Решение № 4966 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4966 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100506301 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 542 от 13.01.2025 г., постановено по гр.дело № 17437/2024 г. на СРС, Г.О., 148 състав, е признато за установено, че М. М. М., ЕГН ********** на основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150 и чл.153 от ЗЕ, и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: сумата от 1581,06 лева, представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се на адрес: гр.София, район“Надежда“, ж.к.“********, аб.№ 50514 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 263,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. по отношение на главницата за ТЕ; сумата от 26,54 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г. по отношение на главницата за УДР; като са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150 и чл.153 от ЗЕ за разликата 1 над сумата от 1581,06 лв. до пълния предявен размер от 1711,37 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 21.11.2020 г. за топлинна енергия, както и иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 263,35 лв. до пълния предявен размер от 297,34 лева за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 64243/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с-в. С решението на съда е осъден М. М. М., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 разноски в размер на 350,92 лв. за заповедното и исковото производство. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. М. М., ЕГН ********** разноски в размер на 32,20 лв. за исковото производство. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.77 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 40,82 лв., представляваща държавна такса за довнасяне за разглеждане на предявените искове.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД, ЕИК 130036512 трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението на СРС, 148 с-в е постъпила въззивна жалба от М. М. М., подадена чрез пълномощника адв.К. Б., с искане същото да бъде отменено, като неправилно, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло така предявените искове. Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че длъжникът макар и в хода на съдебното производство е извършил плащане, което съдът не е отчел при постановяване на съдебното решение. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Н.П. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- “Техем сървисис“ ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната от ответника част. При постановяването му в обжалваната от ответника част е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед на което същото се явява неправилно в обжалваната от ответника част, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищеца срещу ответника М.

М. М., по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта с която същите са уважени, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 64243/2023 г. по описа на СРС, III Г.О., 148 с-в.

В настоящия случай, в резултат на подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, кредиторът- ищец е спазил дадените от съда указания по чл.415, ал.1 от ГПК, като е предявил в едномесечен срок установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение. При постановяване на решението си по тези установителни искове съдът обаче не е съобразил извършеното доброволно плащане в хода на процеса. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В процесния случай съдът не е съобразил настъпилите факти в хода на процеса след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които несъмнено са от значение за спорното право по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Съдът приема, че съгласно т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013год. ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение. В публично съдебно заседание проведено на 12.11.2024 г., адв.Б., като пълномощник на 3 ответника М. М. М. е заявила, че „ оспорва исковата молба само в частта, в която е погасена по давност. Представям платежно за останалата част.“. В същото съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца- юрк.Кънева е заявила, че“ не оспорваме, действително има плащане, както и че не оспорваме извършеното плащане с представените днес платежни документи“. В същото съдебно заседание са приети, като неоспорени от страна на ищеца, представените от ответника два броя платежни нареждания за преведени от ответника по сметка на ищеца суми за заплатени стойност за топлинна енергия за исковия период от време и за лихва за забава.

С оглед на което съдът приема, че след издаване заповедта за изпълнение на парично задължение от 01.12.2023 г. по ч.гр.дело № 64243/2023 г. по описа на СРС, 148 с-в. и преди постановяване на обжалваното решение, ответникът е заплатил на ищеца дължимите суми за главница за доставена топлинна енергия в топлоснабдения имот и лихва за забава, извън тези които са погасени по давност. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ищеца. Извършеното плащане от ответника е юридически факт, с правопогасяващ ефект, който следва да бъде взет предвид от съда. В този смисъл, по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 ГПК - т.9 ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК. В случая с извършеното от ответника плащане са погасени изцяло задълженията му за главница и лихва - предмет на делото.

С оглед на изложеното исковите претенции на ищеца предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за главница и мораторна лихва за забава се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението, като неправилно следва да бъде отменено, в обжалваната от ответника част, като постановено в нарушение на материалния закон, и вместо това да бъде постановено решение по същество на спора, с което предявените от ищеца срещу ответника по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските в производство:

С оглед установеното плащане на процесните суми в хода на висящо производство, се налага извод, че ответника е станал причина за завеждане на делото, поради което и по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК същия дължи присъдените в полза на ищеца с решението на СРС суми за разноски. При този изход на спора, разноски за въззивното производство не следва да се присъждат на въззивника- ответник предвид липсата на искане и доказателства в тази насока.

4

На следващо място съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната фактическа грешка относно бащиното име на ответника, като вместо М., същото неправилно е изписано като М.. В тази връзка съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка в решението на съда, поради което делото следва да се върне на СРС, 148 с-в за поправка по реда на чл.247, ал.1 от ГПК на очевидна фактическа грешка в решението на съда.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 542 от 13.01.2025 г., постановено по гр.дело № 17437/2024 г. на СРС, Г.О., 148 състав, в частта, с която е признато за установено, че М. М. М., ЕГН ********** на основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150 и чл.153 от ЗЕ, и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: сумата от 1581,06 лева, представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се на адрес: гр.София, район“Надежда“, ж.к.“********, аб.№ 50514 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 263,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. по отношение на главницата за ТЕ; сумата от 26,54 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г. по отношение на главницата за УДР и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец” 23Б срещу М. М . М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“********, установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 64243/2023 г. на СРС, 148 състав, а именно: 808,38 евро/ представляващи превалутирани 1581,06 лева/, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 134,65 евро/ представляващи превалутирани 263,35 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г., сумата от 13,57 евро/ представляващи превалутирани 26,54 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за 5 период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,06 евро/ представляващи превалутирани 5,98 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.