Решение № 25 от 27.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.А ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от И.А ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500179 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 78 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 358/2021 г./ погрешно в решението е посочена годината 2011 вместо 2021г./ Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.49, вр. чл.52 ЗЗД МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен бряг, ЕИК 000410056 да заплати на В. В. Л. от гр.Койнаре, Община гр.Червен бряг, ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпила необратима детеродна неспособност от непозволено увреждане вследствие на оперативна интервенция – цезарово раждане и постоперативен период за времето от 17.03.2016 г. до 25.03.2016 г. в МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен бряг, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2016 г. – датата на преустановяване на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД да заплати адвокатско възнаграждение на адв.И. Х. Ц. от ПлАК-адвокат на ищцата в размер на сумата от 1 730 лв. за оказаната й безплатна правна помощ съобразно уважената част от иска. Осъдил е на осн. чл.78, ал. 6 ГПК МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД да заплати на Плевенски окръжен съд ДТ върху уважената част от иска в размер на 1 600 лв., както и сумата от 1 250 лв. разноски за вещи лица, т.е. общо 2 850 лв.

Отхвърлил е искането на МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД за присъждане на разноски за настоящото производство като неоснователно.

Въззивна жалба е подадена от ищцата В. В. Л., чрез адв. И. Ц., против горното 1 решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв.

Първоинстанционния съд, визирайки задължителни указания на ППВС № 4/1968г., е счел, че за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и е определил обезщетението, като се е съобразил „с предвидимите и неминуемо настъпващи вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - необратима загуба на орган, в едно с петнадесет дневни интензивни болки и страдания, както и шест месечно разстройство в адаптацията за преживяване на последиците от загубата„. Оплакването е, че с това съдът е изчерпил мотивите си в тази насока, като не се е съобразил със съответната практика на ВКС в тази посока, а именно, че при определяне на размера на обезщетение за болки и страдания, несвързани с настъпила смърт, се ползват следните критерии: дали са настъпили в резултат на някакво физическо увреждане; колко са причинените увреждания; има ли трайно засягане на орган респ. сетива; има ли загуба на орган; обратимост на състоянието; продължителност на страданието; има ли преживени от ищеца допълнителни операции /манипулации/ - брой, вид, анестезия; период на възстановяване; възраст на ищеца; работоспособност; налице ли са трайни последици от увреждането. Жалбоподателката-ищца твърди, че по делото е доказано е, че тя след стандартната операция за цезарово раждане, проведена на 16.03.2016г. в ответното дружество, е претърпяла още две животоспасяващи хирургични интервенции - на 23.03.2016 г. и на 25.03.2016 г. И при двете последвали операции е била подложена на пълна анестезия. За времето между първата и втората оперативна интервенция, същата е с поставена лапаростома /отворена стомашна кухина/ с цел инспекция, развитието на перитонита. През този период от време, видно от съдебномедицинската експертиза, ищцата е била с реална опасност за живота. С отстраняването на матката и загубата й като орган, е настъпила необратима детеродна неспособност на ищцата в репродуктивна възраст от 23 години. Изложен е довод, че съвкупността от всички гореизброени обстоятелства, неминуемо са довели до тежки психически травми, свързани със затруднена адаптация и трудно преживяване загубата на орган и липсата на репродуктивност. В тази връзка, справедливостта при определяне на обезщетението, трябва да почива на анализ на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие. Жалбоподателката-ищец счита, че неправилно е становището на окръжния съд, че в частта над сумата от 40 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, искът се явява завишен и несъобразен с обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането - 25.03.2016 г. От времето на деликта до завеждане на исковата претенция обществено-икономическите условия, на които се позовава в решението си първоинстанционният съд, не са съществено променени и тези условия, сами по себе си, не могат да бъдат определящи при преценката относно размера на полагащото се обезщетение.

Решаващия съд е допуснал определянето на ниско обезщетение поради несъобразяване със съдебната практика и съдържанието на принципа на справедливост. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи в размер на 100 000 лв.

Ответникът по тази въззивна жалба „МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД не е подал писмен отговор на жалбата.

Въззивна жалба против решението постъпила и от ответника „МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД. Същият счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено. Поддържа се довод, че в мотивите съдът е приел за неоснователни направените възражения на защитата на едноличното дружество с ограничена отговорност, че одитът не е акцентирал на административни нарушения при лечението на ищцата, а на нарушения на медицинските стандарти и на неспазване на Правилата на добрите медицински практики, като пропуските на лекуващия лекар са 2 установени и от изводите на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Според жалбоподателя-ответник тези изводи на съда са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Твърди се в жалбата, че обясненията на вещите лица от комплексната съдебно-медицинска експертиза, дадени в съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., както и по писменото им заключение, депозирано в съда, са интерпретирани неправилно от решаващия съд. При внимателен прочит на протокол № 61/14.02.2022 г. от съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г. по гражданско дело № 358/2021 г. на Окръжен съд – Плевен, не се установяват обяснения на вещите лица в смисъла, в който същите са интерпретирани в съдебния акт. Липсва, каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение на лекарския екип и настъпилите неимуществени вреди, а от събраните в производството по делото доказателства се установява, че не са налице пропуски, нарушаващи добрата медицинска практика, нито са допуснати грешки, било поради некомпетентност, било от бездействие или небрежност.

