Решение № 54 от 12.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600078 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 4, вр. чл. 111, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от началника на Затвора - гр. С., чрез процесуален представител, против Решение № 10 от 16.01.2026г. по ЧНД № 14/2026г. по описа на РС –С., с което е отменена Заповед № 1/2025г. на началника на Затвора – С., за настаняване в постоянно заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия, съгласно чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС на И.

Д. Й., ЕГН ********** като неправилна и незаконосъобразна.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а евентуално неправилно и се иска неговата отмяна. На първо място съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна жалба, която е подадена извън преклузивния тридневен срок. РазвИ.т се съображения. Жалбата е написана от друго лице, несъдържала дата и подпис на лицето, чийто права са засегнати. Подадената в последствие жалба е просрочена, като е подадена след изтичането на тридневния срок. Съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е допуснал подписването на жалбата в открито съдебно заседание.

На следващо място твърди, че решението е неправилно. Съдът е следвало да 1 вземе предвид всички приобщени доказателства – епикризи от СБАЛЛС - Л., доклади, докладни записки, обяснение от подсъдими лица и други, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те доказвали по несъмнен начин, че е налице системност към нарушаване на установения ред, с което се застрашава живота и здравето на останалите лишени от свобода и служителите, а от там сигурността в затвора. От епикризата от 28.05.2025г. е видно, че подсъдимата сама се е поставила в състояние некореспондиращо с нормалния психически статус, като е отказвала изследвания, лечение и прием на назначените и лекарства. Излагат се съображения за вътрешно противоречие в мотивите на съда. Неправилно съдът приема заповедта, издадена на основание чл.248 от Закона, като наложено наказание по чл. 101, тъй като по този ред се налагат наказания на лицата със статут на лишени от свобода, а на задържаните под стража в арестите се налагат наказания по чл.

101, т. 1,2,4 и 5 на основания на чл. 289а от ППЗИНЗС. Законодателят е предвидил при грубо или системно нарушение на установения ред, подсъдимите настанени в затвора да се държат в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия, което по своята същност не е наказание, а се отъждествява със статута на задържани лица. В обобщение се иска да бъде отменено решението на Районен съд и да са постанови ново, с което да се потвърди заповедта на началника на затвора.

Претендира разноски за двете инстанции.

Подсъдимата изразява становище по подадената жалба, в което аргументира, че е подложена на психически тормоз от администрацията на затвора, като сочи са предприемани спрямо нея конкретни действия. Твърди, че е подавала жалби до министъра на правосъдието и Окръжна прокуратура. Заявява, че администрацията на затвора е нарушила правата й като не са и предоставили препис от съдебното решение на Районния съд. Твърди и , че заповедта е издадена на 16.12.2025г., но тя я е получила на 19.12.2025г., което я е поставило в невъзможност да се защити в тридневния срок. РазвИ. съображения, че наложеното наказание не е съобразено с поредността на наказанията в закона и не е съобразено с обстоятелството, че повдигнатите и обвинения не са тежки престъпления. РазвИ. и съображение относно психическото си състояние като подчертава, че разполага със съдебно психиатрична експертиза, в която е отбелязано че е здрава.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на началника на 2

Затвора – С. поддържа подадената жалба. Счита, че следва да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта на началника на Затвора – С., обжалвана пред първоинстанционния съд.

Задържаната И. Д. Й., заявява, че следва да бъде пусната от изолатора.

Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт и намери за установено следното:

Задържаната Й. е настанена в Затвора - град С. с Разпореждане № 180/24.03.2025 г. за взета спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Предвид системно нарушение на реда в Затвора - град С. по искане на Началника на Затвора, Й. е настанена на лечение в СБАЛЛС - Л., Психиатрично отделение на 21.05.2025 г. с цел клинично уточняване на психиатричното й състояние и лечение. В писмо до РС - Разлог изх. № 51/2025 г. от месец 11 2025 г., е поискано издаване на разпореждане по чл. 250, ал. 3 от ЗИНЗС за лечение в резултат на наблюдаване на психически и поведенчески разстройства и не повлияване на психичния проблем от наличните професионални интервенции и индивидуални средства за въздействие. Във връзка с искането за лечение в СБАЛЛС - Л. на 09.05.2025 г. е изготвен и доклад от инспектор Н. А., в който изрично е посочено, че на жалбоподателката е поставена диагноза от медицинските специалисти в Затвора, а именно: „параноидно личностово разстройство“. Посочено е, че от извършената съдебно психиатрична - психологическа експертиза също е установена диагноза „личностово разстройство“. След проведено лечение Й. е изписана като в епикризата от 28.05.2025 г. в раздел „код на заболяването“ е посочено, че отказва престой в отделението, поведението е неподредено и своенравно, въпреки което следва да бъде изписана без промяна в психичния статус. Препоръчана е консултация с психиатър при нужда. В периода от 28.05.2025 г. до издаването на заповед № 1/16.12.2025 г. на Началника на Затвора - град С. издадена на основание чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС Й. е продължила системно да нарушава установения ред, като проявите й са надлежно отразени чрез съставяне на докладни записки и предприемане на действия за налагане на дисциплинарни наказания, въпреки което поведението й е останало непроменено. С оспорваната заповед Й. е настанена в постоянно 3 заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия.

