Определение № 46 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600002 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК.

Варненският окръжен съд с определение № 617 от 18.11.2024г., постановено по ЧНД № 1333/2024г. по описа на съда е потвърдил постановление на прокурор при ОП-Варна от 09.09.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 790/2021г. по описа на ОД на МВРВарна, водено за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 вр с чл. 115 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила жалба от наследниците на двете пострадали лица- техните родители П. С. и Д. С. чрез повереника им от ДП - адв. К. Б. /АК Варна/.

При запознаване с материалите по делото, настоящият състав констатира, че не е надлежно сезиран, доколкото в хода на провеждане на ДП и преди повторното му прекратяване на 09.09.2024г, пострадалото Л. П. С. е починало. Този факт не е намерил необходимото отразяване и последващи процесуални действия /евентуални действия по правоприемство/ нито на ДП, нито пред първостепенния съд, въпреки наличните данни за това преди образуване на производството пред ВОС по ЧНД № 1333/24г. Това е наложило настоящата инстанция да задължи проц. представител на пострадалите лица 1 да представи удостоверение за наследници на починалия от тях – П. С., доколкото и двете жалби /срещу прокурорския и съдебния актове/ са от името на двамата пострадали, въпреки настъпилата смърт на единия от тях към момента на депозирането им. Видно от представеното удостоверение за наследници № 10721/02.01.2024г на Община Варна, 2 район Приморски, пострадалият П. С. С. е починал на 25.12.2023г и негови наследници са съпругата му и страна по делото – Д. В. С., както и сестра му – Гинка С. С..

След като последната е уведомена за правата й по реда на НПК, а именно - че може да встъпи като правоприемник в процеса и да се присъедини към вече депозираната жалба от брат й и съпругата му Д. С., не е постъпила молба в този смисъл. Поради изложеното въззивният съд приема, че е сезиран в настоящото производство само от Д. С. чрез повереника й от ДП - адв. К. Б.

/АК Варна/, а по отношение на П. С. производството по делото следва да бъде прекратено.

В жалбата срещу определението на ВОС се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинст. съдебен акт – иска се отмяна на прекратяването и връщане на делото за допълнително разследване за изясняване на механизма на нанасяне на уврежданията, оръдието или средството, с което са причинени, евентуално съучастие от страна на майката на извършителя, а също и изясняване на действителното психическо състояние на дееца към датата на извършване на деянието; в контекста на изложеното се развиват съображения и за необходимост от назначаване на съответни експертизи - по отношение вменяемостта на дееца - петорна съдебно-психиатрична експертиза с участието на хабилитирани лица, а по отношение на авторството, механизма и средството на престъплението комплексна.

Депозирана е и жалба от защитника на обв. С. - адв. Н. /АК Варна/, с която се иска изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство, което според защитника следва да е поради липса на доказателства С. да е автор на извършеното деяние.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в така депозираните жалби и в съответствие с разпоредбата на чл.243, ал. 8 вр. ал. 5 НК, провери правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е правилно и законосъобразно по следните съображения:

2

От материалите по делото се установяват следната процесуална хронология: На 10.12.2021г. с първото действие по разследване – оглед на местопроизшествие, в условията на чл.212, ал.2 от НПК, е образувано досъдебно производство 790/2021г., с оглед данни за извършено престъпление по чл.116 ал. 1, т. 4 от НК във връзка със смъртта на Н. С. и М. С.. Като обвиняемо Л. бил привлечен техният родственик - Л. С. С..

