Решение № 423 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100900003 по описа за 2024 година

Производство по чл. 250 и чл. 247 ГПК.

От ищеца по делото „БУЛПРОИНВЕСТ“ ЕООД е постъпила молба вх. № 14239/05.02.2025 г. за допълване на постановеното Решение № 100 от 20.01.2025 г., като се осъди ответникът „ВРАНА“ ЕАД да му заплати и законна лихва върху присъдените главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното плащане. Сочи се, че в петитума на исковата молба е формулирано такова искане, но съдът е осъдил ответника да му заплати само главница и мораторна лихва до датата на предявяване на исковата молба.

Ответната страна - „ВРАНА“ ЕАД - е взела становище за неоснователност на искането, тъй като от подадената въззивна жалба било видно, че предявеният иск е неоснователен, поради което постановеното решение следвало да бъде отменено като неправилно. Възразява се и че ищецът не е направил искане за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода след предявяване на иска.

Съдът намира подадената от ищеца молба за черпеща правното си основание в разпоредбата на чл. 250 ГПК. Видно е, че ищецът поддържа да е налице пропуск на съда да се произнесе по цялото му искане, като не излага други твърдения и съображения, обуславящи различна правна квалификация. Молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, а с оглед характера на исканото допълване съдът намира, че не е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно заседание – не е необходимо изясняване на неразрешена част от спора.

По същество искането за допълване на постановеното решение е неоснователно, защото от доказателствата по делото е видно, че не се касае до пропуск на съда да се произнесе по цялото искане на ищеца, а до очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.

247 ГПК.

Непълнота на решението, обуславяща възможността за допълването му по чл. 250 ГПК от постановилия акта съдебен състав, е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Липсата на произнасяне следва да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт, както се приема в Решение № 124/04.10.2018 г. по гр.д. № 1598/2015 г. на ВКС, II г.о., Решение № 138/03.12.2014 г. по гр.д. № 1982/2014 г. по описа на ВКС, II г.о. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е 1 погрешно изразена.

В случая, видно от сезиралата съда искова молба вх. № 333/02.01.2024 г., ищецът „БУЛПРОИНВЕСТ“ ЕООД е формулирал изрично искане в петитума за осъждане на ответника да му заплати и законна лихва за забава върху главница от 43 000.08 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В мотивите на постановеното по делото Решение № 100 от 20.01.2025 г. съдът е формирал воля за основателност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал.1, пр.1 ЗЗД за главница и с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода от датата на забавата - 31.10.2023 г. - до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 01.01.2024 г.

Изрично в мотивите е приел и че предвид изхода на спора, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от предявяване на иска – 02.01.2024 г. до окончателното плащане.

С диспозитива на съдебния акт ответникът „ВРАНА“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „БУЛПРОИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 43 000.08 лева главница, представляваща сбор от платени без основание сума от 23 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г. и сума от 20 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г., както и сумата от 987.97 лева лихва за забава за периода 31.10.2023 г. – 02.01.2024 г.

Видно е, че е налице противоречие между формираната в мотивите воля на съда и изразяването и в диспозитива на съдебното решение, като вместо период на забавата, за който е прието да се дължи мораторна лихва и за който е изчислен дължимият от ответника размер от 987.97 лева – 31.10.2023 г. до 01.01.2024 г., е присъдена такава в приетия в мотивите размер, но за период до деня на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. Освен това и приетото в мотивите за основателност на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за периода след датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, не е намерило израз в диспозитива. Това противоречие между формираната в мотивите воля на съда и отразяването й в диспозитива на решението да бъде отстранено по реда на чл. 247 от ГПК, съгласно която разпоредба съдът по искане на страните или по своя инициатива може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Призоваване на страните следва само ако съдът намери това за необходимо (чл. 247, ал. 3 от ГПК), каквато необходимост в случая съдът намира, че не е налице. Няма процесуална пречка поправянето на констатираните очевидни фактически грешки да бъде направено със същия акт, с който съдът се произнася по искане на страна по чл. 250 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14239/05.02.2025 г. от ищеца

„БУЛПРОИНВЕСТ“ ЕООД за допълване на постановеното по делото Решение № 100 от 20.01.2025 г. на основание чл. 250 ГПК.

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. 247 ГПК в Решение № 100 от 20.01.2025 г., постановено по т.д. № 3/2024 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-25 състав, като в диспозитива на решението след израза „ОСЪЖДА „ВРАНА“ ЕАД с ЕИК 121371725 да заплати на „БУЛПРОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 206456703 на основание чл. 55, ал.1 и чл. 86 ЗЗД сумата от 43 000.08 лева главница, представляваща сбор от платени без основание сума от 23 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г. и сума от 20 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г.“ се чете и „ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.01.2024 г. до окончателното плащане", а след израза „и сумата от 987.97 лева лихва за забава за периода 31.10.2023 г. - “ вместо „02.01.2024 г.“ се чете „01.01.2024 г.“

2

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3