Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 07.03.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3540/2020
Вид
Решение № 277
Подписан
07.03.2022
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Русе, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н* М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Н* М. Александрова Гражданско дело № 20204520103540 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. второ и трето от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД от ц.а. К. против В. В. Й. за заплащане на получени от ответника при начална липса на основание 19 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 19.08.2020 (пощенско клеймо от 17.08.2020 год.) до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че на 20.08.2015 год. ответникът закупила на свое име недвижим имот в с. Щ. ул. П.К. № 22. За закупуване на имота ищецът дала на ответника 19 000.00 лева, като уговорката им била, че ответникът ще живее в имота до края на живота си, както и че ще я гледа. По това време ответникът живеела на съпружески начала със сина на ищеца Й. К. Й.. През 2018 год. двамата се разделили и ответникът била осъдена с решение по в.гр.д. № 406/2019 год. по описа на РОС да опразни и предаде държането на имота на основание чл. 233, ал. 1, вр. чл. 248 от ЗЗД. Ищецът моли да бъде осъдена ответникът да й заплати дадената при първоначална липса на основание сума, а в условията на евентуалност- на неосъществено основание, на отпаднало основание или неоснователно обогатяване до размера на обедняването й.

Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, твърди, че не е получавала исковата сума, нито е обещавала ищецът да живее в имота до края на живота си, както и да я гледа. Прави възражение за погасяване на иска по давност. Ответникът твърди, че купила имота със свои спестявания и със спестени от майка й пари от продажба на земеделски земи, от ренти и дивиденти, както и от нейни собствени доходи. Ответникът прави и възражение по чл. 55, 1 ал. 2 от ЗЗД, тъй като е живяла на семейни начала със сина на ищеца повече от 1

20 години и е майка на внука й. Заявява, че дори и ищецът да е предала парите на сина си, то това е било поради желанието да му подари пари като единствен неин син, а не да даде пари на ответника. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата 4500.00 лева, представляваща стойността на положените от нея грижи за ищеца за периода, в който е живяла в имота.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

След направени уточнения, ищецът твърди, че дала сумата 19 000 лева на ответника, с когото синът й по това време (2015 год.) живеел във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, за да бъде купен общ за семейството селски имот, в който да живеят, включително и ищецът до края на живота си. Тя била много трудно убедена от сина си и ответника да продаде своя имот в с. с*, в който прекарала почти целия си живот и който бил единственото й жилище, за да се купи друг, в който да живеят младите и тя самата. При това положение съдът приема, че се твърди сключване на договор за заем за послужване, който е безсрочен и безвъзмезден. Ищецът не твърди и не доказа да е предала сумата 19 000.00 лева с друга цел, освен закупуване на имот, нито пък конкретно определен срок за ползване. В производството по воденото между страните гр.д. № 8033/2018 год. въззивният съд е приел, че договорът е прекратен с отправянето на покана за опразване на имота, връчена на 31.10.2018 год. Доказателства, които да оборват този извод, не са събрани в настоящото производство. Че е сключен договор за заем за послужване между ищеца и ответника по настоящия спор установиха свидетелите Ц.К., И.П. Й.К. и свидетелят на ответника В.Й..

Ответникът оспорва единствено факта, че такава сума й е била предавана от ищеца.

За да докаже своята теза, ищецът е ангажирала доказателства, че ответникът не е имала никакви собствени средства към момента на закупуване на имота, а такива е получила от своята майка и от ищеца.

През 2015 год. В.В. и Й.К., които живеят във фактическо съпружеско съжителство и имат общ син Ц., решават да закупят имот в с. Щ. тъй като майките и на двамата са вече възрастни и живеят сами- едната в с. с*, а другата- в с. Т., което създавало неудобство, тъй като трябвало да бъдат посещавани и двете, и да им се помага. Свидетелите М.Д. и Ц.Д. са хората, с чието съдействие бива намерен имот в с. Щ* и е сключен предварителен договор.

