Решение № 10055 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10055 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110100608 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „****, с която са предявени срещу В. Г. В. и К. Г. В. субективно и обективно съединени установителни искове, както следва:

- да бъде признато за установено, че ответникът В. Г. В. дължи на ищеца „**** сумата от 315,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620, сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 66,31 лв. представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г. и сумата от 1,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26 състав;

- да бъде признато за установено, че ответникът К. Г. В. дължи на ищеца „**** сумата от 315,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620, сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 66,31 лв. представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г. и сумата от 1,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в 1 качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 20796/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на валиден договор между ЕС и топлинния счетоводител, както и издаването на фактура, която да е подписана от ответниците и да валидира доставката на топлинна енергия в посочения размер. Оспорват топлинната енергия да е отчетена с изправен измервателен уред, както и начисляването на топлинната енергия за сградна инсталация по отменената от ВАС методика за изчислението й. Твърдят, че топлозахранването в процесния имот е прекъснато преди повече от 10 години, поради което и претенцията за топлинна енергия за отопление и за подгряване на топла вода е неоснователно, поради това няма и необходимост от ползване на услугите на топлинен счетоводител. Евентуално правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

В хода на съдебното дирене ответниците заявяват готовност за сключване на споразумение с ищеца, а с молба от 13.12.2023г. заявяват, че признават предявения срещу тях иск.

Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на погасителната давност.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: с оглед признанието на ответниците в депозираната молба от 13.12.2023г. не са спорни обстоятелствата, че през процесния период ответниците са били собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на недвижим имот, находящ се в гр. ***, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер 29620. Не е спорно и че имотът е придобит от двамата ответници по силата на наследствено правоприемство от техния общ наследодател ***г., преди процесния период, която от своя страна е декларирала имота като собствен с данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ от 24.03.1998г., в която е посочен титул за собственост – нотариален акт № 56, том II, дело № 526 от 1955г., издаден от СГНС – „Стопанска дирекция за изграждане на София“, което не е оспорено по делото. Отделно от това се установява, че ответникът В. Г. В. е участвал като представител на етажната собственост на сградата на *** при вземане на решение от ЕС и подписване на договор с избраната фирма за дялово разпределение през 2002г., и подписът му не е оспорен в производството, което е още една индиция за притежаваното право на собственост върху процесния имот, а оттам и за конкретната материалноправна легитимация на този ответник да отговаря по предявените искове. С оглед изложеното по силата на притежаваното право на собственост, възникнало вследствие наследствено правоприемство, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „**** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от ФДР „***. Съдът намира възраженията на ответниците срещу легитимността на избора на фирма за дялово разпределение и за извършваните от нея дейности по отчитане и разпределение на топлинната енергия в процесната сграда за неоснователни, тъй като ответниците не твърдят, нито доказват да са оспорвали решението на ЕС за избор на ФДР по установения ред и в предвидения срок. Отделно от това се установява, че за част от исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на услугата дялово разпределение.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, 3 предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар че за периода от 2014г. до 2016г. проверката е извършена след законоустановения срок, резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното са неоснователни възраженията на ответниците срещу верността на извършваните измервания.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота радиаторите са демонтирани преди процесния период, като ТЕ за отопление на имот се начислява за 1 брой щранг-лира в банята без ИРРО по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки.