Разпореждане № 26097 от 25.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26097 гр. С., 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско дело № 20211110158192 по описа за 2021 година Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „Топлофикация- С.“ ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.“ №23Б, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор, срещу Х. ЯК. АЛ.. Видно от изготвената справка за адресна регистрация на С., е налице вписан настоящ адрес в Израел. Служебно е изискана справка за трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че няма вписани действащи трудови договори.

Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са следните:

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На основание чл.48, ал.7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на 1 физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в социалната и семейната среда.

В процесния случай длъжникът има вписан постоянен адрес на територията на страната и настоящ извън границите на Република България.

Не са налице данни за трудова ангажираност на лицето на територията на страната. С оглед на горното следва да се приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на територията на Република България, което представлява основание за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедното производство е факултативен правен ред, като за заявителя е налице възможността да предяви претенцията си по исков ред по правилата на международното частно право.

Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „Топлофикация- С.“ ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.“ №23Б, представлявано от А.

А.- Изпълнителен директор, срещу Х. ЯК. АЛ., ЕГН: **********, за следните суми: сума от 333,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., мораторна лихва в размер на 83,05 лв., за периода от 31.12.2018 г. до 01.10.2021 г., сумата от 23,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, мораторна лихва в размер на 4,99 лв., за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021г., като неоснователно.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2