Жалбоподателят МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД счита, че не е налице основание за заплащане сумата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 16.03.2016 г. деня на извършена операция до момента на предявяване на исковата молба - 11.05.2021 г., изразяващи се в преживени от нея болки и страдания, включително психическо натоварване и болезнени притеснения. Счита, че липсва основание за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на лечебното заведение като възложител за деяние, и в частност липсва причинна връзка между твърдяното деяние и резултат, поради което искането е да се отхвърли иска изцяло като неоснователен. Жалбоподателят моли да се постанови решение, по силата на което да се отмени решението на Окръжен съд - Плевен и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлите като неоснователен и недоказан предявеният иск.

В отговора си насрещната страна В. В. Л. заема становище, че жалбата на ответника е неоснователна.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба на 11.05.2021 г., допълнена с молба от 07.06.2021 г., от В.

В. Л. от гр.Койнаре, чрез адв.И. Ц., против МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД гр.Червен бряг, с правно основание чл.49, вр. чл.51 ЗЗД с искане съдът да осъди МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД да плати на ищцата сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и настъпила необратима детеродна неспособност от непозволено увреждане вследствие на оперативна интервенция – цезарово раждане и постоперативен период, като за времето от 17.03.2016 г. до 22.03.2016 г. като оператор и в трудови правоотношения с ответника, д-р С. Ц. П. – Началник АГ отделение, не е спазил принципите на своевременност и достатъчност на болничната помощ – не извършил своевременно микробиологични изследвания на телесни течности, не e отразил в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не 3 е консултирал своевременно ищцата с национален консултант по АГ веднага след установяване на данните за забавена инволуция – високостояща матка, вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с лутридна миризма, фебрилитет, което представлява нарушение на чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ, според който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 16.03.2016 г. до окончателното изплащане на същата, както и разноските по настоящото дело. Ищцата твърди, че на 16.03.2016 г. постъпва в Болницата в гр.Червен бряг с нерегулярна родова дейност след желана и контролирана бременност. Поради това, че е глухоняма по рождение след информирано съгласие от нея екипът от АГ отделението взема решение за извършване на секцио. Според оперативния протокол то е осъществено от 11,00 часа до 12,00 часа същия ден – 16.03.2016 г. от оператор д-р С. П., асистент – д-р Г. Г. и анестезиолог – д-р Е. Н.. Родено е момче в добро общо състояние. Следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. На 20.03.2016 г. ищцата е била с 39 градуса температура, 120 удара в минута пулс, с треска, болки в корема и изпотяване. На 21.03.2016 г. след консултация с регионален консултант по АГ – доц. д-р Й.

П., същият заключил, че се касае за послеродов ендометрит. Назначена е нова медикаментозна терапия, която до 22.03.2016 г. не дава резултат и след обяд по спешност е приведена в КАГ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен. Там е диагностицирана с перитонит – илеус и по спешност е взето решение за оперативно лечение.

На 23.03.2016 г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена животоспасяваща операция на ищцата, при което е намерен дифузен перитонит. Извършена е супервагинална хистеректомия на ищцата. На 25.03.2016 г. е извършена повторна операция, установено е, че перитонитът е в обратно развитие и коремът може да бъде затворен. Направени са изследвания в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ на общо 12 материала, при което при една от пробите от ранев секрет е изолиран щам на Ешерихия коли с висока чувствителност на всички тествани антибиотици, от което водещият специалист на лабораторията заключил, че е почти изключена възможността от вътреболнична инфекция.

На 07.04.2016 г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние. Подала сигнал в МЗ и от ИА Медицински одит извършили проверка в двете лечебни заведения – установено е, че в Болницата в гр.Ч. бряг при лечението на ищцата са направени пропуски, които са нарушили правото й да получи медицинска помощ в пълен обем. Не са изпълнени изискванията на медицинския стандарт Акушерство и гинекология относно изписване на всички изискуеми данни в оперативния протокол. От действията и бездействията на лекуващия екип в гр.Ч. бряг ищцата е била с реална опасност за живота, със животоспасяващата операция й е причинена детеродна неспособност, търпяла е значителни болки и страдания, а след лечението е изпаднала в истерия, душевна депресия, станала необщителна. Твърди, че изключителна вина за нарушеното здравословно състояние на ищцата, претърпените от нея болки и страдания, настъпилата реална опасност за живота й и последвалата от това необратима детеродна неспособност за В. В. Л., имат лекарите от намиращия се в трудово-правни отношения екип, извършил оперативната интервенция 4