Решение № 147 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600172 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Определение № 294 от 06.02.2023 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 4854/2022 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт, на осъдения Б. Л. И. с ЕГН ********** са определени общи наказания по две различни съвкупности. Първата съвкупност включва влезли в сила присъди по НОХД № 826/2020 г. на ОС – Бургас, НОХД № 4199/2020 г. на РС – Бургас, НОХД № 240/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 1379/2020 г. на ОС – Бургас, НОХД № 841/2021 г. на ОС – Бургас, НОХД № 3017/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 1224/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 4652/2021 г. на РС – Бургас и НОХД № 1519/2022 г. на РС – Бургас, като по нея първоинстанционният съд е определил общо наказание в 1 размер на една година и три месеца лишаване от свобода, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с две години и три месеца, при първоначален общ режим. Втората съвкупност, определена от районния съд, включва влезли в сила присъди по НОХД № 866/2017 г. на РС – Царево и по НОХД № 1210/2019 г. на РС – Бургас, като по нея е определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същото определение, на основание чл. 23, ал.3, вр. ал.1 от НК, районният съд е присъединил изцяло към определеното и увеличено общо наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева, наложено на осъдения по НОХД № 841/2021 г. на ОС- Бургас.

Със същото определение, първоинстанционният съд е приспаднал от определените и увеличени общи наказания времето, през което осъденият И. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупностите присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Прокуратурата атакува постановения първоинстанционен съдебен акт като незаконосъобразен в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

Твърди се във въззивния протест, че районният съд не се е съобразил с изискването на законодателя, че когато наложените наказания са от един и същи вид, увеличението на определеното най-тежко общо наказание не трябва да го надхвърля с повече от една втора. Според прокуратурата, в конкретният случай максималното увеличение би могло да бъде със седем месеца „лишаване от свобода“, тъй като определеното общо наказание е в размер на една година и три месеца. Иска се изменение на определението в обжалваната му част, като определеното спрямо осъдения Б. И. общо наказание в размер на една година и три месеца „лишаване от свобода“, да се увеличи със седем месеца.

Срещу постановеното съдебно определение е подадена въззивна жалба и от осъдения Б. И., чрез упълномощен защитник, с искане за неговата отмяна.

Твърди се във въззивната жалба, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото осъденият не е бил представляван пред съда от адвокат, а нямало данни И. да се е отказвал от 2 правото си на защита. Наред с това, в жалбата се съдържат възражения срещу неправилното приложение на чл.24 от НК – както досежно превишаването на допустимия от закон максимален размер на увеличението, така и принципно срещу изводите на съда, че били налице предпоставки за прилагане на чл. 24 от НК. В тази връзка се сочи, че осъденият е бил наскоро освободен от затвора за изтърпяване на най-тежкото наказание, определено сега като общо наказание, липсвали данни за други негови противообществени прояви или висящи наказателни дела, а и самата прокуратура не е искала в предложението си до съда прилагането на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас подкрепя въззивния протест на основанията, посочени в него. Прокурорът твърди, че в определението си първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, а именно на чл. 24 от НК, тъй като по първата съвкупност от определението е увеличил общото наказание с повече от една втора. Ето защо смята, че определението в тази му част следва да се измени, като определеното общо наказание следва да бъде увеличено със седем месеца. Прокурорът намира за основателни и посочените в протеста на Районна прокуратура Бургас възражения за изменение на определения от районния съд първоначален режим на изтърпяване на наказанието по пункт 2 от диспозитива на определението, тъй като съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанията и по двете съвкупности.

По отношение постъпилата въззивна жалба, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за нейната неоснователност касателно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение.

Според прокурора, в конкретният случай не е било задължително участието на защитник, освен това жалбоподателят не бил направил изрично изявление за участие на конкретно упълномощен от него защитник в съдебното производство. В останалата й част – досежно неправилното приложение на чл.

24 от НК, прокурорът изразява становище за основателност на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си в частта относно приложението на чл.

24 от НК. Моли да не му бъде увеличавано определеното общо наказание от 3 една година и три месеца, като в тази връзка твърди, че е изтърпял изцяло общите наказания от осем месеца лишаване от свобода и от една година и три месеца лишаване от свобода. Моли обжалваното определение в частта, с която е приложен чл. 24 от НК, да бъди отменено.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден в законоустановения срок от прокурор от съответната компетентна прокуратура и е насочен към проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледан по същество, въззивният протест е частично основателен.

