Акт от 23.11.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 65

Номер

65

Година

04.04.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.04

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Красимира Х Боюклиева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Гражданско I инстанция дело номер

20115100100325 по описа за

2011 година

Предявени за разглеждане при условията на обективно и субективно съединяване от ищците Н. М. К., К. И. К. и Е. И. К., всички от с.А., общ. К.срещу ЗК „Л. И. , Г. С., са искове с правно основание чл. 226 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател И. Т. К., причинена от пътно – транспортно произшествие на 22.10.2005г., с цена на всеки от исковете от по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 22.10.2005 г. до окончателното й изплащане.

С искова молба вх. № 3104/13.10.2010г., по която е образувано Г.д. № 337/2010г. по описа на Окръжен съд-К., ищците Н. М. К., К. И. К. и Е. И. К. твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им И. Т. К., б.ж. на с.А., общ. К., причинена от ПТП, за което виновният водач Ф. Ф. С. от Г. К.бил признат за виновен и осъден със споразумение по н.о.х.д. № 49/2006 г. по описа на КОС. Твърдят, че с влязло в сила на 11.05.2009г. решение № 227/20.11.2006г., постановено по Г.д. № 180/2006 г. по описа на КОС, Ф. Ф. С. бил осъден по предявените от тях искове по чл. 45 ЗЗД да им заплати обезщетение за претърпените от непредпазливото деяние неимуществени вреди общо в размер на 100 000лв. /зÓ Н. М. К. – 40 000 лв. и за К. И. К. и Е. И. К. – по 30 000лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005г. до окончателното им изплащане. Срещу деликвента били образувани изпълнителни дела, по които не били събрани никакви суми. Застрахователното дружество- ответник също бил поканен да плати присъдените обезщетения, но отказал плащането им. Поради тези обстоятелства ищците претендират ответникът ЗК „Л. И. Г. С., ЕИК * да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 100 000 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение, постановено по касационно Г. дело №5634/2007 год. на ВКС, с което е изменено решението на АС- Пловдив, постановено по въз. Г. дело № 142/2007 год., обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилото на 22.10.2005 год. застрахователно събитие- престъпление -ПТП с причинена смърт, извършено от Ф. Ф. С. от Г. К., по иск с правно основание чл. 226 КЗ.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 23.08.2012г. открито съдебно заседание по Г.д. № 325/2011г. по описа на ОС-К., искова молба вх. № 3104/13.10.2010г. е оставена без движение, като е указано на ищците в едноседмичен срок да отстранят посочената нередовност - да формулират искането си съобразно обстоятелствената част на исковата молба и характера на предявения иск.

В изпълнение указанията на съда, ищците Ч. представителя си по пълномощие са представили нова искова молба вх. № 3364/29.08.2012г., с която претендират, въз основа на същите обстоятелства – настъпила смърт на наследодателя им И. Т. К. вследствие ПТП, причинено от Ф. Ф. С. с л.а. автомобил, за което е признат за виновен и осъден; претърпени от тях неимуществени вреди като негови наследници; наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със застраховатеното дружество- ответник „Л. И. , Г. С., последното да бъде осъдено да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението в следните размери: на Н. М. К. -сумата от 150 000 лв., на К. И. К. – 150 000 лв. и на Е. И. К. – 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 226 КЗ. В съдебно заседание ищците Ч. представителя си по пълномощие поддържат исковата молба. Претендират присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх. № 4544/25.10.2012г. от ответника „Л. И. , С. Ч. представител по пълномощие, с който се взема следното становище: исковата молба се счита за нередовна поради това, че не е представен от ищците документ за внесена държавна такса за водене на делото. Искове се считат за недопустими за разликата, с която са уважени в проведено производство по иск по чл.45 ЗЗД от общия размер от 100 000 лв. до увеличения размер от 450 000 лева. Алтернативно, исковете се оспорват по основание и размер, оспорват се всички твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба; прави се твърдение, че към момента на настъпване на ПТП не е бил налице валидно сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.”, модел „С.”, с ДК № *; оспорва се размера на предявените искове като се твърди, че исковите суми са прекомерни и не кореспондират с принципа на справедливост. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на допълнително предявените искове за разликата както следва: по отношение на ищеца Н. М. К. за сумата от 110 000лв., по отношение на ищеца К. И. К. - за сумата от 120 000лв. и по отношение на ищеца Е. И. К. - за сумата от 120 000лв. В случай, че съдът приеме, че вземанията за лихви върху главниците съществуват, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви, съгласно чл.111, б. ”в” от ЗЗД. В съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител. В писмено становище вх. № 1056/25.02.2013г., представено за съдебното заседание, ответното дружество поддържа подадения отговор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на ищците и иска намаляването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Третото лице – поýагач Ф. Ф. С. от Г. К.Ч. представителя си по пълномощие в съдебно заседание счита иска за основателен до размера на сумите, присъдени с влязло в сила решение № 227/20.11.2006г., постановено по Г.д. № 180/2006г. по описа на К.йския окръжен съд, по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 23.02.2006г., постановено по н.о.х.д. № 49/2006 г. по описа на К.йския окръжен съд, по реда на чл. 414ж НПК /отм./ е одобрено постигнато споразумение между адвоката-пълномощник на обвиняемия Ф. Ф. С. и прокурор от Окръжна прокуратура - Г.К.за прекратяване на наказателното производство, с което обвиняемият Ф. Ф. С. е признат за виновен в това, че на 22.10.2005 г. в Г.К.при управление на МПС – лек автомобил марка “Ф.” модел “С.”, с ДК № *, собственост на Ф. Ф. С. от Г.К., нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. К. от с.А., общ.К., като направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, б.”б”,, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Починалият И. Т. К. оставил законни наследници – ищците Н. М. К. – съпруга, К. И. К. – дъщеря и Е. И. К. - син.

