Решение № 70 от 28.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ихтиман, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100782 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. - изпълнителен Д.ор, чрез процесуален представител П.Н., със седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б против В. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „П.“, бл. 253, вх. 3, ап. 46 с предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:

993,17 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. май 2018г. - м. април 2020 г. ведно със законната лихва от 08.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането,

191,21 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 08.02.20212.,

33,03 лева - главница за дялово разпределение периода от м. февруари 2019г. до м. април 2020г., както и

7,71 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 18.02.2022г.,

1 за които е издадена Заповед № ***/03.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 406/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден период, който не е изпълнил задължението си за плащане на цената за топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период, дължими по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Прави възражение, че част от вземанията са погасени по давност, както и че имотът е съсобствен на ищцата и още две лица по наследство, поради което няма основание тя да отговаря солидарно за претендираните вземания. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Видно от Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 35, том XXXXII, дело № 7562/1991 г., нотариус при Софийска нотариална служба при втори районен съд и приложеното Удостоверение за наследници № *** от 11.07.1994 г., изд. от община С., съпругът на ответницата Н.П. Д. и ответницата В. А. Д. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 46 находящ се в гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. 3, ет. 46 в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК (1985 г.) (отм.).

След смъртта на Н. Д. на 02.07.1994 г. същият е наследен от съпругата си – отв. В. Д. и неговите дъщери С.Н. Д. и П.Н. Д.. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН те са наследили равни квоти от правото му на собственост върху имота, поради което ответницата притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост, а дъщерите му С.я и П. Д.и по 1/6 ид.ч.

Не е спорно между страните, че третото лице помагач на ищеца „Д.“ ЕООД осъществява индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия отчетено и фактурирано от 2

„Топлофикация“ АД.

От представените от третото лице помагач „Д.“ ЕООД се установява, че абонатният номер на имота е 35279, като името на титуляра е В. А. Д., след като същата собственоръчно е депозирала Молба-декларация с вх. № 1221/03.04.1996 г. с уведомление, че титулярът на партидата Н. Д. е починал, както и че има други наследници.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД, публикувани във вестник „Монитор“, брой от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на издадените фактури за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки.

От заключението на приетата съдебно техническа експертиза се установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от „ Т.С.” ЕАД, като отчетените показания по общия топломер в абонатната станция /АС/ ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Разпределена е топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция т.е нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки.

Топломера в АС е минал последващи проверки - метрологичен контрол, за което били предоставени удостоверения. Също така, от размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период за уравнителните сметки /табл. 3/ са посочени и общата стойност и по отделни пера /компоненти/, както и сумите за топлоенергия, които са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Според експерта, при разпределената топлоенергия на ответника за всеки отоплителен сезон е спазена методологията утвърдена от действащата нормативна уредба за разпределение на топлинната енергия през процесния период. В таблица 2 са посочени изравнителните сметки подадени от „Д.“ ЕООД към „Т.С.“ ЕАД, като е посочен период и в кои месец са подадени и на каква стойност. От заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че поради техническа грешка от третото лице помагач „Д.“ ЕООД към ищеца „Т.С.“ ЕАД са подавани изравнителни сметки, които са различни от индивидуалните изравнителни сметки по отношение на цената на топлоенергията. Така за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. сумата е с 51,19 лв. повече от действително дължимото, а за периода 01.05.2019 г.

3

30.04.2020 г. с 410,04 лв. повече от действително дължимото. Съгласно заключението дължимата главница за топлинна енергия за имота за процесния период е в размер на 914,33 лв., от които 898,55 лв. топлинна енергия за периода и 15,78 лв. (10,57 лв.+5,21 лв.) изравнителна сметка за периода. Съдът кредитира в цялост заключението на СТЕ, тъй като е безпристрастно, компетентно изготвено и в достатъчна степен мотивирано.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, начинът, по който са отразени изравнителните сметки в информационната система на ищеца, какви суми са били приспаднати от изравнителните сметки за топлинна енергия, за коя дата и по отделни месеци и размерът на дължимите суми за топлинна енергия за периода по пера, включително дължимите суми за дялово разпределение и размерът на законната лихва върху главницата.

Съдът кредитира ССчЕ като обективно и компетентно изготвена. Същата не следва да се кредитира в частта относно размера на дължимите суми за топлинна енергия, тъй като в тази част вещото лице е работило изцяло въз основа на данните в системата на ищцовото дружество. Не е съобразена техническата грешка, допусната при подаване на данните за изравнителните сметки от третото лице „Д.“ ЕООД към ищеца „Т.С.“ ЕАД относно стойността на топлинната енергия, което е резултирало в завишаване на отразената като незаплатена енергия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или 4 собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Доказва се по делото и не е спорно между страните, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 35, том XXXXII, дело № 7562/1991 г., нотариус при Софийска нотариална служба при втори районен съд и приложеното Удостоверение за наследници № *** от 11.07.1994 г., изд. от община С. се установява, че ответницата В. А. Д. притежава 4/6 ид.части от правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № 46 с административен адрес в гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. 3.

Изпълнени са изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” АД, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.

По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.