Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 817 от 29.07.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 307/2021
Вид
Решение № 817
Подписан
29.07.2021
Състав
Виолета Григорова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Плевен , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докл***аното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430100307 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба „***“ АД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.С. и Л.В., чрез *** С.Т., съдебен адрес: ***, против Ж. Ф. АС. с ЕГН **********, адрес: *** .

Посочва се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД. Посочва се, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена с Приложение 1 към лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция № ***г. Посочва се в исковата молба, че дружеството доставило електрическа енергия на ответника в ***. Твърди се, че на 29.09.2017г. служители на отдел „***“ към „***“ Ад извършили проверка на посочения адрес и установили в присъствието на двама свидетели – представители на федерация на потребителите, че е налице променена схема на свързване на електромера и последният не отчитал електрическата енергия. Съставен бил протокол № 3020632/29.09.2017г. и била извършена корекция на сметката на абоната. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцовото дружество има вземания към ответника за сумата от 1354,95 лв. – главница, формирана както следва: сумата от 388,45 лв., представляваща задължение по фактура №0229520719/05.10.2017г. за периода 15.08.2017г.-29.09.2017г.; издадена въз основа на протокол № 3020632/29.09.2017г.; и 966,50 лв. , представляваща задължение по фактура № 0245445466/20.07.2018г., за периода 18.04.2018г.- 16.07.2018г., издадена въз основа на протокол 3024208/16.07.2018г.; сумата от 324,96 лв. лихва върху 1 главницата, начислена както следва: сумата от 114,46 лв. за периода 24.10.2017г.-26.10.2020г. върху фактура №0229520719/05.10.2017г. и сумата от 210,50 лв. за периода 01.08.2018г. до 26.10.2020г. върху фактура № 0245445466/20.07.2018г., както и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. По делото не е постъпил отговор от страната.

С определение от 29.04.2021г. съдът е назначил за процесуален представител на ответника ***. С. ГР. – АК-Плевен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от *** С.Т., който поддържа молбата и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Претендира деловодни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, доведен от ***, се явява лично и с ***. С.Г..

Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д. №5853/2020г. описа на РС-Плевен, че на 04.11.2020г . „***“ АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против

Ж. Ф. АС., както и че в хода на производството б ила издадена Заповед №260673/05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът да заплати на кредитора „***“ АД сумата от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33,60 лв. платена държавна такса и сумата от 63 лв. ***окатско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника на 23.11.2020г. В законовия срок последният подал възражение с вх.№ 268046/27.11.2020г., в което посочил, че не дължи вземането и не е собственик на посочения имот. С разпореждане №263696/27.11.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.

Съобщението било получено на 09.12.2020г. С искова молба вх.

2

№488/12.11.2021г. / п.кл. от 08.01.2021г./ е инициирано настоящото гражданско дело №307/2021г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.

Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца заверено копие на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-13517/13.08.2014г., че „***“ АД е одобрен от ДКЕВР за срок от 35 години с права да извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, определена в Приложение №1.

Безспорно е и обстоятелството, че „***“ АД е сертифициран обществен доставчик на електрическа енергия за срок до 13.08.2039г.В тази насока е и заверено копие на лицензия № Л-135-11/29.11.2006г.

Не се спори и се установява от представените заверени копия на Решение № ОУ-056/07.11.2007г., Решение № №У-059/07.11.2007г., и двете на ДКЕВР , както и заверено копие на сертификат от *** и заверено копие на сертификат от в-к Телеграф, че ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД и „***“ АД ( „***“ АД), както и че същите са публикувани във в-к „Посредник“ в бр.229 от 26.11.2007г. и вк „Телеграф“ в бл.927 от 26.11.2007г.

Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв размер, както и собственик/ползвател ли е ответника на електроснабдения имот.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ АД против Ж. Ф. АС. за установяване на съществуването на вземания в полза на ищеца против ответника сумата от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от удостоверение изх.№ МДТ-1910/12.05.2021г. , издадено от Дирекция „Местни данъци и такси“, че на името на ответника се води имот в село *** /без индивидуализация/ с площ 1400 кв.м. и жилище 49 кв.м. В графата документ за собственост е посочен ***г. и собственик Ж. Ф. АС..

