Решение № 160 от 26.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Мадан, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100137 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Л. против Профи Кредит България ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на Профи Кредит България ЕООД да заплати на В. Д. Л. сумата от 295,92 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **/07.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 година ищцата сключила Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България ЕООД й предоставило заем в размер на 600 лева, при следните параметри: срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската по кредита: 37,04 лева; ГПР: 48,45%;

Годишен лихвен процент: 41,00 %; Лихвен процент на ден: 0,11%; Дължима сума по кредита: 888,85 лева. В исковата молба се сочи, че отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския.

Ищецът сочи, че на основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В договора за кредит № ** бил посочен Годишен процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не били взети предвид разходите на кредитополучателя за т.нар. „допълнителни услуги“. Допуснато 1 било нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Включените в т. нар. „Пакет от допълнителни услуги" по своята същност представлявали действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставлявали допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 50,00 % и възлизал на над 200,00 %. Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявал реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него. По отношение на услугата „Фаст“ - "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" била налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Представените като допълнителни услуга „Флекси" възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагали на кредитоподучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях било неоправдано. Услугите, описани в процесното Споразумение, имали характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявала заплащането на такси. Съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налагал извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора. Ищецът счита, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което за ищеца е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 600 лева, а не на лихви и други разходи. В изпълнение на договорните задължения ищцата била заплатила сумата в общ размер на 759,48 лева, като сумата от 159,48 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на осн. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за кредит № ** от дата 07.09.2022 г.

Оспорва изцяло всички възражения в исковата молба, че възнаграждението по предоставения пакет допълнителни услуги следвало да бъде включен в размера на ГПР, а с невключването му се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че след като ищецът е заявил изрично желание да ползва 2 допълнителни услуги още с подаденото до кредитора искане за предоставяне на потребителски кредит, а в последствие и в договора за кредит, се е съгласил да заплати и уговореното между страните в договора възнаграждение за същите тези услуги. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, предоставени на ищеца съгласно договора за кредит, представлявали услуга, предлагани само от конкретния кредитор и уговореното в договора възнаграждение за тях не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Услугата Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. Искането за кредит било подадено от ищеца на 07.09.2022 г., одобрено било в рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата. Ответникът счита, че в случая се касае за договор за предоставяне на услуги, за предоставянето на които възложителят дължи възнаграждение. Сочи, че разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че общите разходи по кредита, следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто не бил настоящият случай. Счита за безспорно, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целия договор за потребителски кредит е недействителен са неправилни и необосновани. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното заверено копие от договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ** се установява, че на 07.09.2022 г. между страните е бил сключен посоченият договор за потребителски кредит между Профи Кредит България, в качеството на кредитор и В. Д. Л.- клиент, по силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 600 лева, при срок на кредита: 24 месеца, с размер на вноската по кредита: 37,04 лева, ГПР 48,45%, ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0,11%, обща дължима сума по кредита 888,85 лева. Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ възлизало на 240 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ на 390 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 26,25 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се 3 разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 1518,85 лева, а общият размер на вноската 63,29 лева. По делото са приети като доказателства Общи условия на Профи кредит България към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № ** със закупена допълнителна услуга, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити.

В чл. 15 от ОУ е посочено, че клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане и становище към искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/ от ОУ изисквания.

От представеното извелчение по сметка към договор за потребителски кредит № ** от ответника се установява, че общо заплатената сума по процесния договор за кредит от кредитополучателя към 06.06.2024 г. е в размер на 895,92 лева.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са 4 спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,45 %, а ГЛП 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е оскъпяването му по кредита.