Съдебният контрол от ВОС по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК е осъществен за втори път, като първоначално наказателното производство е било прекратено с постановление на ВОП от 12.05.2022г. на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение №414/08.08.2022г. по описа на ВОС е констатирана незаконосъобразност на постановлението и същото е било отменено, като са посочени неизяснените обстоятелства. В резултат на проведеното допълнително разследване са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства; включително и назначените и изготвени съдебно-медицинска експертиза №581/2022г. /л.31-л.40, т.4 от ДП/, тройна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза /л. 45-л.61, т.4 от ДП/, а също и множество и различни по вид писмени доказателства. На базата на правилно установените фактически обстоятелства наблюдаващият прокурор обосновано е достигнал до извода, че поради наличие на психично заболяване у обвиняемото Л. Л. С. С. - шизофрения - параноидна форма, същият към момента на извършване на деянието, /както и към момента на изготвяне на експертизите/ не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, т. е. за липса на наказателено-правен субект – извършител на престъплението по по чл. 116, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 115 от НК.

Закономерен е бил и постановения нов акт – постановление от 09.09.2024г, с който наказателното производство е прекратено на същото основание - чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и със същите съображения като предходното.

За да постанови ревизираното определение, осъществявайки проверка на повторния прокурорски акт, ВОС е подложил целия доказателствен материал по делото на внимателно и задълбочено обсъждане, подробно са разгледани и анализирани всички възражения, наведени в жалбите и обосновано са били отхвърлени като неоснователни и несъстоятелни.

3

Липсата на престъпление е категорично установена, предвид психическата годност на извършителя Л. С. С., който не се явява наказателноотговорно Л. по смисъла на чл. 33 ал. 1 вр. чл. 31 ал. 1 от НК. Този извод се базира на установеното по експертен път чрез назначените съдебнопсихиатрични и психологични експертизи - към датата на извършване на деянията извършителят С. е страдал от параноидна шизофрения, пристъпнопрогредиентно протичане. Посоченото заболяване се характеризира като същинско психическо, при което Л.то не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на деянията, респ. не следва да носи наказателна отговорност с оглед данните за неговото "продължително разстройство на съзнанието". В този смисъл спрямо обвиняемия С. не може да бъде реализирана наказателна отговорност, доколкото същият се явява негоден субект на престъпление. Независимо, че от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. 3-то от НК, С. не може да формира виновно отношение към извършеното поради липса на вменяемост като предпоставка за вината, в частност – умисълът, изискуем за субективната съставомерност на деянието.

Тази установеност на състоянието му е наложила прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б. "в" НК- принудително лекуване в СБАЛЛС- Ловеч „Психиатрично отделение“, постановено от ВРС с определение №452/11.04.2022г. по НЧД№1324/22г. по описа на съда. С определения: №649/19.10.2022г. по НЧД№568/22г., №99/24.04.2023г. по НЧД№314/23г., №174/25.04.2024г. по НЧД№332/24г., №174/25.04.2024г. по НЧД№332/24г., и №378/23.10.2024г. по НЧД№904/24г. – всички по описа на РС–Ловеч, е продължавана принудителната медицинска мярка.

Идентично на първостепенния съд, настоящата инстанция също не намира за състоятелни възраженията срещу заключенията по СМЕ, които според защитата не са дали категорични отговори досежно авторството, начина на причиняване на нараняванията, механизма и използваното средство. Проведеното разследване след отмяната от съда на прокурорския акт е изяснило в максимална степен спорните до този момент обстоятелства, имащи отношение към механизма и начина на извършване на деянието, а от там и касателно авторството му. В ревизирания съдебен акт поначало е даден аргументиран отговор, който се споделя изцяло от въззивния съд, поради което не се налага преповтаряне и излагане на допълнителни доводи в подкрепа на извода за това, че второ Л. не е участвало в умъртвяването на жертвите, както 4 и че нараняванията са осъществени с ножа, посочен като обект № 13 (нож с черна дръжка с дължина на острието 15 см. и най-широка част 3см. с надпис „MiL-TEC“), изключювайки обект № 8 (нож с обща дължина 21см. и дължина на острието 10,5 см.) и обект № 14 (ножица с черни дръжки, дължина 22см. с надпис “NIROSTA”).

Поради всичко изложено по-горе, въззивният съд намира постановеното от ОС - Варна определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение жалбата на П. С. С..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 617 от 18.11.2024г., постановено по ЧНД № 1333/2024 г. по описа на Окръжен съд -Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5