Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 274/2024
Вид
Решение № 112
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Таня М. Митева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600274 по описа за 2024 година С присъда № 208 от 18.12.2023 г. по НОХД № 389/2023 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия А. М. Б., ЕГН ********** за виновен в това, че на 16.06.2022 г. в землището на с. И., обл. Бургас, на разклона за с. Н.П., намиращ се по път Е-87 гр. Малко Търново – гр. Бургас, в съучастие с А. И.

Д., ЕГН **********, с цел да набави за себе си и за А.И.Д., ЕГН ********** имотна облага, противозаконно подпомагал 11 /единадесет/ чужденци, както следва: N.M.H. (Н.М.Х.) - пол М, р. *******г. , гр. Х., С.; N.H.D. (Н.Х.Д.) пол М, р. ****** г. , гр. Х., С.; M.A.A. (М.А.А.) - пол М, р. ****** г. , гр. Д., С.; M.H.W.A. (М.Х.У.А.) - пол М, р. ******* г. , гр. Д., С.; H.A.A. (Х.А.А.) пол М, р. ****** г. , гр. Д., С.; A.M.A. (А.М.А.) - пол М, р. ****** г., гр. М., И.; водач А.И.Д., ЕГН **********, л.к. № *****, с адрес:

*******************; O.H.M. (О.Х.М.) - пол М, р. ******** г. , гр. М., И.;

K.M.A. (К.М.А.) - пол М, р. ***** г. , гр. М., И.; M.A.B. (М.А.Б.) - пол М, р.

******** г. , гр. Х., С.; Y.D.S. (Ю.Д.Ш.) - пол М, р. ******** г. , гр. Х., С.;

А.М.А.К. (А.М.А.К.) - пол М, р. ******** г., гр. Х., С., да преминават в страната в нарушение на закона:

- чл. 8, ал. 1 от Закон за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато 1 такава се изисква“, съгласно Регламент /ЕО/ №539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година;

- чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България:

„Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *********, собственост на „К.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище гр. София и едноличен собственик на капитала и управител С.Г. и лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180, с рег. № **********, собственост на В.П.А., ЕГН ********** и С.С.А., ЕГН ********* и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда съдът е върнал лек автомобил „Мерцедес С180“, с рег. № ********** на собствениците С.С.А., ЕГН ********** и В.П.А., ЕГН **********, ведно с ключ, както и е върнал на подсъдимия Б. мобилен телефон, марка „Редми“, с графитен гръб, на който екрана се отключва с въвеждане на код 0906, и с ИМЕИ 1 ************** и ИВЕИ 2 ***************, с поставена СИМ карта на Виваком с № ********* **********, отговаряща на номер +359 ***********.

Възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, с оглед признаването му за виновен по възведеното му обвинение.

Горепосочената присъда се обжалва от адв. Христина Късева от АК – Бургас, служебен защитник на подсъдимия А. М. Б.. Във въззивната жалба и в допълнението към нея се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, и за несправедливост на определеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият А. Б. не се явява, като делото се разгледа в негово отсъствие. Служебният му защитник – адв. Хр. Късева от БАК поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание. Счита, че са налице основания за изменение на присъдата, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК за приложение на по-благоприятния закон. Намира, че предвиденото от законодателя наказание в нормата, действаща към 16.06.2022 г. е по-благоприятно от това, предвидено в разпоредбата след изменението в ДВ, бр. 67 от 2023г.

Прокурорът намира подадената жалба за неоснователна, а 2 постановената присъда – за правилна и обоснована. Счита, че наложеното наказание е справедливо и правилно определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, независимо, че в мотивите не е обсъдена редакцията на действащата към 16.06.2022 г. Намира, че това не е основание за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което моли същата да бъде потвърдена изцяло.

След като се запозна с подадената жалба и допълнение към нея, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. М. Б. е роден на ******* г. в гр. П., ЕГН **********.

Той е ******, ****** гражданин, ***** /******/.

Подсъдимият Б. и свид. А.Д. били приятели. Подсъдимият имал финансови затруднения, като имал дългове, които не можел да плати. Тъй като знаел, че чрез незаконното подпомагане на чужденци да преминат през страната ни в нарушение за закона, се изкарват добри пари, решил именно по този начин да си реши финансовите проблеми и да изплати дълговете си. Към идеята си привлякъл и свид. Д., който се съгласил да участва не само за собствена облага, но и да подпомогне приятеля си.

По делото е останало неизяснено обстоятелството, кой е „наел“ Б. и Д. за тази работа, кой им е обещал парите и колко, както и кой им е казал къде да отидат, за да натоварят чуждите граждани.