От заверени копия от полица № 080-0-001/22.03.2005 г. за застраховка “Гражданска отговорност” на ЗК „Л. С.к” , Г. С. със срок на покритие: 0:00 ч. на 30.02.2005г. до 24:00 часа на 29.11.2005г.; уведомление до ЗК “Л. И. – Г.С. вх. № 8/20.01.2006 г. за станалото на 22.10.2005г. ПТП с причинена смърт от собственика на автомобила и водача, протокол за ПТП № 679754/22.10.2005 г.; свидетелство за регистрация на МПС № ********* и решение № 8/15.07.2005г. по ф.д. № 12744/2001г. на СГС /описаните документи, намиращи се по Г.д. № 180/2006г., прието като доказателство/, се установява, че лек автомобил марка “Ф. С.” с ДК № * е собственост на Ф. Ф. С., със сключена застраховка “Гражданска отговорност” по посочената З. полица и срок на покритие; че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие, станало на 22.10.2005г., - на 20.01.2006 г.; както и че ответното дружество- застраховател е променило наименованието си от ЗК „Л. С.” на „З. компания „Л. И. .

С влязло в сила на 11.09.2009 г. решение № 227/20.11.2006 година, изменено по реда на инстанционния контрол, постановено по Г.д. № 180/2006г. по описа на Окръжен съд-К., по предявени съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, Ф. Ф. С. бил осъден да заплати на наследниците на И. Т. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деликта /ПТП на 22.05.2005г. със смъртен резултат/, както следва: на Н. М. К. - сумата в размер на 40 000 лева; на К. И. К. - сумата в размер на 30 000 лева и на Е. И. К. - сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005 год., до окончателното им изплащане. Решението е поставено при участието на трето лице – помагач ЗК „Л. И. , Г. С.. Въз основа на издадените по делото изпълнителни листове били образувани изпълнителни дела № 663/2009г. № 662/2009г. и № 666/2009г., и трите по описа на ЧСИ -Р. С., рег. № 812, район на действие Окръжен съд-К., с взискател – настоящите ищци и длъжник Ф. Ф. С.. За изплащане на сумите била изпратена покана на ответното дружество-застраховател, което отказало да плати поради обстоятелството, че нямало качеството на длъжник по изпълнителните дела.

От показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели Б. Ю. Х. и М. А. М. се установява, че от внезапната смърт на И. Т. К. ищците изживели изключителни по интензитета си душевни страдания /мъка, покруса, шок/, които не били отшумели и понастоящем, и изгубили завинаги моралната и финансова подкрепа, която получавали от своя съпруг и баща.

Горните фактически обстоятелства са установени от доказателствата, събрани по н.о.х.д. № 49/2006г. по описа на КОС, Г.д. 180/2006г. по описа на КОС, последните - приети като доказателства в настоящото производство, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в последното.

Въз основа на така установените обстоятелства, се налагат следните правни изводи: предявените от ищците – наследници по закон на пострадалия от деликта - непредпазливо ПТП, срещу ответното дружество - застраховател преки искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ са основателни и доказани до размерите, както следва: от 40 000 лв. - за Н. М. К.; от 30 000 лв. – за К. И. К. и за сумата от 30 000 лв. - за Е. И. К.. Налице са предпоставките по чл. 226, ал.1 ГПК, за да бъдат уважени исковете в посочените размери. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /какъвто характер има споразумението по чл. 381 НПК съгласно чл. 383, ал.1 НПК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, свързани с тези елементи, са безспорно установени и обсъдени по-горе. Безспорна е причинната връзка между нарушението на правилата за движение при управление на МПС от деликвента, последвалото пътно-транспортно произшествие и причинената смърт на лицето /движение с превишена скорост в населено място, в резултат на което водачът загубил управлението на автомобила, завъртял се, преминал през разделителната зелена ивица между двете платна и движейки се назад, ударил в гръб пострадалия, който вървял пеш в насрещната на движението на лекия автомобил лента/, респ. претърпените неимуществените вреди под формата на душевни страдания от наследниците на пострадалия в резултат на смъртта му. Тези неимуществени вреди подлежат на обезщетяване съобразно изложеното дотук и съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Към датата на причиняване на деликта – застрахователно събитие, било налице застрахователно правоотношение между застрахователното дружество - ответник и собственикът на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /следващата предпоставка по иска по чл. 226 КЗ/. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че деликвентът е различен от собственика на МПС. Отговорността на застрахователя покрива деликтното поведение не само на собственика - застрахован, но и на всяко упълномощено от него лице, което управлява автомобила. Упълномощаването не следва да се осъществи с нарочен акт - достатъчно е фактическото предоставяне на автомобила в държане на трето лице със знанието и съгласието на собственика на МПС /в случая водачът на МПС и собственикът са баща и син/, за да се приеме наличието на валидна упълномощителна едностранна сделка, каквито обстоятелства в случая са налице.