Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 866 от 11.09.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2718/2023
Вид
Решение № 866
Подписан
11.09.2023
В сила
11.10.2023
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 180 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Бургас, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря К. К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20232120202718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от “С.-****” ООД, ЕИК *********, чрез управителя Х.С., срещу Наказателно постановление № К22-140-683890-F666743/23.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл.

180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2544.92 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. Д. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и присъждане на разноските.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. К. Т., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното НП, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод на извършена проверка от св. Т. С. - инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, било установено, че жалбоподателят не е спазил задължението си да начисли ДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, 1 до датата на която е регистрирано от органа по приходите (22.02.2022 г. до 03.05.2022 г.), при формиран облагаем оборот от 12724.60 лв. и размер на данъка от 2544.92 лв. Поради това било преценено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС и му е съставен акт за неначисляване на ДДС.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 2544.92 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, както и от показанията на разпитания актосъставител, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това, съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН по следните съображения.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, в наказателното постановление, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, и на основание същата норма на жалбоподателя е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не подълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, а съгласно ал. 1 на чл. 180 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е 2 описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкциониран жалбоподателя - че не се е регистрирал по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за това, че не е начислил ДДС или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В АУАН е записано, че нарушението е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, докато в НП наказващият орган е приел квалификация по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, за каквато няма съставен АУАН. В случая, в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона, на основание чл. 96 от ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи.

Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед проверката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. С оглед на това, непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 19), съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е 550 лв.

Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на 550 лв., които да се заплатят от НАП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К22-140-683890-F666743/23.12.2022г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя „С.-****” ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция от 2544.92 лв.

3

О С Ъ Ж Д А Национална агенция за приходите - гр. София да заплати на жалбоподателя „С.-****” ООД, ЕИК *********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4