Определение № 176 от 17.02.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 17.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20212100201317 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. Образувано е по повод жалба от С.

С. И. ЕГН **********, в качеството й на наследник на пострадалия И. С. И., чрез упълномощения повереник адв. Мариана Трифонова от АК-Бургас, против Постановление о т 02.12.2021г. на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по Досъдебно производство № 22/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Бургас, Пор. № 52/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано за престъпление по чл.123 ал.1 от НК за това, че на 01.02.2018г. в гората до гр.Ахтопол, отдел 242 И на Териториално горско стопанство - Царево, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващо източник на повишена опасност - дърводобив - извозване до временен склад, е причинил смъртта на И.

С. И., ЕГН ********** от гр.***, общ.*** обл.***.

С жалбата се оспорват в детайли възприетите от прокурора в обжалваното постановление фактически и правни изводи за липса на извършето престъпление по чл. 123 ал.1 от НК. Подробно са отразени въпросите, по които според жалбоподателя прокурорът не е взел отношение и не е изложил съображения, касаещи действията на работодателя „А.

***“ ООД, като в прекратителното постановление не е избожево становището на прокурора, дали съществува, или не правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, при осъществяването на която да е настъпил съставомерния резултат – смъртта на непълнолетния И. И., включително липсва становище дали смъртта на последния е резултат от нецнание, или от немарливо изпълнение на дейността, бланкетният състав на престъплението по чл.123 ал.1 от НК не е надлежно запълнен с относимите към дейността по дърводобив и извозване до временен склад на добитите дърва законови и подзаконови разпоредби, улеждащи правилата за осъществяване на тази дейност. Направени са оплаквания за липса на изследване и отговор на въпроса, налице ли е причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия И., и допуснатите според жалбоподателя нарушения на редица нормативни актове – Наредба за осигуряване на здравословни и безопасни 1 условия на труд, Наредба за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на работните места, и при използване на работното оборудване, и други. Изрично се сочи, че субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да са както работници и служители, така и лица с отговорни функции, натоварени с организиране, ръководене и контролирането на дейностите, източник на повишена опасност, а обстоятелството, че пострадалият сам е решил да отиде в гората и с каруца да извозва отрязани дърва, не освобождава работодателят му от отговорност да му осигури необходимите за безопасно изпълнение на работата предпазни средства. Посочени са и конкретни въпроси, останали неизяснени при разследването, които следва да бъдат изследвани и да получат еднозначен отговор при допълнителното разследване. В обобщение жалбоподателят намира проведеното по делото разследване за непълно, а постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство - за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства, като претендира неговата отмяна на поддържаните основания.

Жалбата изхожда от легитимиран да обжалва прекратителното постановление субект – физическо лице, имащо качеството на майка и съответно наследник на починалия И. И., в преклузивния 7-дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт, и пред надлежния съд. Поради изложеното, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Преценена по същество, жалбата е основателна по следващите по-долу съображения:

Досъдебното производство е образувано на 01.02.2018г. с по реда на чл.212, ал.2 от НПК с първото действие за разследване – оглед на местопроизшествие, за това, че на 01.02.2018г. в гората до гр.Ахтопол, отдел 242 И на Териториално горско стопанство Царево, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващо източник на повишена опасност - дърводобив извозване до временен склад, е причинил смъртта на И. С. И., ЕГН ********** от гр.***, общ.*** обл.**** – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

След проведеното продължително разследване и събрания значителен обем доказателствени материали, при липса на лице, привлечено в качеството на обвиняем, наблюдаващият досъдебното производство прокурор приел, че фактическата обстановка е достатъчно изяснена, а от събраните доказателства не се да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.122 ал.1, по чл.123 ал.1 от НК, или друго престъпление от общ характер, подследствено на Окръжна прокуратура-Бургас, а са налице данни за извършено престъпление по чл.136 от НК. Поради това, наказателното производство е частично прекратено за престъплението по чл.123 ал.1 от НК и е разпоредено след влизане в сила на прекратителното постановление, делото да се изпрати на Районна прокуратура-Бургас за преценка с оглед евентуално осъществено престъпление по чл.136 от НК.

Извършеният от съда собствен анализ на събраните в досъдебното производство доказателства позволява извод за установеност на следните фактически обстоятелства:

2

На 14.12.2017г. между ТП „Държавно горско стопанство Царево“ и „А. ***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от свид. А. Ц., бил сключен Договор № 67 от същата дата за възлагане на сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временен склад от горски територии. Посочените в договора дейности следвало да бъдат извършени в обект № 1817, подотдели 242: „г“, „ж“ , „и“, „к“, „л“, 245: “б“. на територията ТП „ДГС-Царево“. При провеждане на процедурата и при сключване на договора, избраният изпълнител „А. ***“ ООД не посочил, че при изпълнение на договора ще ползва подизпълнители.

След сключване на споменатия договор, било издадено Позволително за сеч № 0405686/ 04.01.2018г. от Регионална дирекция по горите – Бургас за изпълнение на сечта съгласно Технологичен план № 1, одобрен на 29.12.2018г. При започване на работата, изпълнителят „А. ***“ ООД представил на ТП „ДГС- Царево“ списък с общо 13 физически лица - работници, с които ще изпълни поетите с договора задължения – свидетелите В. Ц., Г.

Ц., С. К., Д. К., А. Б., Х. И., Б. Ц., Д. Х., И. Ц., В. Ц., И. Г., С. С. и П. М. И. /том 1, л.86/.