Видно от справка с изх.№1011/12.05.2021г., Ж. Ф. АС. търпи наказание лишаване от свобода в периода от 08.05.2018г. в размер на 4 години.

Установява се от справка с вх.№ 7947/19.05.2021г., изходяща от ищеца, че в информационните масиви на дружеството е отразено, че за обект с.***, *** има сключен договор за продажба на електрическа енергия на „***“ АД , сключен през 2002г., но документа не е наличен поради обстоятелството, че е сключен преди встъпването на пазара на енергетиката на дружеството през 2007г.

3

Видно от заверено копие на констативен протокол № 3020632/19.09.2017г. и заверено копие на констативен протокол № 3024208/16.07.2018г., при проверки на електромер, находящ се извън имот с адрес: с.***, *** била установена промяна в схемата на свързване, в резултат на което не се отчитала ползваната ел.енергия от собствениците/ползвателите на имота.

Установява се от показанията на свидетелите Г.Т.С., П.Л.Й. и АЛ. Д. АТ. че при проверка на 16.07.2018г. на електромер, находящ се пред имот в с.***, ***, че е извършена промяна в схемата на свързване, в резултат на което не се отчита ползваната ел.енергия от абоната. Свидетелите потвърждават, че са възприели изложените факти в протокол №3024208/16.07.2018г., а именно, че е налице изменение в схемата на свързване, в резултат на което ел.енергията не се отчита и не се измерва от средството за техническо измерване. Видно от показанията на свидетеля В. В. В., на 29.09.2017г. свидетелят, в качеството на служител на МВР, е присъствал на предходна проверка на електромер на къща в с.***, ***, като също е възприел неправомерно свързване с електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество. Свидетелите потвърждават, че проверките са били извършени в отсъствие на абоната Ж.

Ф. АС., но в присъствието на служители на МВР, както и че средството за техническо измерване се е намирало извън имота.Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите по делото, както поради съответствие в изложените от тях факти и обстоятелства, така и поради съответствието с писмените доказателства – заверено копие на констативен протокол № 3020632819.09.2017г. и заверено копие на констативен протокол № 3024208/16.07.2018г.

Видно от приобщената по делото справка и писмени материали от Служба по вписвания при РС Плевен, извършена чрез он лайн справка в Електронния портал за заявяване на административни услуги, предоставен на РС Плевен, лицето Ж. Ф. АС. е притежавал имоти в село ***, с които се е разпоредил на 25.02. 2000г., за което е съставен нотариален акт № 90/том I, рег.№ 623, дело №36 от 2000г , като се е легитимирал именно с нотариален акт № 87 по нот.дело 687/1982г. (посочен като номер на акт за собственост в справката от МДТ при Община Плевен) и нотариален акт №18 по н.д.№ 618/1982г. пред нотариуса.

Установява се от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, че констатациите в протоколи № 3020632/19.09.2017г. и № 3024208/16.07.2018г. водят до извода, че схемата на свързване е била променена, а консумираната ел.енергия не се е отчитала от средството за техническо измерване. Вещото лице излага заключение, че дължимите суми следва да се изчислят съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а отразените цени във фактурите са действащи към момента на фактурирането. Видно от заключението сумите по издадените фактури (за периода 15.08.2017г.29.09.2017г. на стойност 388,45 лв. главница и лихва за периода от 24.10.2017г.-26.10.2020г. в размер на 114,46 лв., както и за периода от 18.04.2018г.-16.07.2018г. в размер на 966,50 главница и лихва в размер на 4

210,50 лв. за периода 01.08.2018г.-26.10.2020г.) са определени правилно, а фактурите са отразени в съответните дневници за продажби в счетоводството на „***“ АД.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, поради съответствието му с писмените доказателства по делото вкл.заверено копие на фактури №0229520719/05.10.2017г. и № 0245445466/20.07.2018г.; заверено копие на констативни протоколи № 3020632819.09.2017г. и № 3024208/16.07.2018г. и др.

С оглед на приобщените по делото доказателства, разгледани по отделно и в съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, на посоченото от него правно основание.

В конкретният случай съдът приема, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в с.***, ***. В тази насока съдът приема за основателно възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за наличието на облигационни правоотношения между страните в периода от 24.10.2017г.- до 16.07.2018г.