Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 145 от 16.01.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3990/2025
Вид
Определение № 145
Подписан
16.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Иван Режев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. С., 16.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530103990 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на -, против -, която с разпореждане от 11.12.2025 г. е оставена без движение, а чрез посоченият в нея съдебен адресат е изпратено съобщение на ищцата, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи и електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а ГПК, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонния си номер, и номера на факса и телекса, ако има такива (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК); 2). да посочи и факти, от които да стане ясно: 2.1). доброволно ли е платила исковата сума по изпълнителното дело № - г. на - или същата е била принудително събрана от нея по същото; и 2.2). причината, поради която с предявения иск по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД иска връщането й от ответния взискател, след като в обстоятелствената част на исковата си молба твърди, че част от същата сума е била превеждана след това на - за такси, а друга на - (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК);

3). да уточни и искането си към съда, като в петитума на поправената си искова молба посочи и: 3.1). банкова сметка или друг начин за плащане на исковата сума; и 3.1). наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са й известни, и представи писмени доказателства за тях (чл. 127, ал. 1, т. 5 и ал. 4 и 5 ГПК); 4). да представи по делото и пълномощно на подалият исковата молба от нейно име адвокат -, защото такова не е представено с нея и липсва по делото (чл.

1

128, т. 1 ГПК); 5). да представи по делото и документ за внесена по сметка на С. районен съд държавна такса за предявения иск в размер на 359.41 лева, защото такава такса се дължи за същия иск, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В съобщението на ищцата е и указано, че ако в дадения срок не отстрани всички горепосочени нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще й бъде върната (л. 11).

Това съобщение, с препис от разпореждането, е получено за ищцата редовно на 05.01.2026 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, от посоченият в исковата й молба съдебен адресат (л. 13). На 09.01.2026 г., в даденият й едноседмичен срок, по делото е постъпила молба от пълномощника й, с която обаче са отстранени само посочените в т. 1-4 от разпореждането от 11.12.2025 г. нередовности на исковата й молба (л. 14-16). Със същата й молба, и до изтичането на 12.01.2026 г. на даденият й срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищцата не е отстранила и посочената в т. 5 от същото разпореждане от 11.12.2025 г. нередовност на исковата си молба, като не представила в този срок, въпреки противното твърдение в молбата от 09.01.2026 г. на пълномощника й (л. 14-16) – нито документ за внесена по сметка на съда държавна такса за предявения иск в указаният й в разпореждането размер от 359.41 лева (въпреки, че съгласно чл. 24 ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 15 от Регламент (EО) № 974/98, от датата на въвеждане (след постановяването му след това на 01.01.2026 г. - б.р.) на еврото в Р.Б., за период от един месец, банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Р.Б.

(период на двойно обращение на лева и еврото), нито е представила в същия срок документ за внесена по сметка на съда държавна такса в автоматично превалутирания по силата на чл. 11-13 ЗВЕРБ размер от 183.76 евро (защото постановеното по делото разпореждане от 11.12.2025 г. по чл. 129, ал. 2 ГПК, е съществуващ към последващата дата 01.01.2026 г. на въвеждане на еврото в Р.Б. - правен инструмент по смисъла на §1, т. 10 ДР на ЗВЕРБ, поради което посочената в т. 5 от същото държавна такса от 359.41 лева, която е указано на ищцата да внесе за предявения иск по сметка на съда в дадения й с него срок, се счита съгласно законовата фикция на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ – автоматично посочена в дължимия се размер от 183.76 евро от датата на въвеждане след това на еврото в Р.Б.) (чл. 128, т. 2 ГПК). А тази нередовност на исковата й молба, не може да се приеме за отстранена и с постъпилата след това на 14.01.2026 г. по делото молба на пълномощника й (л. 17-20). Не само защото с 2 нея е представен само документ за внесена по сметка на съда, и то на същата дата 14.01.2026 г., държавна такса, но в по-малък размер от 180 евро от дължимата се, автоматично превалутирана такава по чл. 11-13 ЗВЕРБ от 183.76 евро - л. 17 и 19 (цена на иска 8985.21 лева х 4 % = 359.41 лева :

1.95583 = 183.76 евро дължима се за същия иск, автоматично превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ, държавна такса по чл. 1 ТДТКССГПК). А е трайна практиката на ВКС, че ако в дадения срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът не е отстранил изцяло всички нередовности на исковата си молба, същата следва да му бъде върната (в този смисъл Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.). Но и защото, същата молба на пълномощника й е подадена по делото едва на 14.01.2026 г., на която дата е внесена с представения с нея документ и частта от 180 евро от дължимата се за предявения с нея иск държавна такса от 183.76 евро, след изтичане преди това още на 12.01.2026 г. на даденият й едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, а той е преклузивен и тази молба съдът не може да вземе предвид поради това, защото е подадена след изтичането му (чл. 64, ал. 1 ГПК). Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос, според която, с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, исковата молба се връща и когато указанията на съда са изпълнени, но след изтичане на дадения за това едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, защото е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите й (така Опр. 453-2011-III г.о., Опр. 93-2013-IV г.о., Опр. 2032011-III г.о. и Опр. 77-2011-I г.о.).

Ето защо, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание ще следва да върне на ищцата исковата й молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати поради това. По аргумент от чл. 129, ал.

3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищцата, на която поради това следва и да се съобщи.

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищцата - исковата й молба с вх. № 32846/31.10.2025 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото 3 гражданско дело № 3990 по описа за 2025 г. на С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищцата с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същата.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4