Определение № 86 от 05.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Разград, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20243300600169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Настоящото дело е образувано по постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия Т. Л. Т. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 16.05.2024 година по НОХД № 114/2024 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия са оставени без уважение.

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Т. Л. Т. се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. На първо място се изтъква, че в хода на досъдебното производство Т. е бил привлечен на 09.01.2024 година като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение за това, че в периода от 12.06.2023 г. до 08.08.2023 година в гр. Разград в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство спрямо Р Т. – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, вр. чл. 26 от НК. Навеждат се оплаквания, че в същото постановление за привличане на Т. в качеството му на обвиняем не е посочен броят на Д.ията включени в продължаваното престъпление, както и описание на изпълнителните Д.ия по всяко едно от тях. Едва в диспозитива на внесения обвинителен акт за първи път е конкретизиран броят на отделните Д.ия, но счита, че отново не са посочени съществени елементи от състава на престъплението – посочване на времето, мястото и начина на извършване на Д.ието, с какви точно фактически действия. Сочи се още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът единствено се е задоволил да посочи, че от обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното Д.ие на престъплението, като в инкриминирания период в гр.

Разград на четири пъти се заканил с думи и действия с убийство спрямо брат си, като не става ясно кое Д.ие с какви действия е извършено – вербално или чрез телодвижения.

Изтъква, че липсата на конкретика относно датата и мястото на извършване на конкретното престъпление, както и липсата на посочване на изпълнителното Д.ие води до невъзможност за адекватна защита от страна на подсъдимия Т., поради което намира, че е налице допуснато на досъдебното производство съществено отстранимо процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. От 1 въззивния съд се иска атакуваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Възражения против подадената частна жалба не са постъпили.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:

Честната жалба е подадена в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.

Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл.

249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.

345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по НОХД № 114/2024 г., по описа на РС – Разград е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против Т. Л. Т. за това, че за времето от 12.06.2023 година до 08.08.2023 година в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, се заканил с убийство спрямо Р Л. Т. от с. Г, обл. Разград, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В проведено на 16.05.2024 година разпоредително заседание по НОХД № 114/2024 г. по описа на РС - Разград, съдът по наведени идентични с настоящата частна жалба възражения от защитника на подсъдимия, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваното протоколно определение е преценил, че действително в постановлението за привличане на обвиняем от 09.01.2024 година не е посочен изрично броя на отделните Д.ия, но е посочено, че се касае за престъпление извършено при условията на продължавано престъпление, което посочване е достатъчно, за да бъде ясно на обвиняемия, че се визират повече от едно Д.ия. Приел е, че е напълно допустимо вече с обвинителния акт да се извърши уточняване, като се визират четири Д.ия в заключителната част на същия. Същото уточнение не води до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Съдът е отчел, че в обстоятелствената 2 част на обвинителния акт всяко едно от Д.ията включени в продължаваното престъпление е описано и то така, както прокурорът го е намерил за установено. Посочил е, че реалната правна квалификация на тези Д.ие е въпрос по същество, който ще бъде разрешен с крайния съдебен акт.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия Т. Л. Т. за връщане на делото на РП - Разград , е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав също намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт. На първо място съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.01.2024 година, каквото оплакване навежда жалбоподателя. Въззивният съд счита, че постановлението за привличане на обвиняем от 09.01.2024 година съдържа минимално изискуемите се реквизити по чл. 219, ал. 3 от НПК. При съставянето му разследващият орган е изпълнил стриктно своите задължения, описвайки по ясен начин времето, мястото, начина на извършване на престъплението и неговата правна квалификация, с което не се е отклонил от нормата на чл. 219, ал. 3 от НПК и постановките визирани в т. 4.1 от ТР № 2/2002 година на ОСНК на ВКС. Разследващият орган е посочил, че обвиняемият се привлича за престъпление против личността – закана с убийство спрямо Р Т., извършено при условията на продължавано престъпление в периода от 12.06.2023 г. до 08.08.2023 година и е посочил правната квалификация на Д.ието. Съществената особеност на извършените престъпления в условията на продължавано престъпление, какъвто е настоящият случай, се състои в това, че то включва две или повече Д.ия, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави на съответното престъпление – обикновени, квалифицирани, привилегировани. Посочването в постановлението за привличане на обстоятелството, че престъплението е извършено именно при условията на продължавано престъпление означава, че обвиняемият е осъществил две или повече Д.ия, включени в усложнената форма на престъпна деятелност в посочения времеви период, поради което не може да се приеме, че се касае за неясно обвинение и за нарушаване правото на защита на обвиняемия в хода на досъдебното производство. Още повече, че процедурата по чл. 219, ал. 4 от НПК е осъществена в присъствието на упълномощен защитник на обвиняемия, който не се е възползвал от възможността си, да направи искания, бележки и възражения.

На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че обвинителният акт е единен процесуален документ, чието съдържание е инкорпорирано в три части – обстоятелствена част; заключителна част (диспозитив) и приложение. Най-съществена е ролята на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същата отразява позицията на прокурора относно фактите на престъплението и съпричастността на обвиняемия към неговото извършване. Реквизитите на тази част са посочени в чл. 246, ал. 2 НПК. Наличието на продължавано престъпление в поведението на обвиняемия, какъвто е настоящият случай налага описанието на фактите да засегне всички отделни Д.ия, включени в системата на чл.

26 НК. Същите следва да бъдат самостоятелно индивидуализирани относно време и място на извършването им, размера на евентуално причинените с всяко Д.ие вреди.

С оглед на това съдът намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, компетентната прокуратура е посочила ясно, точно всички установени от нея факти и обстоятелства, които тя намира за относими към предмета на разследване и е направила правната им оценка, включително и чрез правна квалификация на инкриминираното Д.ие като конкретно по вид престъпление. В частност, прокуратурата е описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимия, конкретизирани по дата и място на извършване, които тя намира за съответстващи, според изискванията на закона, на изпълнителното Д.ие на престъплението, за което подсъдимият е 3 обвинен. Същите факти и обстоятелства са намерили своето отражение в диспозитива на обвинителния акт, където прокурорът е посочил юридическата квалификация (писмена и словесна) на изложените вече факти за съпричастността на подсъдимия към Д.ието, за което му е повдигнато обвинение. В конкретния случай е изготвен обвинителен акт за престъпление „закана с убийство“ по чл. 144, ал. 3 от НК, реализирано в условията на продължавано престъпление, което мотивира извода, че същият съдържа ясно фактическо изложение по отношение на всяко едно Д.ие, включено в усложнената форма на процесната деятелност, по - конкретно: комплекс от действия на дееца, изразени на три пъти чрез вербални закани за телесната неприкосновеност на пострадалия, както и веднъж чрез активни действия от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. Всяко едно от Д.ията включени в продължаваното престъпление е ясно разграничено в обстоятелствената част на обвинителния акт по време, място и начин на извършване. Съдът намира, че достатъчно подробно и ясно е посочено не само престъплението за което е обвинен подсъдимият, но и фактите и обстоятелствата, на които се гради това обвинение. Следователно, не може да се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитива, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на някоя от страните в процеса, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка.