Решение № 260080 от 05.08.2021, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Оряхово, 05.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС –

Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 27.07.2021г. в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:Н.Крумова при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№528/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от

В.П.В., ЕГН:********** с адрес *** с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС, против против Община Мизия, представлявана от В. Б. в качеството й на кмет, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот от 2300 кв. метра, изключен от регулацията на с.С., обл.Враца и представляващ част от поземлен имот с идентификатор *** в с.Софрониево, обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-93/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „ Край село „, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя и категория на земята – пета, собственост на община Мизия, и който недвижим имот от 2300 кв.м. е идентичен с част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за право на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на РС – Оряхово на основание наследяване от праводателя С. Г.В. ***, починал на 05.01.1966г..

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства – нотариален акт за право на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на РС – Оряхово; скица №188/20.10.2020г.; удостоверение за наследници изх.№380/12.10.2020г. на кметство с.С.; скица на поземлен имот №15-1076535/17.11.2020г. на СГКК – Враца и удостоверение за данъчна оценка №**********/19.11.2020г. на община М..

В исковата молба се сочи, че ищецът е наследник на С. Г. В. ***, починал на 05.01.1966г, акт за смърт №2/06.01.1966г. кметство с.Софрониево, общ.М..Твърди се, че дядото на ищеца – С. Г. В. ***, с нотариален акт за право на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на Оряховски мирови съдия, закупил дворно място с площ от 2300 кв.м. в с.С./ старо име с.С. /, парцел 5, кв.17, в местността „ Край село ”.Твърди се още, че в момента по новият регулационен план на с.С., одобрен със заповед №4542-Кот/18.12.1969г. на МРРБ и регулационен план №495/05.04.1974г. на ОНС Враца, имотът е с площ 2200 кв.м. и е с кад.№0.103, при съседи, както следва - имот с кад.№0.105, УПИ III и IV, кв.89, собственост на А. М. К.; имот с кад.№0.100, собственост на С.Н.

. имот с кад.№0.102, собственост на И. П. М., имот с кад.№0.9527 – ул.„ Р. ” на община М.и имот с кад.№0.104, УПИ I и II, кв.89, собственост на Б.И.Х..Ищецът уточнява, че това били съседите, отразени в скицата, издадена му от община М..

Отразено е, че съседният имот с кад.№ и 0.101 е собственост на С.И. М., ЕГН:********** ***, както и, че ищецът заедно със С. М. обработвал тези парцели, като премахнали трайната граница между двата имота и заедно орат, култивират, сеят и прибират реколтата.Така заедно обработвали парцелите, тъй като сегашната земеделска техника е едрогабаритна и не можела да маневрира в малки парцели.Обединените три парцела били над 4 дка и в тях вече било възможно да влизат трактори и прибираща техника.

Ищецът сочи, че преди около 40 години в мястото им имало малка паянтова постройка, в която дядо му, а след това и баща му отглеждали домашни животни.Тази постройка премахнали около 1968 - 1969г. и изчистили двора.Твърди, че оттогава до ден днешен обработвал земята и засаждал със зърнено - житни култури.Сочи, че дядо му починал през 1966г., а баща му П. В. през 1974г. и той наследил имота, който вече три поколения владеят и ползват като свой собствен и никога не е бил изоставян или други хора да са се грижили за него.Посочено е, че дори и при колективизацията на земята, този имот е останал на дядо му и не е бил включен в блоковете на ТКЗС и ДЗС.

Твърди се, че през 1974г. имотът бил изключен от регулацията на селото, но ищецът продължил да го владее и ползва, без някой да оспорва това и без от община М. да са се противопоставили на това негово владение и ползване.В имота ищецът продължил да засажда и отглежда зърнено - житни култури за храна на домашните животни и това продължавало и до ден днешен, като в момента също бил засадил люцерна и царевица.Ищецът заявява, че преди време мястото било оградено с колове и бодлива тел, но откраднали бодливата тел от оградата, а той е извадил коловете, но и сега си личали изградените от него трайни граници на имота.До имота има изградена улица от община Мизия, която е наименована „ Р. ” и се разполага в посока север - юг.До него също има подобни дворни места, част от които са сгради, а друга част са премахнати сгради от техните собственици.През тази година ищецът поискал да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост на имота, но от община М.му казали, че същият е изваден от регулацията на селото и сега имотът попада в земеделските земи и бил с НТП „ Пасище ” и „ Др.селищна територия ”, като няколко имота били обособени в един имот с кад.№000063, с площ от 7754 кв.м..Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ тези имоти били предоставени в собственост на община Мизия.Съседът на ищеца – С. М. е собственик на двата съседни парцела с обща площ от 2100 кв.м, а неговата претенция е към съседния имот с площ от 2200 кв.м, който е негова собственост и никой не възразявал за това, тъй като почти всички в селото знаели, че това е негов наследствен имот.Твърди се, че от придобиването на имота до настоящия момент, вече почти 100 години, ищецът и неговите дядо и баща не са преустановявали владението, ползването и поддръжката на имота, а ищецът го обратова като свой собствен.За добрата вегитация на насажденията в него влагал торове и препарати за растителна защита и получавал добри добиви.До ден - днешен никой не е изявявал каквито и да е претенции към този имота, същият не е бил одържавяван и не е бил включван в ТКЗС или други подобни организации, а винаги е бил в собственост и владение на ищеца и неговите наследодатели.Сочи се, че имотът има трайно изградени граници, които никога били нарушавани, както и, че никой от съседите нямал претенции и нямало имотни спорове.