Чуждите граждани, които Б. и Д. трябвало да преведат през страната били 11 на брой, поради което двамата трябвало да се снабдят с два автомобила. В изпълнение на тази задача, подсъдимият се обадил на 06.06.2022 г. на свид. С.Г. – управител на фирма за отдаване под наем на автомобили – „К.“ ЕООД, и поискал резервация на автомобил за 9 дни, включващ периода от 07 до 15.06.2022 г. под предлог, че ще ходи на почивка в Гърция с неговата приятелка. Свидетелят Г. направил копия на личната карта и СУМПС на подсъдимия и подписали договора, като подсъдимият заплатил наемната цена за целия период. Автомобилът, който бил отдаден 3 под наем на Б. бил „Рено Клио“, с рег. № *********.

Подсъдимият и свид. Д. се уговорили да се чакат в гр. София, от където тръгнали с два автомобила за гр. Бургас. Подсъдимият бил с взетия под наем автомобил „Рено Клио“, с рег. № *********, а свид. Д. с „Опел Астра“. При излизане от гр. София, лекият автомобил „Опел Астра“ се развалил, поради което подсъдимият се обадил на неустановено по делото лице, което им предоставил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № **********. По делото е установено, че автомобилът е собственост на С.А.А., но след смъртта му, станал собственост на жена му В.П.А. и сина му С.С.А..

След смъртта на баща си С. продал автомобила на един познат на баща му – иракчанин, на когото не знаел името и данните. Когато искал да прехвърли автомобила се оказало, че върху него има запор и се разбрали когато се оправи запора, тогава да я прехвърлят официално. Разбрали се до тогава познатият на баща му да ползва автомобила, като С. му предал всички документи на автомобила, а човекът му дал парите за автомобила. С. в момента имал нужда от тези пари и не подписали договор, дал автомобила и документите на доверие. Но и до момента на деянието, запорът не бил отстранен и автомобилът не бил прехвърлен.

Единадесетте чужди граждани били от С.. Те били оставени на турскобългарската граница от каналджии, които им дали телефон с джипиес и им казали, че от съответната точка в България ще ги вземат други каналджии.

Разбрали се за превеждането им от Турция за Сърбия или Германия през България всеки от тях да заплати по 4000 евро на каналджиите, като ако ги хванат в България, сумата да бъде 2000 евро. На българска територия ******* граждани вървели без водач, като следвали джипиеса. Стигайки до определената им точка се наложила да чакат няколко часа докато дойдат да ги вземат. Точката била в землището на с. Извор, обл. Бургас, на разклона за с. Ново Паничарево, намиращ с по път Е-87 гр. Малко Търново – гр. Бургас.

На 16.06.2022 г. на посоченото място пристигнали подсъдимият Б., който управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********* и А.Д., който управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № **********.

Двамата спрели на разклона за с. Ново Паничарево и чуждите граждани започнали да се качват в двете коли. Някои от тях се качили в багажниците на автомобилите, както и им посочили шофьорите.

По същото време свид. Г.Г. – полицейски инспектор в ГПУ – Малко Търново, отивал на работа и се движел в посока от гр. Бургас към с. Звездец.

На разклона за с. Ново Паничарево забелязал двата спрели автомобила, кът които се качвали съмнителни лица, отговарящи на рисковия профил „нелегални мигранти“. Полицейският служител спрял до тях и пристъпил към извършване на проверка, като не срещнал съпротива нито от водачите на двата автомобила, нито от пътниците. Установил, че водачите на автомобилите са подсъдимият А. Б., който управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ********* и А.Д., който управлявал лек автомобил 4

„Мерцедес Ц 180“, с рег. № **********. Чуждите граждани не представили документи за самоличност. Свидетелят Г. запазил местопроизшествието и се обадил на колегите си от ГПУ – Бургас. Изчакал ги на място. И водачите, и чуждите граждани били задържани.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото - свидетелски показания на Г.И.Г., дадени пред съда, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2 от НПК, показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, М.А.А., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 4, предл. първо от НПК, К.М.А., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 4, предл. първо от НПК, Н.М.Х., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.

4, предл. първо от НПК и А.И.Д., протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, справки за съдимост, документи за задържане по ЗМВР, протоколи за доброволно предаване, договор за наем на лек автомобил, копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон на А. Б., справка за съвместими пътувания на автомобил с рег. № ********* от BGToll, приемо-предавателен протокол за връщане на веществени доказателства, протоколи за регистрации на чуждите граждани, справки за собственост на МПС, писмо от Държавна агенция за бежанците, справка от ГД „ИН“, справка от ОД на МВР – Бургас,

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция, а и по делото няма спор по фактите.

Първоинстанционният съд е подложил събраните по делото доказателства на задълбочен и подробен анализ. Обективирал се е кои доказателства и доказателствени средства кредитира и кои не.