Решение № 1390 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Вергиния Мичева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20251100512099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от ответника „Елпром хеви индъстрис“ АД срещу решение № 14342 от 23.07.2025г. по гр.дело № 17974/2024г. по описа на СРС, II ГО, 60 състав в частта , с която жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца Д. А. Г. на основание чл.224,ал.1 от КТ - сумата от 2 169,90лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.07.2022 г. до 02.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът – ответник „Елпром Хеви Индъстрис“ АД поддържа доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Възразява, че по делото не се установява наличието на елементите от фактическия състав по чл.224,ал.1 от КТ. На първо място поддържа, че не е доказано прекратяване на трудовото правоотношение между него и ищеца, тъй като ищецът е възстановен на предишната си работа с влязло в сила решение № 14426 от 12.12.2022г. по гр.дело № 43631/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 състав. Възразява на следващо място, че след като ищецът не е полагал труд през времето, през което не е бил на работа поради уволнението, то няма и правото на ползване на платен годишен отпуск, респ.не му се дължи обезщетение за неизползван такъв, тъй като целта на платения годишен отпуск е възстановяване на трудовата сила на работника /служител, а от ищеца труд не е престиран през исковия период от време. Поддържа, че не е 1 налице правна норма, която да се ползва с непосредствено действие и директен ефект или акт на европейското законодателство, от които ищецът може да черпи основание за предявената претенция. Възразява, че, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е по същество второстепенно спрямо правото на трудово възнаграждение, поради което в случай, че претенцията се приеме за основателна, следва да бъде ограничено за не повече от шест месеца от датата на уволнението. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и вместо негопостановяването на друго, с което претенцията по чл.224,ал.1 от КТ да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78,ал.1 от ГПК съобразно изхода на спора по делото.

Въззиваемата страна- ищецът Д. А. Г. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно развити в писмения отговор по чл.263,ал.1 от

ГПК.

Заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при дължимата проверка за спазването на приложимите в случая императивни правни норми.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, предявен от Д. А. Г. срещу „Елпром хеви индъстрис“ АД за сумата от 2169,90лв., претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.07.2022 г. до 02.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

С първоинстанционното решение тази искова претенция е уважена в пълния предявен размер.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция- за основателност на предявения иск по чл.224,ал.1 от КТ. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към мотивите на първата инстанция. В допълнение на тези мотиви и в отговор на доводите заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:

Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в рамките на което ищецът е заемал длъжността „водопроводчик“ в ответното дружество. Трудовото правоотношение е 2 възникнало от сключен между страните трудов договор под № 2558 от 26.11.1993г. и е прекратено на 25.07.2022 г. Последният факт се установява от представената по делото заповед № 469/ 25.07.2022г., връчена на ищеца.

Между страните по делото няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че с решение № 14426 от 12.12.2022г. по гр.дело № 43631/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, потвърдено с влязло в сила на 12.11.2024г. решение № 6081 от 28.11.2023г. по в.гр.дело № 6994/2023г. по описа на СГС, ГО, IV-Д състав, уволнението на ищеца, извършено с горепосочената заповед е признато за незаконно и като такова– отменено на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Страните не спорят, а и от представената от НАП справка, се установява, че ищецът не е работил през исковия период, поради незаконосъобразното упражняване от страна на ответника- работодател на потестативното му право за прекратяване на трудовото правоотношение. От представената на л.84 от първоинстанционното дело справка от ТД на НАПСофия за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца за периода от 25.07.2022г. до 05.02.2024г., последният е започнал работа при нов работодател- „Ювал 2007“ ЕООД, на 02.02.2024г.

От приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че за исковия период на ищеца се полагат 30 дни платен годишен отпуск, а размерът на обезщетението за този неизползван годишен отпуск е 2169,90лв., при среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.06.2022г. /през който са отработени 11 дни/ в размер на 72,33лв.

Правният спор между страните е по въпроса дали се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на незаконно уволнен служител за времето от уволнението, което в последствие е признато за незаконно - до възстановяването му на работа с влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението е отменено като незаконно..

Настоящият съдебен състав приема, че при доказания по делото правно –релевантен факт на причината, поради която ищецът не е работил през исковия период – незаконно уволнение от страна на ответника, която причина е по вина на ответника –работодател, при съобразяване на задължителното тълкуване на чл.7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.,, дадено с решение на СЕС по съединени дела C762/2018г. и C-37/2019г. от 25.06.2020, което решение е задължително за настоящия съд, следва да се приеме, че на ищцата се дължи обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за процесния период в доказания размер с приетото по делото заключение на ССЕ. С посоченото решение на СЕС е прието, че нормата на чл.7 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че в хипотезите, при които работникът/ служител не е полагал труд през определен период от време по вина на работодателя, /каквато е хипотезата както на периода, през който работникът не е работил поради незаконно уволнение, така и хипотезата, при която не е работил поради престой по вина на работодателя/, както и в случай на неположен труд поради нетрудоспособност, който е извън неговата воля и е непредвидима, работникът/ служител има правото на платен годишен отпуск, а в случай на прекратяване на трудовото правоотношение- какъвто е настоящият- на обезщетение за неползвания 3 платен годишен отпуск. Възстановяването на трудовото правоотношение между страните като правна последица от уважения иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ с горепосоченото влязло в сила решение, на което ответникът се позовава, е ирелевантен факт за предходния момент, за който на ищеца се дължи обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ по гореизложените мотиви. На последно място следва да се посочи, че правната същност и цел на обезщетенията по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ и това , предвидено с нормата на чл.224,ал.1 от КТ са различни, поради което и напълно несъстоятелен и без правна опора е възражението на ответника за темпорално ограничаване на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ в конкретния случай в рамките на 6 месечен период от време. В този смисъл са и разрешенията на константна съдебна практика, включително и цитираната от първата инстанция в обжалваното решение в този смисъл практика на ВКС - решение № 44/07.06.2023г. по гр.дело № 4230/2022г., 4ГО на ВКС; решение № 181/22.11.2023г. по гр.дело № 649/2023г., 3 ГО на ВКС; решение № 305/05.06.2025г. по гр.дело № 3463/2024г., 3 ГО на ВКС, с която е прието, че работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа има право да иска ползване на платен годишен отпуск в целия полагаем се размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, вследствие на тази отмяна, респ. да получи парично обезщетение за неизползването му при следващо прекратяване на трудовото правоотношение за неползваните дни годишен отпуск, на които е имал право, но останали неползвани към момента на прекратяването.

Изключен от този период е времето, през което за работника е възникнало право на платен отпуск въз основа на положен труд при друг работодател. В конкретния случай, видно от представената от НАП справка, ищецът е започнал работа при нов работодател на 02.02.2024г.- преди влизането в сила на съдебното решение за възстановяването му на работа при ответника. Ето защо, съдът при съобразяване на процесния период на заявената претенция , чийто краен момент е ограничен до 02.02.2024г., приема, че на ищеца се дължи обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за неползвания платен годишен отпуск за 30 дни в размер на 2169,90лв. /съгласно заключението на ССЕ/.

Що се отнася до възражението на ответника за липса на правно основание за заявената претенция, следва да се отбележи, че такава е налице и това е разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ, която следва да бъде тълкувана по начин, съответстващ на правото на Европейския съюз, т.е. при съобразяване с целта на разпоредбите на Директива 2003/88. Съдът е задължен да тълкува вътрешното право, доколкото е възможно, в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и този принцип на съответстващо тълкуване изисква националната юрисдикция да вземе предвид националното право като цяло, за да прецени доколко то може да се приложи така, че да не доведе до резултат, който противоречи на Общностното право /решение на СЕС по дело C-84/2012г., т.75 и т.76, решение на СЕС по дело C-208/2005г., т.68, решение на СЕС по дело C-208/2005г., т.68 и др./

С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважен 4 предявеният от ищеца иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ следва да бъде потвърдено.

По разноските: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски по делото във въззивното производство в размер на 600,00лв.- адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14342 от 23.07.2025г. по гр.дело № 17974/2024г. по описа на СРС, II ГО, 60 състав в обжалваната част, с която „Елпром хеви индъстрис“ АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. на основание чл.224,ал.1 от КТ - сумата от 2 169,90лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.07.2022 г. до 02.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски по делото съобразно изхода на спора.