Заповедта е издадена въз основа на три докладни записки съдържаща данни за дисциплинарни нарушения от страна на задържаната, а именно докладна записка № 1359/03.11.2025 г., докладна записка № 1381/07.11.2025 г. и докладна записка № 1400/13.11.2025 г. Във всяка една от посочените докладни записки са констатирани извършени от Й. действия демонстриращи агресивност спрямо останалите лишени от свобода, придружена с обидни реплики и поведение и към служителите на Затвора - град С.. Въз основа на приложените към заповедта писмени материали са установени данни, че Й. е лице отличаващо се агресивни прояви, с намален емоционално-волеви самоконтрол и поведение довело до провеждане на нови психологически консултации. Предвид системното нарушаване на установения ред и проява на прогресивно и безконтролно поведение същата по искане на Началника на Затвора - С. е била повторно приета на принудително лечение в Психиатрично отделение към СБАЛЛС - Л. за периода от 28.11.2025 г. до 10.12.2025 г. След проведеното лечение Й. е изписана, поради овладяване състоянието й и липса на индикации за продължаване на хоспитализацията с дадена препоръка за продължаване на лечението с медикаментозна терапия. При изписването й е издадена епикриза, в която на Й. е поставена диагноза „биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод - маниен без психотични симптоми“. След изписването й на 10.12.2025 г., същата по силата на обжалваната заповед е настанена в изолирано помещение, като на 19.12.2025 г. е запозната със съдържанието на заповедта.

Съгласно чл. 289а, ал. 1 от ППЗИНЗС за дисциплинарни нарушения на задържаните под стража в арестите се налагат дисциплинарни наказания по чл. 101, т. 1, 2, 4 и 5 ЗИНЗС. Следователно на задържаните под стража, които не са в арест, а в затвор, се налагат всички видове дисциплинарни наказания, включително и по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

Дисциплинарните наказания на задържаните под стража в затворите се налагат от началника на затвора - чл. 289а, ал. 2 от ППЗИНЗС. При налагането им се спазват разпоредбите на чл. 102, 105 – 109 ЗИНЗС.

За осъществяване на фактическия състав по чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, е необходимо съответното грубо или системно нарушение на установения в затвора или ареста ред, да застрашава сигурността съответно в затвора или 4 ареста. Доколкото в мотивите на обжалваната заповед са изложени конкретни фактически обстоятелства с вмененото нарушение да е застрашена сигурността в затвора, а и вменените нарушения, сами по себе си, обуславят извод за такова засягане, неправилно районният съд е счел, че наложената мярка се явява незаконосъобразна.

Съгласно чл. 268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица.

Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода, следователно и задържаните под стража в затворите, са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода, следователно и на задържаните под стража в затворите, да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята неспазването на реда и дисциплината в помещенията или на работното място /чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС/, неизпълнението на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5, пр. първо от ЗИНЗС/ и физическата саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава /т. 7 на същия текст/.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, на нарушителя е дадена възможност да даде обяснения, което тя е отказала, наложеното наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за извършеното нарушение и в определените от закона размери.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Съдът, като извърши дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт прие, че жалбата е основателна, поради следните съображения.

5

Оспорената Заповед № 1/16.12.2025 г. на Началника на Затвора - град С., издадена на основание чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на издателя й, както и фактическите и правни основания за издаването й. Посочени са индивидуализиращи жалбоподателката данни, датата и място на издаването й, както и правото й да обжалва пред съда законността на настаняването в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия.

В настоящият случай от събраните по делото доказателства, а именно заповеди на Началника на Затвора - град С., докладни записки, формуляри за регистрирани на травматични увреждания и всички приети по делото писмени доказателства разгледани в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че с поведението си Й. грубо и системно нарушава установения ред, за което са й налагани множество наказания, включително наказанието наложено с оспорваната Заповед № 1/2025 г. на Началника на Затвора - град С..