Решение № 113 от 08.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Провадия, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100300 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Провадийският районен съд е сезиран с молба от А. А. А. с искане да бъде постановено решение, с което в полза на молителя да бъдат предприети мярки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото спрямо него психическо и физическо насилие от неговия брат Д. А. А. на 19.03.2023 г., чиито признаци се описват в молбата и подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн.

В о.с.з. молителят се явява лично, представлява се от назначения й служебен защитник, който поддържа изразената позиция по спора.

Ответникът редовно призован, не се явява лично. Не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Д.ов А., които съдът кредитира изцяло, се установява, че страните по делото са братя. Ответникът Д. А. е в **** за определен период от време, след което се прибира в България при брат си и майка си в гр. ******, ул. *****.

От показанията на св. А. се установява, че ответникът употребява наркотични вещества, като не се изяснява техния вид и продължителност на приема.

Свидетелят посочва, че ответникът постоянно се кара с брат си и майка си, държи се агресивно към тях, особен след прием на наркотици. През март месец ответникът Д. А. решава да изгони брат си от къщата, поради което възниква конфликт между тях. Ответникът нанася побой над брат си.

Ответникът взема косата и посяга с нея към ищеца, но братът на свидетеля А.

1 попречва на ответника да нанесе фатален удар. Самият свидетел също се притичва да разтърве братята, вследствие на което получава случаен удар по главата. На подадения сигнал полицаите посещават на място инцидента, като ответникът включително пред тях заплашва ищеца, че ще го убие. След подписване на предупредителен протокол, полицаите ескортират със себе си ответника до местното полицейско управление. Понастоящен ответникът е в Германия.

Гласните доказателства, установяващи гореописаните факти, ценени наред с представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, мотивират съдът да приеме, че конфликът между страните възниква на 19.03.2023 г. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същият е очевидец на процесните събития и има преки впечатление от случилото се. Отделно от това, по делото не се установяват факти и обстоятелства, поставящи под съмнение безпристрастността на свидетеля.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице, съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 6 от ЗЗДН. Депозирана е в предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси 2 по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ, който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на производството се събират достатъчно доказателства, установяващи, наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се ангажират никакви доказателства, които да опроверга ват изложените в декларацията обстоятелства.

Гореустановената от съда фактическа обстановка, установена от разпита на свидетеля А., ценена наред с фактите, наведени в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, мотивират съдът да приеме от правна страна, че спрямо ищеца се извършва на 19.03.2023 г. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Насилието е както психичексо чрез отправяне на заплахи за живота и здравето на ищеца, така и физическо – чрез нанасяне на побой.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

Доколкото се установи физическо и психическо насилие, като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо неговия брат. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл съдът намира, че ответникът следва да се отстрани от съвместно обитаваното с молителя жилище в гр. ******, ул.

*****, Община ****** и да му се забрани да доближава молителя и жилището, в което живее в гр. ******, ул. *****, Община ****** на помалко от 10 метра за срок дванадесет месеца. Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в минимален размер от 200,00 лв.

С оглед тези неправомерни юридически факти, съдът намира определените срокове на постановените мерки и размерът на наложената глоба за пропорционални на характера и степента на извършеното насилие, наред с факта, че молителят е неосъждан към момента и липсват данни за извършен от ответника предходен акт на домашно насилие.

Сроковете са подходящи, с оглед постигане на възпитателния ефект от мерките, както и за преосмисляне на поведението на ответника.

Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и 3 уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.

На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за защита.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Д. А. А., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. *****, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо А. А. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******, ул. ******, на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ОТСТРАНЯВА Д. А. А., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. ***** от съвместно обитавания с А. А. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******, ул.

****** имот, находящ се в гр. ******, ул. ***** за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д. А. А., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул.

***** да приближава на по-малко от 10.00 метра А. А. А., ЕГН:**********, както и жилището на молителя, находящо се в с адрес: гр. ******, ул. ****** , за срок от дванадесет месеца на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Провадия глоба в размер на 200,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Провадия държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на А. А. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******, ул. ******.

На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. А. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******, ул.

******, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4