Решение № 13162 от 04.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41830/2024
- Вид
- Решение № 13162
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- §1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13162 гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110141830 по описа за 2024 година
„.“ ЕАД е предявило срещу Е. К. Г. искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 36.01 лева - цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр.., ул. „..“ ., аб.№ ., за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.02.2024. до заплащане на сумата и сума в размер на 10.47 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2021г до 31.01.2024г, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8.г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ са обвързали потребителите. Предвид това се сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно дефиницията дадена в §1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия ищецът е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че в Общите условия – чл. 40, ал. 1 е предвиден и срок за заплащане на топлинната енергия – до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка, поради което при незаплащане е налице забава и се дължи мораторна лихва. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Ответникът Е. К. Г. не се явил и в проведеното открито съдебно заседание, нито е изпратил свой процесуален представител. Не е била депозирана и молба за разглеждане на делото в 1 отсъствието на ответника.
Същевременно в молба от 26.06.2025г от процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като е поискано и присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен за това списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12 указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 75 лева.
Претендира се присъждане на разноски и за исковото производство, като съгласно представения списък по чл. 80 ГПК се иска присъждане на сумата от 75 лева – заплатена държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено доказателство за заплатената държавна такса в исковото производство в размер на 75 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. По отношение на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт настоящият състав приема, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, в рамките на което единственото процесуално действие е било отправяне на искане за неприсъствено решение съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 2 на 125 лева и за исковото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“ ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Яс.” ., срещу Е. К. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „. № ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. К. Г. с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК 8., сума в размер на 36.01 лева - цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр.., ул. „Х..“ ., аб.№ ., за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.02.2024. до заплащане на сумата и сума в размер на 10.47 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2021г до 31.01.2024г, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8.г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА Е. К. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „. № ., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Яс.” ., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сума в размер на 1 2 5 лева, представляващи сторени разноски в исковото производството пред Софийски районен съд и 75 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3