Решение № 36 от 23.01.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Разград, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101666 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. Я. от ************************, чрез процесуалния му представител адв. Д. Г. от АК Ловеч, против „Стик-Кредит“ АД гр. Шумен, с която моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 402.04 лв. по Договор за кредит № 1361924, предвид недействителността на същия. Претендира сторените разноски.

Сочи се, че между страните бил сключен Договор за кредит № 1361924 с главница 200 лв. и период от 30 дни.

На 19.09.2025 г. ищецът упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК като отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор, в резултат на което ответното дружество му изпратило извлечение с дължими суми по договора.

Твърди, че ответникът признал заплатената от ищеца сума към 19.09.2025 г. в общ размер на 148 лв., като претендирал допълнително 454.04 лв. по процесния кредит. На това основание навежда, че в договора за кредит кредиторът включил клауза, с която потребителят се задължавал да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение, а именно – банкова гаранция или няколко поръчители, при изключително завишени условия, като при непредоставяне на обезпечение, на потребителя се начислявала неустойка в огромни размери, която макар и именувана така, по същество била скрита възнаградителна лихва.

Тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР, била служебно известна на съда, както и фактът, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, каквато била константната съдебна практика.

От издаденото извлечение било видно, че ищецът заплатил сума в общ размер 148 лв., но ответното дружество претендирало допълнително 454.04 лв. към 19.09.2025 г. На 21.09.2025 г. ищецът заплатил още 52 лв. по сметката на дружеството, с което платените суми станА. общо 200 лв. Счита, че предвид извършените плащания, останА.те 402.04 лв., претендирани от дружеството, били недължими предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

1

В отговора си ответникът изразява становище за неоснователност и оспорва исковите претенции, като моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. В настоящия случай неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, а била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално счита, ако неустойката се приеме за нищожна, че същата изначално следвало да се счита за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не била включена в ГПР, било неоснователно.

ВА.дността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, били вА.дно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това, при сключване на процесния договор били спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което се установявало от приложения Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „СТИК КРЕДИТ” АД, Лог файла към договора, който отразявал извършените действия по сключването му и кореспонденцията между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му, съгласно изискванията на ЗПФУР.

В конкретния случай потребителят отправил искане за сключване на договор за заем с ответника, което попълнил собственоръчно посредством сайта на същия. С формуляра за кандидатстване предоставил личните си данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита, с което обективирал волята си да сключи договор за паричен заем с ответното дружество.

Когато заявката за кредит била подадена от потребител, който нямал създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на данните натискал бутона „Кандидатствай“ и давал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуА.зация, чрез поставяне на отметка. След това потребителят попълвал нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал, с личните си данни, като сочел и начина, по който желаел заемната сума да му бъде отпусната, за което поставял отметка на една от опциите: по банкова път или EasyPay. На тази страница на потребителя се предоставял СЕФ, който последният можел да изтегли. За завършване на заявката натискал бутон „Вземи парите“, с което действие потвърждавал недвусмислено искането си да му бъде предоставена заявената заемна сума. След това му се предоставяла възможност да изтегли проекта на Договора за потребителски кредит и при съгласие с неговото съдържание, да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След натискане на бутон „Подпис“, заявката постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение.

Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който имал създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на същата, в която посочвал параметрите на договора, потребителят следвало да натисне бутон „Подай заявка“, с което недвусмислено изявявал воля да му бъде отпуснат желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставял СЕФ, който можел да бъде изтеглен, а след натискане на бутон „Подай заявка“ му се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и при съгласие с неговото съдържание, да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като натиснел бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение.

Кредитодателят изпратил на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за паричния заем, а в системата бил нА.чен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и 2 одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпращал на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен заем, заедно с погасителния план и общите условия, приети от кредитополучателя.

С натискане на бутон „Подпис“, съгласно общите условия, кредитополучателят приемал така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените му документи, съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги (ЗЕПЕУУ), при условията, при които му били предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕПЕУУ, електронното изявление било получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система.

Твърди, че гореописаните действия изцяло опровергавА. твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно – на добрите нрави. Нещо повече, в СЕФ се съдържала детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Едновременно с това, ищецът имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество нямало данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да бъдат уредени по друг начин. Предвид това, клаузите на договора се явявА. индивидуално договорени с конкретния потребител, при добросъвестно договаряне от страна на кредитора.

Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. ВА.дността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били вА.дно уговорени в изискуемата от закона форма и отговаряли на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Договорът бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за това, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт и имал право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не можел да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема с договора, разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което получил още преди сключването му, без да бъде обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирА. в най-пълна степен правата на потребителя, ако реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

Предвид изложеното, кредиторът разполагал с вА.дно правно основание на претендира и задържа плащания по договора за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квА.фикация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника задължения в размер на 402,04 лв. по договор за кредит № 1361924 от 15.05.2025 г., поради недействителност на същия.

Не се спори по делото, че страните са обвързани с Договор за потребителски кредит № 1361924 от 15.05.2025 г., сключен от разстояние, с който на ищеца е предоставена сума в размер на 200,00 лева при фиксиран лихвен процент 36,00 % и ГПР 26,08 %, със задължението да погаси кредита, възлизащ на обща стойност 203,90 лв., за 30 дни, с падежна дата 14.06.2025 г., видно от приложения СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити.

В чл. 1, т. 11 от приложения договор страните се съгласили същият да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17 от договора, в тридневен срок от сключването му потребителят следва да осигури трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в полза на кредитора, като се задължи да отговаря за всички задължения на потребителя по договора, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден от получаване на писменото искане от страна на кредитора за плащане на задълженията, със срок на вА.дност на банковата 3 гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Одобрението на предложеното обезпечение се извършва по преценка на кредитора.

В Общите условия се съдържат изискванията, на които следва да отговарят третото лице-поръчител и банковата гаранция. Така според чл. 20 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, с българско гражданство и постоянно местоживеене в страната, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, което полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение и не е в период на предизвестие за прекратяване на същото и получава редовно възнаграждението си през последните 12 месеца. Поръчителят следва да отговаря и на допълнителни изисквания за минимален осигурителен доход от 1 500 лв., вА.дно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР за просрочия, под наблюдение, загуби и др., да не е поръчител по друг съществуващ кредит, да не е настоящ потребител на кредитора, да предостави служебна бележка за дохода си за 6 месеца назад.