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по ЧНД № 4854/2022 г. на Районен съд – Бургас е било образувано по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание при условията на чл. чл. 23-25 от НК по отношение влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения Б. Л. И. с ЕГН **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че жалбоподателят по настоящото дело Б. Л. И. е многократно осъждан, както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 866/2017 г. на РС - Царево, влязло в сила на 25.09.2017 г., И. е осъден за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено на 28.08.2017 г., на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК;

2. Със споразумение по НОХД № 1210/2019 г. на РС - Бургас, влязло в сила на 24.04.2019 г., И. е осъден за престъпление по чл. 318 от НК, извършено 03.05.2017 г. до 29.05.2017 г. , на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, на основание 4 чл. 66, ал. 1 НК;

3. Със споразумение по НОХД № 826/2020 г. на ОС – Бургас, влязло в сила на 08.10.2020 г., И. е осъден за престъпления по чл. 195 и чл. 249 от НК, извършени на 19.02.2019 г., на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, при първоначален общ режим;

4. С присъда по НОХД № 4199/2020 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 09.12.2020 г., И. е осъден за престъпление по чл. 195 от НК, извършено 29.06.2019 - 30.06.2019 г., на лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален строг режим;

5. Със споразумение по НОХД № 240/2021 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 09.02.2021 г., е осъден за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 09.03.2020 г., на лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален общ режим;

7. Със споразумение по НОХД № 1379/2020 г. на ОС – Бургас, влязло в сила на 16.02.2021 г., е осъден за престъпление по чл. 249 от НК, извършено 05.08.2017 -16.08.2017 г. , на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, при първоначален общ режим;

8. Със споразумение по НОХД № 841/2021 г. на ОС – Бургас, влязло в сила на 20.09.2021 г., е осъден за престъпление по чл. 248а от НК, извършено 23.12.2018 – 24.12.2018 г., на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 1000 лв.;

9. Със споразумение по НОХД № 3017/2021 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 24.09.2021 г., е осъден за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 21.08.2020 г., на лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален общ режим;

10. Със споразумение по НОХД № 1224/2021 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 12.10.2021 г., И. е осъден за престъпление по чл. 195 от НК, извършено 19.08.2020-21.08.2020 г., на лишаване от свобода за срок от десет месеца, при първоначален общ режим;

11. Със споразумение по НОХД № 4652/2021 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 22.10.2021 г., И. е осъден за престъпление по чл. 212б, вр. чл. 212 от НК, извършено 08.11.2018 -13.11.2018 г., на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, при първоначален общ режим;

5

12. Със споразумение по НОХД № 1519/2022 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 23.11.2022 г., И. е осъден за престъпление по чл. 212 от НК, извършено 12.09.2018 – 17.09.2018 г., на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, при първоначален строг режим.

Освен горепосочените осъждания Б. Л. И. е осъждан още три пъти, като видно от справката му за съдимост, тези присъди са влезли в сила преди И. да е извършил престъпленията, за които е бил санкциониран с изброените погоре съдебни актове.

Видно от справката за съдимост, на 11.01.2022 г., с определение по ЧНД № 5477/2021 г. на РС – Бургас, на осъдения И. е било определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД №№ 866/2017 г. на РС – Царево и 1210/2019 г. на РС – Бургас. Със същото определение е било определено и общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, увеличено с четири месеца (до общ размер на наказанието от една година и три месеца), по НОХД № 826/2020 г. на ОС – Бургас, НОХД № 4199/2020 г. на РС – Бургас, НОХД № 240/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 1379/2020 г. на ОС – Бургас, НОХД № 841/2021 г. на ОС – Бургас, НОХД № 3017/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 1224/2021 г. на РС – Бургас и НОХД № 4652/2021 г. на РС – Бургас.

От приложената по делото справка на Началника на Затвора в гр. Бургас, изх.№ 517/10.03.2023 г., е видно, че осъденият Б. Л. И. е изтърпял общо наказание от осем месеца лишаване от свобода по НОХД №№ 866/2017 г. на РС – Царево и 1210/2019 г. на РС – Бургас, за времето от 13.10.2020 г. до 26.04.2021 г.. От справката е видно също, че И. е изтърпял и общо наказание от една година и три месеца лишаване от свобода в периода от 26.04.2021 г. до 05.05.2022 г.

От така установената фактическа обстановка е видно, че е налице законосъобразна причина за преразглеждане на въпроса относно приложението на разпоредбите на чл. чл. 23 – 25 от НК, спрямо влезлите в сила присъди на И. и това е присъдата по НОХД № 1519/2022 г. на РС – Бургас, доколкото същата е последната, постановена спрямо И. и не е била известна на съда, определил съвкупностите с определението по ЧНД № 5477/2021 г. на РС – Бургас.