разходите (ГПР): 49.34 %; еднократна такса за оценка на риска: 486.14 лв.; застрахователна премия „Bank Защита на кредита“ : 1 051.19лв.; общ размер на кредита: 4 537.33лв. и обща сума, дължима от потребителя: 8 313.29лв.

Излагат се подробни съображения, че с оглед уговорените условия за връщане на предоставената в заем сума, лихвен процент, годишен процент на разхода, включително и такса за оценка на риска, процесният договор се явява сключен в противоречие със закона, тъй като с него се постигала значителна нееквивалентност на насрещните престации, което нарушавало чл. 26,ал.1, пр.3 ЗЗД. Също така уговореният лихвен процент представлявал уговорка, нарушаваща добрите нрави. В годишния процент на разходите не били включени всички дължими плащания, които следва да участват при 1 формирането му и включването на които би довело до нарушаване на изискването на закона за негов максимален размер. С оглед на това и други изложени подробни съображения, се счита, че целият договор се явява недействителен, а в условията на евентуалност се твърди, че са налице нищожни отделни негови клаузи. Ищецът е посочил, че по процесният договор изплатената от него сума е в общ размер на 4530 лева, от които е заплатил 4190 лева на първоначалния кредитор и 340 лева на „Еос Матрикс“ ЕООД, което дружество е придобило вземането от първоначалния кредитор.

Моли да се постанови съдебно решение, с което да се обяви сключения на ***г. Договор за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И.

К. Г. за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност да се обявят за такива клаузите на чл. 9.1., чл. 9.3. и чл. 10 от Договора за потребителски кредит №**********/***г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на възникнало облигационно правоотношение, каквото се твърди в исковата молба, но се счита че договорът е сключен при спазване на всички императивни изисквания на закона и не са налице твърдените от ищеца нарушения, които да водят до неговата недействителност или пък недействителността на отделни негови клаузи. Моли се предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и да се присъдят разноски в полза на ответното дружество. В случай, че съдът уважи предявения иск, се прави възражение за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на ***г. между И. К. Г. като кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит при следните параметри: размер на предоставената в кредит сума – 3000лв., общ размер на застрахователна премия за застраховка „Bank Защита на кредита“ – 2

1051,19лв., с които общият размер на кредита става 4537,33лв., в която сума е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 486,14лв. Срокът на договора е определен на 05.02.2024г. Посочените в договора ГЛП е в размер на 33,67%, а ГПР 49,34% и общо дължима сума от потребителя е определена на 8313,29лв. В чл. 19 от договора е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. В договора е поместен и погасителен план, съдържащ единствено посочване на падежа на съответната погасителна вноска и дължимата по нея сума, като погасителните вноски са 48 месечни, всяка от които в размер на 173,20лв. (само последната 172,89лв).

Вземането по процесния договор е надлежно цедирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на ищцовото дружество, за което ищецът е уведомен и по който въпрос страните нямат спор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Всяка страна по договора има правен интерес да поиска прогласяване недействителността му или недействителността на отделни негови клаузи, което да внесе яснота в отношенията на страните. След прехвърляне (цедиране) на вземането по процесния договор от първоначалния кредитор на ответното дружество, такъв правен интерес за ищеца е налице и срещу цесионера придобил вземане срещу него. Поради това предявеният иск следва да се приеме, че е процесуално допустим.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава императивни разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, по следните съображения:

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 49,34%, а ГЛП е определен на 33,67%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него 3 освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая такава се явява таксата за оценка на риска в размер на 486,14лв. От текста на договора неясно остава дали същата е включена в ГПР.

Очевидно е от друга страна, че застрахователната премия, включена в главницата по договора не е съобразена в посочения ГПР, т.е. не е включена като разход по договора. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумата по уговорената застраховка, да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху нея да се начислява възнаградителна лихва. Така се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.

4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. На практика, посочения в договора ГПР от 49.34 % не е действителният, т. к. при определянето му застраховката като разход по 4 кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не е била взета предвид, защото е посочена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен посредник и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

В случая и без специални знания би могло да бъде изчислено, че при получена в заем сума от 3000лв. и връщането на 8313,29лв., ГПР е около 85,55% или почти два пъти по-висок от посочения в договора и значително надвишаващ максимално допустимия размер по чл. 19, ал.4 ЗПК. Дори и да не бъде включена застрахователната премия като елемент на ГПР, то отново неясно остава как е формиран посочения в договора размер от 49,34%, тъй като връщането на кредит от 3486,14лв. на 48 месечни вноски, с които се изплащат общо 8313,29 лв. предполага ГПР в по-висок от посочения размер – 51,77%.

В заключение следва извод, че ГПР е определен неясно, не включва действителните разходи по кредита и предвид нарушения на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът е недействителен (арг.чл.22 ЗПК.).

Налице е и друго основание за недействителност на процесния договор – чл. 11, ал.1 т.11 вр. чл.22 ЗПК – липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът е основал претенцията си на наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата цялостна недействителност. Доколкото клаузите на договора между страните са били предварително съставени от кредитора и последният е сключвал договори с идентично съдържание (или сходно) с много други потребители в 5 качеството им на кредитополучатели, то по спорните между страните по делото въпроси е налице установена съдебна практика във връзка с разглеждани други идентични спорове, основани на същия договор, но с друг потребител. Така например в определение №40/12.01.2026г. по ч.гр.д.

№1/2026г. по описа на ОС – Русе е прието, че невключването на застрахователната премия в ГПР и въобще цялостното му формулиране по идентичен начин като този в договора представен в настоящото производство, налага извод за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По изложените съображения и без да бъдат обсъждани подробно останалите доводи за недействителност на процесния договор, следва да бъде уважен предявения по делото главен иск за прогласяване на цялостната му недействителност. В този случай съдът не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договора.

При този изход на спора в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищцовата страна разноски на ответното дружество. Същите възлизат на 168,43 евро заплатена държавна такса и 600лв. (306,78евро) адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.