Решение № 128 от 16.07.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 179/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Соня Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 41, б. "б" · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Велики Преслав, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл. 415, ал.1, т. 3, вр. ал.
3 и ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Е-п.П.” АД, представлявано по закон от П.С.С.,И.А.И.,Р.Й.И. – членове на Управителния съвет, представлявано по пълномощие от юриск. Е. М. срещу Ф. М. Т. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 236.04 лв. за обект на потребление, находящ се на адрес: село Р., общ. С., обл. Ш., ***, къща, заведен с абонатен номер ******, кл.
№ ******, включваща 174.17 лв. - главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода от 23.02.2022 год. до 23.03.2022 год. и 61.87 лв. - мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 11.02.2025 год., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ******, кл. № ******, находящ се на адрес село Р., общ. С., обл. Ш., ***.
Ищцовото дружество сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/.
Ищецът излага, че съгласно чл.17, ал.1, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Релевира, че сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Изтъква, че потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за 1 забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът настоява, че в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури за периода 23.02.2022 год. - 23.03.2022 год.
Навежда твърдение, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени, което обосновава правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящият иск, с претенция спрямо длъжника за количеството изразходвана ел. енергия. Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния му представител поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.
В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото Фактури №№ 0319522596/23.02.2022 г. и ***/23.03.2022 г., извлечение за фактури и плащания за период за периода от 24.01.2022 г. до 22.04.2024 г. и справка за потреблението в обекта през последните 12/24/36 м. към дата 13.03.2025 г. се установява, че на ответницата Ф. М. Т. е начислена за плащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер ******, абонатен № ******, находящ се в село Р., общ. С., обл. Ш., *** на обща стойност 174.17 лева.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.П.П." АД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г.
Видно е от представените извлечения от вестници, че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
От представената справка от Агенция по вписванията № 177841/06.02.2025 год. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 06.02.2025 г. на Агенция по вписванията относно ответницата по делото се установява, че ответницата е придобила право на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с пл. № 477, парцел 7, с площ по документи 2498 кв.метра, заедно с построените в имота двуетажно жилище – първи етаж с площ от 35кв.метра и мазе с площ от 15 кв.метра, втори етаж с площ от 50 кв. метра, навес с оградни стени с площ от 55 кв.метра и второстепенна постройка с площ от 38 кв.метра, находящ се в село Р., общ. С., обл. Ш.. Актът, въз основа на който ответницата е придобила собствеността върху гореописания имот, е вписан в Служба по вписванията на 23.08.2016 год., акт № 31, том 10, вх. рег. № 3031.
Приложено е Заявление № 5995257/30.12.2021 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“ АД при Общи условия, подадено до ищцовото дружество от ответницата с цел снабдяване с ел. енергия за съществуващ обект с клиентски номер ******, абонатен № ******, представляващ къща, находяща се в село Р., общ. С., обл. Ш., ***. Ответницата се е легитимирала като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том 8, рег. № 3753, дело № 779/2016 год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 8031 от 23.08.2016 год. (вероятно е допусната техническа грешка в заявлението, като вместо вх. рег. № 3031 е посочено 8031), акт № 31, том 10, дело № 1801.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл. 415, ал.1, т. 3, вр. ал. 3 и ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.
2
86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са предявени от „Е-п.П.” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като на ищцовото дружество в качеството му на кредитор е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Ф. М. Т., в качеството й на длъжник, по образуваното ч.гр.д. № 99/2025 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав с влязло в законна сила Разпореждане № 167/12.02.2025 год.
За основателността на заявената искова претенция ищцовото дружество следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, т.е. че ищецът е доставчик на ел.енергия, а ответникът – потребител, че в полза на ищеца съществува твърдяното вземане по основание, размер, длъжник, както и настъпилия падеж, че ищецът е изправен като е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника твърдяното количество и цена на ел. енергия услуги за процесния период. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици; че е заплатил задълженията си.
Не е спорно, че дружеството ищец "Е.П.П." АД е краен снабдител на ел. енергия. За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството "потребител на енергийни услуги" за процесния обект. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В § 1, т. 2а ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието "битов клиент", съгласно която това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Легалното определение на понятието "потребител на енергийни услуги", дадено в § 1, т. 41, б. "б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 1, т. 27, б. "г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на ЕРП СеверАД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.П.П." АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая "потребител" на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.
От ангажираните писмени доказателства безпорно се установява, че ответникът е собственик на имота, находящ се в село Р., общ. С., обл. Ш., ***, като по силата на приложеното Заявление № 5995257/30.12.2021 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“ АД при Общи условия, подадено от ответника до дружеството-ищец става ясно, че процесният 3 обект, представляващ къща, находяща се на горепосочения адрес, се снабдява с ел.енергия от ищеца.
Следвателно, налице са първите две предпоставки за основателност на исковата претенция – ищецът е краен снабдител на ел. енергия, а ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление, находящ се на адрес: село Р., общ. С., обл. Ш., ***, къща, заведен с абонатен номер ******, кл. № ******
Ищцовото дружество, като краен снабдител претендира заплащане от страна на ответника на фактурирана електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав от материалите по делото безспорно се установи, че ищецът е изпълнил договорното си задължение като е доставил посоченото количество ел. енергия до обекта на потребление, собственост на ответницата, находящ се на адрес: село Р., общ. С., обл. Ш., ***, а тази ел. енергия е била потребена от от абоната през процесния времеви период в посоченото в справката за потребление количество. Като потребител на ел. енергия ответникът е обвързан от ОУ на ДПЕЕ, които са действали към отчетния период. Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ на ДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в чл. 26 от ОУ.
Клаузата на чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕ изрично сочи, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Доказана е и стойността на предоставеното количество ел. енергия.
В тежест на ответника беше да установи, че е заплатил претендираната от ищеца парична сума, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Ето защо, претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 174.17 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури с №№ 0319522596/23.02.2022 г. и ***/23.03.2022 г., издадени за периода от 23.02.2022 год. до 23.03.2022 год. за обект на потребление, находящ се на адрес: село Р., общ. С., обл. Ш., ул.