Имотът е посочен от съпруга на Д., който научил, че се продава. Веднага е уведомена В. и на другия ден, заедно със свидетелката и сина си Ц. правят оглед на къщата. Харесват я много и решават да я закупят. По това време Й. работи във Ф. и не е присъствал на огледа.

Двамата свидетели заявиха, че В. и Й. не са разполагали със собствени средства за покупката и затова техните майки са продали своя собственост. В. не е имала средства да заплати капаро при подписване на предварителния договор на 13.07.2015 год., затова е изтеглила кредит в размер на 2000 лева и е получила останалите 3000 в заем от бащата на 2 свидетеля Д.. Това обстоятелство се доказва и от представените извлечения от банковите сметки на Й. Д. и С* Д.а, които на 13.07.2015 год. са изтеглили съответно 2000 лева и 1000 лева от сметките си в Банка ДСК (л. 114- 116). В рамките на следващия месец до датата на нотариалното изповядване на сделката- 20.08.2015 год., В. и Й** успели да набавят нужните средства- още 35 000.00 лева.

Ищецът е продала свои имоти, както следва:

-На 16.08.2015 год. е сключен предварителен договор между Ц.ка К. и В.Г.П. която е във фактическо съпружеско съжителства с посочения в договора А*А*, по силата на който се споразумяват да бъде продадено ½ ид.ч. от жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в дворно място от 985 кв.м. в с. с*, общ. К*, ул. Н* № 6, представляващ парцел IV- 11 при граници на дворното място: улица, А*С*, П.Г. и Й.К. за сумата 9000 лева, която е предадена същия ден и предварителният договор служи за разписка. Подписът на В.П. е автентичен според приетото по делото заключение на съдебно- графологичната ексепритза.

Няколко дни преди това, на 02.08.2015 год., Й.К. се споразумява с А*А* да му продаде къщата на ул. Н* № 6 в с. с* за сумата 18 000.00 лева. Тази сума е броена пред свидетели, както е посочено в споразумението и се удостоверява от свидетелите И*П* и в* п*. Тогава, на 02.08.2015 год. се е състояло фактическото предаване на парите.

Впоследствие е подписан предварителният договор, защото в* и а* искали да имат официален документ по думи на свидетелката. Предварителният договор е подписан от нея, защото по това време партньорът й е бил вече в чужбина. След предаването на сумата Й.К. дал половината пари на майка си, тъй като двамата били съсобственици при равни права (имотът е бил собствен на бащата на К., починал малко преди това). По думи на В.П. Ц.ка останала да живее в имота още около година и половина, тъй като купувачите не бързали да се настаняват. Според Ц.Д. ищецът останала да живее в с. с* повече от година след продажбата, защото трябвало да бъде извършен имот на къщата в с. Щ. преди да се настанят всички там. В този период В. се грижила и за болната си майка, но през януари 2016 год. тя получила инсулт и починала.

Свидетелят п* посочи, че купили къщата за сина си, който по това време бил още дете, но искали да отделят и двамата си сина и затова се интересували от съседни имоти в същото село, един от които купили от ищеца и нейния син. Тъй като свидетелката не разполагала с повече пари, се отложило нотариалното прехвърляне на имота, докато има възможност да плати нотариалните такси. През това време тя купила още една къща за другия си син и семейството нямало средства за нотариалното прехвърляне. Освен това имали доверие на Ц.ка и Й.К.и, че няма да злоупотребят с тях. Така през 2020 год. тя потърсила Й.К. и му казала, че вече има нужните средства и могат да изповядат сделката.

По делото са представени два нотариални акта за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот. И по двата купувач е В.П.. По първия- за продажба на 960/2091 ид.ч. от УПИ II- 63 от квартал 14 по плана на с. с* от 1992 год., находящ се на ул. Н* № 6 за сумата 8500 лева, продавач е Й.К. (л. 110 и 111). По втория- за продажба на 1131/2091 ид.ч. от същия УПИ, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ по данъчна 3 оценка 78 кв.м., второстепенна постройка с декларирана площ 30 кв.м., второстепенна постройка с декларирана площ 43 кв.м. и второстепенна постройка с декларирана площ 59 кв.м., всички за сумата 9500 лева, продавач е Ц.ка К., представлявана по пълномощие от Й.К..

