Решение № 411 от 29.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА при секретар Мария Манолова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1968 по описа на ВОС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 1968 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е образувано по молба на „МАРК 2“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на УС, са предявени искове за заплащане

1. сумата от

190 530.55 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 2. сумата от

56 259.38 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 190 530.55 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,

3. сумата от

7 930.06 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Ноември 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и

4. сумата от 2 341.60 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 7930.06 лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се сторените разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия №

ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-4027-18.06.2009г.

За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /чл.16, ал.3 от договора/.

Сочи, че през м. Октомври 2016 г. ищецът достигнал НСП от 1 907 kWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1kW мощност, при работа до 2250 работни часа. През същия месец е произвел 931.287 MWh, като за произведеното количество от 40.550 MWh до достигане на НСП е издал фактура №93/31.10.2016г. като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г., а за произведеното количество надхвърлящо НСП от 890.737 MWh издал фактура № 94/14.11.2016 г., на стойност 13 626.37 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 12.7482 лв./МВтЧ.

Впоследствие, централата на ищеца надминала 2 250 часа и поради това за произведената ел.енергия за м.октомври 2016г. ищецът издава дебитно известие №96/30.11.2016г. към фактура № 94/14.11.2016 г. на стойност 190 530.55 лева с ДДС, представляваща разликата между преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР и заплатената цена за излишък, като приема, че за цялата произведена ел.енергия през м.октомври 2016г. му се дължи преференциалната цена, а не цена за излишък, т.к. не е достигнал 2 139 КWh НСП.

Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска.

По отношение на ел.енергията, произведена и изкупена през м.Ноември 2016г. ищецът твърди, че е продал на ответника 499.511 MWh ел.енергия, като за произведеното количество от 37.263 MWh до достигане на НСП от 2 139 КWh е издал фактура №97/30.11.2016г. на обща стойност от 8540.68 лв. с ДДС, като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР, а за произведеното количество надхвърлящо НПС от 462.248 MWh – фактура №98/16.12.2016г. на обща стойност 5 067.38 лв.с ДДС, като е приложил съответната цена за излишък. Твърди се, че към момента ответникът бил заплатил частично сумата от 610.62 лева от общо дължимата сума в размер на 8 540.68 лв. с ДДС, като сумата от 7 930.06 лева остава дължима. Настоява, че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска.

Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност на Решение №СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупува на енергията от възобновяеми източници. Твърди се, че ответникът е приел приложението на т.7 и т.8 на Решение Ц-18 в трайните търговски отношения с ищеца, който независимо от измененията на чл.31, т.5 от ЗЕВИ е фактурирал ел.енергията съгласно т.7 преди достигане на 2250 часа работа и по т.8 след достигане на 2250 часа работа, като отказа за заплащане е мотивиран от ответника с позицията на НЕК.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът

„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва предявените исковете като неоснователни.

Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Марк 2“ АД с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находящ се в землището на с.

Храброво, община Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 177 от 30.08.2011г., като съгласно чл.16 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.

Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.

Сочи се, че със ЗИД на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в чл.31, ал.5 от с.з., с която обществения доставчик, съотв.крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ на преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на НПС на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП – по цена за излишък. Сочи се, че с Решение № СП-1/31.07.2015 г., са определени различните стойности на НСП, съгл.които се прилагат и определените преференциални цени в решенията на КЕВР, вкл.и в Решение Ц-18, като се прилага същия критерий за деференциация – до и над 2 250 годишни часове работа.

Произведената и продадена ел.енергия над определените нетни количества с Решение СП-1 се изкупува по цена излишък.

Излага, че с писма от 19.01.2017 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.

Настоява се, че дали централата изработва до или над 2250 ефективни часа годишно е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага – по т.7 или по т.8. Прагът, след който не се дължи префенциална цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Пояснява се, че дори и ВяЕЦ да работи 2250 ефективни часа е да произведе 2250 Квч евергия от 1 Кв мощност, то по префернциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 1907 Квч, а остатъкът от 343 Квч, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена излишък.

Твърди се, че поддържаната от ищеца възможност да използва последователно двете преференциални цени се отрича и в мотивите на Решение № 1115 от 28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС.

Изтъква се, че от твърденията в ИМ и от обстоятелството, че ищецът е получавал за произведената ел.енергия преференциална цена в размер на 191 лева за MWh – утвърдената с т.7 на Решение Ц-18 следва да се приеме, че той индивидуализира ствоята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа. годишно. НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.7 на Решение Ц-18 е 1907 Квч, такова каквото е определено и в т.2.7 от Решение СП-1.

Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2016 г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.

Разпечатката съдържа 34 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c18bf9e-c1e4-4956-9f79-c375ce516598