Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 888 от 20.11.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1684/2022
Вид
Решение № 888
Подписан
20.11.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Деница Божидарова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1 , т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1 , т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 461 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483 · Кодекс за застраховането
  • чл. 517, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 561, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Добрич, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230101684 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М. К. и С.

С., с която срещу Н. Н. В. с ЕГН ********** от с. П. М., община Д., ул. „***“ ***, е предявен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата от 2 521,73 лв. / две хиляди петстотин двадесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120429/18.07.2017 г. за вреди, причинени виновно на собственика на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с рег. № ***, които вреди са настъпили на 25.03.2017г. в резултат на ПТП, при което при неправилно паркиране, Н.

Н. В., управлявайки лек автомобил, марка „БМВ 525” с ДК № ***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ причинява вреди, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното Бюро на Българските Автомобилни застрахователи във връзка с предявена претенция от 1

Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковете се основават на следните факти и обстоятелства: Ответницата на ****г. в Г., при управление на лек автомобил „БМВ 525” с ДК № ***, при извършване маневра паркиране на преден ход, на свободно паркомясто не оставя достатъчна странична дистанция и удря странично паркираният на съседното паркомясто лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с рег. № ***.

Твърди се, че е налице нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса на застраховането, доколкото ответницата е управлявала лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на настъпване на ПТП-то. Посочва се, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането и споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове от 29.04.2002г., във връзка с предявена на 18.07.2017г. претенция от НББАЗ и при спазване на законоустановения срок по щета № 120429/18.07.2017г. ищецът е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в качеството му на компенсационен орган, сумата от 2521,73 лева, като парична равностойност на 1289,34 евро, от които 1045,69 евро обезщетение и 243,65 евро такса обработка по фактура №3000007513/29.06.2017г. На основание чл. 559, ал. 2 от КЗ на посочената дата Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, които са изплатени от компенсационния орган във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите в Германия.

Редовно уведомена ответницата в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначен от съда особен представител, оспорва иска по основание и размер, като релевира следното правоизключващо възражение, а именно, че по делото не е установено, че ответницата е причинила процесното ПТП, при управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП-тo. Настоява за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Предявеният иск е по чл. 559, ал. 3 във връзка с чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.

В тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да установи фактите, пораждащи суборгационното му право, а именно: възстановяване на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на изплатено обезщетение по претенция на Националното бюро на автомобилистите и основателност на извършеното плащане, т.е., че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд.

Наред с това ищецът следва да установи наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяването на причинените вреди, а именно деяние, вреда, противоправност, вина, причинна връзка между деянието и настъпилите щети.

На осн. чл. 146, ал.1 , т. 3 и т.4 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещо се от доказване следните факти и обстоятелства: за изплащане на сумата от 2521,73 лева, чрез банков превод на 01.08.2017г., като парична равностойност на 1289,34 евро от страна на ищеца на Националното бюро на автомобилните на Г.; настъпването на процесното ПТП; вината на ответницата; механизмът на ПТП; настъпилите щети.

Спорно в настоящото производство е единствено обстоятелството относно това дали ответницата е причинила процесното ПТП, при управление на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От приобщения по делото доказателствен материал в неговата съвкупност /протокол за ПТП от 27.03.2017 г.; отговор на искане от 09.05.2017 г. ; претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от 11.07.2017 г.; извлечение по разплащателна сметка от 18.06.2017 г.; доклад по щета от 18.07.2017 г.; преводно нареждане от 01.08.2017 г.; фактура от 29.06.2017 г.; уведомление от германско бюро „Зелена карта“; уведомление за ПТП от 12.05.2017 г.; документи от „БЕКС Бюро за регулиране на искове в Европа; искане за възстановяване на платени суми от германско бюро 3

„Зелена карта“ до НББАЗ на български и немски език; удостоверение от 09.12.2021 г.; регресна покана от 13.01.2022 г. с обратна разписка/ се установява, че ответницата на 25.03.2017г. в Германия, при управление на лек автомобил „БМВ 525” с ДК № ***, при извършване маневра паркиране на преден ход, на свободно паркомясто не оставя достатъчна странична дистанция и удря странично паркираният на съседното паркомясто лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с рег. № ***.

Видно от приложената на л. 14 от делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, към 18.07.2017 г. за МПС с рег. № *** не е налице действаща застраховка "Гражданска отговорност". В справката има данни за сключена застрахователна полица с период на действие от 20.04.2015 г. до 19.04.2016 г.

В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Чл. 25 от Директивата предвижда следното: "Ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено."

Компенсационен орган за България е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което следва да възстанови платеното обезщетение на компенсационния орган в държавата членка по местонастъпване на щетата, като с изплащането му встъпва в правата на 4 увреденото лице виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство/чл. 517, ал. 3 КЗ/. Съгласно чл. 561, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на НББАЗ заплатените от него суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 КЗ, на която ищецът основава претенцията си след изплащане на обезщетение, изплатено от НББАЗ в случаите, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Тъй като процесното ПТП е настъпило извън границите на Република България, на територията на държава-членка, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент/ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), по отношение на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника е приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на И., приложимо е италианското право. Съгласно § 2054 от Италианския граждански кодекс "водачът на превозно средство е длъжен да обезщети вредите, нанесени на хора или вещи по време на движението не превозното средство, освен ако не докаже, че е направил всичко възможно, за да избегне щетата. В случай на сблъсък на превозни средства се приема, до доказване на противното, че всеки от водачите в еднаква степен е допринесъл за причиняване на щетите, нанесени на отделните превозни средства." По делото не е спорно, че процесното ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение от страна на ответницата. По делото по категоричен начин се установи, че за МПС, управлявано от ответницата не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на процесното ПТП. От обсъдените по-горе 5 писмени доказателства се установява и изплащането на твърдяното обезщетение в размер на 2521,73 в полза на увреденото лице от компенсационния орган в Германия, възстановяването на обезщетението и разноските по определянето му от страна на НББАЗ, съответно изплащането на сумите от ищеца в полза на НББАЗ.

Размерът на вредите следва да се определи съобразно изплатения размер от компенсационния орган в държавата - членка по местонастъпване на ПТП. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 24, § 2 от Директива 2009/103/ЕО, съгласно която компенсационният орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди. Гаранционният фонд пък, съгласно цитирания по-горе чл. 559, ал. 3 КЗ, встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Предвид така изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По разноските: Съобразно направеното искане от страна на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на последния следва да се присъдят извършените по делото разноски в общ размер от 500,86 лева, както следва: 100,86 лева заплатена държавна такса, 400 лева - депозит за особен представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Н. В. с ЕГН ********** от с. П. М., община Д., ул. „***“ ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, сумата от 2 521,73 лв. / две хиляди петстотин двадесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща изплатено 6 от Гаранционен фонд по щета № 120429/18.07.2017 г. обезщетение за щети, причинени виновно на собственика на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с рег. № ***4, които вреди са настъпили на 25.03.2017г. в резултат на ПТП, при което при неправилно паркиране Н. Н. В., управлявайки лек автомобил, марка „БМВ 525” с ДК № ***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ причинява вреди, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното Бюро на Българските Автомобилни застрахователи във връзка с предявена претенция от Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022 г. до окончателното й изплащане.