Съдът приема, че е доказано твърдението, че от тази сделка, още в началото на август Ц.ка К. е получила 9000 лева.

- На 18.08.2015 год. Ц.ка К. е продала на М.Т.А. чрез пълномощника му р.т.а. 18 дка земеделски земи в с. ю.. В нотариалния акт е записана продажна цена, близка до данъчната оценка- 2100 лева (л. 105- 107), но съдът приема за достоверна посочена в обратното писмо от 06.11.2018 год. 10 000 лева, тъй като тази стойност е в по- голяма степен достоверна. В случая е без значение датата на съставяне на contra letter. Неговата автентичност е потвърдена от приетата по делото съдебно- графологична експертиза.

Същия ден Ц.ка и Й.К.и са били придружени за изповядване на сделката при нотариус б. в гр. К* от свидетеля И*П*. Сутринта той бил взет от дома си в гр. м. от К., заедно отишли да вземат Ц.ка от с. с* и тримата отишли в К*. Ц.ка и Й. влезли при нотариуса, а п* ги изчакал в автомобила. Когато се върнали, той видял в чантата на Ц.ка пари, които по негови думи били много, но не ги е броил и не знае точната сума. Тримата си тръгнали, като отишли обратно в с. с*, за да вземат парите, които Ц.ка съхранявала след продажбата на къщата. Оставили свидетеля в м. и се отправили към Русе.

-На 18.08.2015 год. майката на ответника П*Г* Й. продава на М.Р.К. свои земеделски земи в с. Т. за сумата 14 725 лева (л. 45 и 46), която е преведена по банкова сметка на В.Й. в ПИБ АД, както е отбелязано в нотариалния акт и в извлечението от банковата сметка на ответника (л. 118).

-Майката на ответника е реализирала доходи от свои ниви- рента в периода 2005/2015 год. в размер на 4222.44 лева (по 422.24 лева годишно и дивидент за периода 2012/2015 год. в размер на 1109.21 лева (по 277.30 лева годишно), които суми са твърде незначителни, предвид дългия период, през която са били изплащани, а и не са представени доказателства да са били предадени на ответника от нейната майка.

Останалите продажби, извършвани от страните по делото не следва да бъдат обсъждани, той като са твърде отдалечени във времето и нямат връзка с покупката на имота в с. Щ*.

Ответникът не доказа свои доходи над минималните за страната в процесния период, които да са й позволявали да има спестявания, нито че е имала такива. Тя е разполагала с пълномощно от Й.К. и е оперирала със средствата от неговите сметки.

Два дни след продажбите на имотите в с. с* и с. ю. от страна на ищеца и от страна на майката на ответника, на 20.08.2015 год. ответникът придобила имота в с. Щ. като е превела на продавача Е.Р.Р. (на когото е предала 5000 лева при сключване на предварителния договор) още 15 000 лева и на другия продавач С*Р*А*- 20 000 лева.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че В.Й. е придобила на свое име 4 недвижим имот в с. Щ. ул. П.К. № 22, като е получила 19 000 лева от Ц.ка К., около 15 000 от своята майка П* Й., 3000 лева в заем от Й. Д. и 2000 лева с кредит, който впоследствие е изплатен на 26.08.2015 год., видно от извлечението от банковата й сметка в ПИБ АД (по думи на свидетеля Ц.Д. със средства на Й.К.).

По възражението на ответника за прихващане на задължението й за връщане на дадената сума със сумата 4500.00 лева, представляваща стойността на положените от нея грижи за ищеца за периода, в който е живяла в имота- от 04.02.2016 год. до 30.09.2018 се установи следното: