Определение № 32 от 20.01.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Шумен, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500002 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 20757/21.11.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си юриск. М.П., против определение № 3287/05.11.2025 г. по гр.д. № 1499/2025 г. на ШРС, с което е оставено без уважение искането на юрисконсулт М.П. – процесуален представител на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение № 754/26.09.2025 г. по г.д.№ 1499/2025 г. на ШРС в частта за разноските. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Намира размерът на възложеното в тежест на ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за прекомерен, несправедлив и необосновано висок. Сочи, че по делото не е налице фактическа и правна сложност. Не са извърши действия или разходи от страна на длъжника, които да оправдават разноските в посочения размер. Адвокатският хонорар не кореспондира и с фактическата и правна сложност на делото. Неправилно районният съд приложил единствено критерия материален интерес. Делото приключило в едно единствено заседание. Поради естеството на делото и обема на извършените процесуални действия счита, че следва да бъде възмездено адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. Сочи съдебна практика. Счита, че може и следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в Наредбата с оглед приетото в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, според което установените размери на минимални адвокатски възнаграждения в Наредбата на ВАС и необходимостта от присъждане на разноски в обжалваните размени не са обвързващи за съда, водят до икономически необоснован и несправедлив резултат, директно прилагане на наредбата във всички случаи води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 параграф 1 ДФЕС. Посочените постановки сочи, че са доразвити с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Предвид изложеното счита, че съдът не е обвързан от разпоредбите на наредбата, като в случая определеното възнаграждение в размер на 1500 1 лв. е несправедливо и необосновано и не зачита общия интерес на всички участници в съдебното производство. Моли съдът да уважи жалбата и намали, на основание чл.78, ал.5 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение под минимума на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за исковото производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна е депозиран отговор на частната жалба, в който изразява становище, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, поради следното:.

Производството по гр.д. № 1499/2025 г. на ШРС е образувано по иск на И. Т. Х., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С решение № 754/26.09.2025 г. по гр.д.

№ 1499/2025 г. на ШРС искът е уважен, като е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 40022886763/16.01.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона. Със същия съдебен акт е осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1996,10 лв. общо разноски по делото, от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответникът е депозирал молба по чл.248 ГПК. С определение № 3287/05.11.2025 г. по гр.д.№ 1499/2025 г. на ШРС молбата за намаляване на платения от ищцата адвокатски хонорар в размер на 1500лв. е оставена без уважение. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, минималния размер на възнаграждението за предявения иск е 1516,22 лв. Уговореният и платен от ищцата на пълномощника й хонорар е в размер на 1500лв., т.е. под минималния, който с оглед извършената работа и фактическата, и правна сложност на делото не е прекомерен.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателят претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно сочената норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималното определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.

Доколкото Наредба № 1/09.07.2004 г. не намира обвързващо за съда приложение, поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право /Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22/ остават актуални и намират 2 приложение разясненията по т.3 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд.

По посочените критерии, съдът съобразява, че в случая е заявена претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит. Посочената претенция не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други дела от същия вид, липсва затруднение относно легитимацията на страните, както и по отношение конкретната фактическа обстановка. В случая е проведено само едно съдебно заседание /първото по делото заседание/ в което е изслушана една експертиза и не са разпитвани свидетели. В това заседание не е взел участие процесуалният представител на ищеца. На следващо място, съдът отчита и цената на предявените искове /12402,46лева/, както и обстоятелството, че производството пред районния съд е продължило около 3 месеца /от постъпването на исковата молба в РС до постановяване на окончателен съдебен акт/.

Ето защо, съобразявайки вида и предмета на спора, неговата фактическата и правна сложност, материалния интерес и действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че в случая е налице законовата хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК. След направената преценка се извежда несъответствие между размера на възнаграждението – 1500лв. и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Ето защо приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъда редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер от 511,29 евро /1000 лв./, като справедлив и обоснован размер.

Предвид изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено частично до размера на сумата от 255.65 евро /500лв./, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде изменено решение № 754/26.09.2025 г. по гр.д.№ 1499/2025 г. на ШРС, в частта му относно присъдените в полза на ищеца И. Т. Х. разноски за адвокатско възнаграждение, като същото бъде отменено за сумата над 511,29 евро /1000лв./ до присъдените 766,94 евро /1500 лв./ адвокатско възнаграждение.

Видим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 3287/05.11.2025 г. по гр.д. № 1499/2025 г. по описа на ШРС до размера на сумата от 255.65 евро /500лв./, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 754/26.09.2025 г. по гр.д. № 1499/2025 г. на ШРС, в частта му относно присъдените в полза на И. Т. Х. разноски за адвокатско възнаграждение, като го ОТМЕНЯ за сумата над 511,29 евро /1000 лв./ до присъдените 766,94 евро /1500 лв./ адвокатско възнаграждение.

Потвърждава определение № 3287/05.11.2025 г. по гр.д. № 1499/2025 г. по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.

Определението подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4