Макар при сключване на Договор № 67 от 14.12.2017г. за възлагане на сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временен склад от горски територии изпълнителят изпълнителят „А. ***“ ООД да не посочил, че ще изпълни работата с подизпълнители, въз основа на устна уговорка между свид. А. Ц. и свид. С. М. С., последният, в качеството му на ЕТ „И. ***-С. М.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, бил определен за подизпълнител, като за извършената сеч и извоз до временен склад едноличният търговец следвало да издава на „А. ***“ ООД фактури, които дружеството щяло да се заплаща по банков път. При започване на дейността, изпълнителят „А. ***“ ООД имал сключени трудови договори със свидетелите И. И. Г. и П. М. И., двамата на длъжността секач с правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, като на всеки от посочените двама на 04.01.2018г. дружеството издало разрешително за достъп до горски територии с каруца.

На 05.01.2018г. между изпълнителят „А. ***“ ООД и ЕТ „И. **- С. М.“ било сключено писмено споразумение за съвместно осигуряване на ЗУБТ и ОС. Според разпоредбите на цитираното споразумение ЕТ „И. **- С. М.“, сато изпълнител, се явявал външна организация и работодател на външния по отношение на възложителя „А. ***“ ООД персонал (I.,т.2), а конкретно отговорното за външния нает персонал лице е управителят на изпълнителя или упълномощено от него лице. Изпълнителят е длъжен също да допуска до работа само квалифицирани работници, които не са употребили упойващи вещества, алкохол, са в добро здравословно състояние, позволяващо им да изпълняват трудовите си задължения, намират се в трудови правоотношения с изпълнителя и са преминали начален инструктаж за безопасност и здраве съгласно Наредба РД 07-2 от 16.12.2009г, на МТСП (III., т.1, 2 и 3) от споразумението. При започване на работа, както и към инкриминираната дата 01.02.2018г., в ЕТ „И. **-С. М.“ нямало назначени по трудов договор работници.

През месец януари 2018г., в гората в землището на гр. Ахтопол, в подотдел 242-„2“ била извършена сеч на дърва от свидетелите И. Г., П. И. и С. С.. Отсечените дърва били 3 извозвани с каруци и на ръка до временен склад както от горепосочените свидетели, така и от други лица, които не били заети по трудово правоотношение нито с „А. ***“ ООД, нито с ЕТ „И. ** - С. М.“, а били ангажирани с устни договорки със секачите. В същия горски подотдел на сечището работел и свид.С. М. С., като работник по трудов договор с „А. ***“ ООД, и едновременно с това като фактически подизпълнител на същото дружество въз основа на устна договорка със свид. Ц.. В процеса на дърводобива множество лица извън работниците на „А. ***“ ООД, упоменати в договора със ТП „ДГС- Царево“, с каруци и на ръка товарели, извозвали и разтоварвали нарязаните дърва извън гората до определените временни складове. Такива били свидетелите Й. И. (баща на пострадалия И. И.), С. А., С.

А., П. Б.. Тези свидетели изпълнявали дейности, включени в предмета на Договор № 67 от 14.12.2017г., без да са наети по трудови договори, като били допускани до мястото на сечта без извършване на първоначален или ежедневен инструктаж на работното място, и без предоставяне на работно облекло и лични предпазни средства. Част от тези лица – свидителите Й. И. и П. Б., били ангажирани от свид. С. С. въз основа на устни договорки, в нарушение на договора между „А.***“ ООД и ТП „ДГС-Царево“, и в нарушение на сключеното между ЕТ „И. **-С. М.“ и „А. ***“ ООД писмено споразумение за съвместно осигуряване на ЗУБТ и ОС.

На 27.01.2018г. между свид. Й. И. (биологичен баща на пострадалия И. И.), и свид. С.

С. била постигната устна договорка И. да товари, извозва, разтоварва и подрежда на ръка дърветата, отрязани от С., и след замерване С. да заплаща на И. възнаграждение в размер на 2 лева на кубически метър извозена и подредена във фигури дървесина. По същият начин свид. С. уговарял и плащал и на останалите лица, които са изнасяли отрязаните от него дървета. Свид. С. С. знаел, че дейността по товарене, извозване, разтоварване и подреждане на дървесината участват възрастни и непълнолетни лица, обикновено семейства с деца, както и че тези действия се извършват изцяло на ръка, без каквато и да е механизация, но тъй като устните уговорки били с пълнолетните родители, неглижирал задълженията си по писменото споразумение и не уведомил възложителя „А. ***“ ООД за възлагане на част от дейността на непълнолетни лица, нито предприел действия да не допуска и остранява децата от сечището.

Паралелно с уговорката със свид. С., през месец януари свид. Й. И. бил ангажиран отново по устна уговорка да извозва и дърва, отсечени от свид.П. И., от неговия участък.

При осъществяване на дейността по товарене, извозване и разтоварване на дървата, свид. Й.

И. бил придружаван от сина му - пострадалия И. И., който му помагал. Работата им продължила до 26.01.2018г., когато били предадени последните добити дърва.

В периода от 27.01.2018г. до 29.01.2018г. свид. Й. И. товарел, извозвал и разтоварвал на времен склад дървесина, добита от свид. С. С., при което отново взел за помощник сина си И. И.. Междувременно, свид. И. си намерил друга, по - доходна работа, и преустановил дейността си в сечището, като забранил на сина си, пострадалия И. И., да ходи сам в гората да работи. Затова на 30.01.2018г. свид. И. отишъл при свид. Б. А., по това време ** – годишен, на когото предложил да отиде в гората със сина му И. И., на ** години, и двамата 4 да извозват дърва, като обещал да му плати по 1.50 лева на кубически метър дървесина.