Ищецът счита, че неправомерно община М.е извадила от регулацията на селото собствения му имот, както и, че го свои, без да има правно основание за това.На основание гореизложеното, за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С допълнителна искова молба ищецът е отстранил нередовностите в ИМ като е посочил, че процесният имот към настоящия момент представлява част от поземлен имот с идентификатор *** в с.С., обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-93/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „ Край село „, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя и категория на земята – пета, собственост на община М..Уточнява още, че исковата му претенция е за 2300 кв.м. от този имот.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.Със същия ответникът намира исковата молба за допустима, а предявеният иск за основателен, поради което го признава.Сочи, че община М. с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и при признанието на основание чл.78, ал.2 от ГПК, претендира разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.По отношение на твърдението, че община М.неправомерно е извадила от регулацията на града, имот с кад.№0.103. счита, че същото не почива на правната логика и не кореспондира с фактите и обстоятелствата, свързани с имота.

Твърди се, че процесният имот е изваден от регулация с приемането на регулационен план от 1967г. съгласно заповед №48/12.01.1967г. на ИК на ОНС - гр.Враца, като до приемането на План за земеразделяне от 1998г., собствениците на имоти са имали възможността да заявят правото си на собственост.Във връзка с това, Общинска поземлена комисия - гр.М., на основание чл.25, ал.1 от ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изготвен проект на План за земеразделяне на землището на с.С. ( ЕКНМ 48043 ), който е бил изложен в сградата на поземлената комисия.На основание чл.25, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в 14 - дневен срок от обнародването в „ Държавен вестник “, счита, че заинтересованите са могли да направят писмени възражения пред Общинска поземлена комисия по проекта на плана за земеразделяне, но същото не е било сторено от ищеца.До влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на с.С., собствениците на имоти са имали правната възможност да заявят правото си на собственост, като на основание чл.32. ал.1 и чл.33 от ППЗСПЗЗ, поземлена комисия - гр.М. е съобщила на заявителите или упълномощени от тях лица за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на с.С. ( ЕКАТТЕ 68148 ).В посочения в обявлението срок, ищецът не е заявил правото си на собственост и на основание чл.32. ал.5 от ППЗСПЗЗ.Земите на неявилите се заявители са били предоставени за стопанисване от общината.С влизането в сила на плана за земеразделяне на землището на с.С. от и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ, останалата земеделска земя след възстановяването правата на собствениците е станала собственост на община М. съгласно протоколно решение от 26.03.2012г. за проведено заседание на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в състав, определен със Заповед №11 от 27.01.2011г. на Директора на Областна дирекция „ Земеделие “ - гр.Враца и Заповед №109 от 27.03.2012г..

Към отговора са представени заверени копия от следните писмени доказателства – Акт №1882/06.01.2016г. за частна общинска собственост; протоколно решение от 26.03.2012г., Заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД „ Земеделие “ и приложение към протоколно решение.

В откритото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Ц.К. поддържа предявения иск.Уточнява се, че ищецът твърди, че процесния имот е собственост на наследниците на С. В., както и, че не се претендира владение.

Ответникът не се явява и не се представлява.

По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата Л. Г. М. и П. С. И..

Св.М. сочи, че знае, че процесния имот се обработва от 1972г. – 1973г. от наследодателите на ищеца.Уточнява, че имотът е над декър и се намира в края на селото през два имота от неговия.Сочи, че няма информация имотът да е бил отчуждаван и да е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС.Посочва, че едно време имотът е имал ограда, както и, че ищецът се грижи за имота, като същият е изоран и ще се засажда.

Св.И. посочва, че имотът на ищеца е около 2500 кв.м., че същият се намира в края на с.С. и някога е бил в регулацията на селото.Разказва, че откакто се помни този имот бил собственост на наследодателите на ищеца, както и, че не е бил включван в блоковете на ТКЗС.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№380/12.10.2020г. на кметство с.С. на С.Г. В., се установява, че последният е б.ж. на с.С., починал на 05.01.1966г..Същият е имал един син – П. С. В., починал на 07.05.1974г..

П. С. В. е оставил за свои законни наследници, както следва – ищецът В.П.В. – син, С. П.В. – син, починал на 12.08.2004г. и С.П. М. – дъщеря, починала на 28.04.1968г..

С.П.В. от своя страна оставил законни наследници Н. С.П. – дъщеря, починала на 23.12.2016г. и М. С. В..Н. С.

П.оставила за свои законни наследници дъщеря си – П. С. З., починала на 29.08.2011г., сина си С. С.З., починал на 25.11.1996г. / неженен, без деца /, сина си Т. С. З. и сина си К. Ц. М..След смъртта си П.С. З. оставила за свои законни наследници синовете си Н. П. Н. и С. П. Н..След смъртта си Т. С. З.в оставил за свой законен наследник сина си Д. Т. З..

С. П. М. оставила за свои законни наследници дъщеря си В. Б. Н. и сина си П. Б. М..

Разпечатката съдържа 31 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c115ae3-a95b-4853-9c76-01e43a598ec1