Определение № 3007 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 05.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502590 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 74759/11.08.2023г. по описа на

Софийски градски съд на С. Д. Х., чрез процесуалния й представител адв.Х., против определение № 8574 от 13.07.2023г., постановено по гр.дело № 2281/2022г. на

Софийски градски съд, ГО, 4 с-в, с което е оставена без уважение молбата на С. Д. Х. за изменение на протоколно определение от 22.02.2023г., постановено по гр.дело №2281/2022г. на Софийски градски съд, ГО, 4 с-в, в частта му за разноските, където

С. Д. Х. е осъдена да заплати на Фронтекс Интернешънъл ЕАД сумата от 350лв., представляваща съдебни разноски сторени в производството.

Изложени са съображения, че в производството по чл.423 ГПК съд не действа като редовна инстанция, поради което разпоредбата въззивният на чл.81 ГПК е неприложима. Навежда доводи, че когато предмет на делото е възражение срещу заповедта за изпълнение, разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл.423, ал.3 ГПК, във връзка с чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК. Позовава се на дадените разрешения по тези въпроси с Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК.

Иска се от съда да отмени атакуваното определение и да реши спора по същество, като уважи искането и постанови изменение на определение № 1304/22.03.2023г. на СГС по в.ч.гр.д.

№2281/2022г. в частта на присъдените разноски с оглед неприсъждането на такива.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрк. А., е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на частната жалба, по подробно изложени съображения.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по възражение вх.

№23050903 от 31.12.2021г. от С. Д. Х. срещу заповед за изпълнение по чл.410

ГПК от 02.03.2021г., издадена по гр.дело №10830/2021г. на СРС, 88 състав, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 25.05.2021г. в полза на заявителя - „Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД.

С определение от 04.07.2022г. съдът е допуснал СГЕ като е определил депозит за вещо лице – по 250лв. за всяка от страните.

С платежно нареждане от 13.07.2022г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е внесъл по сметка на СГС по делото сумата от 250лв.

С молба от 11.10.2022г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е направил искане за присъждане на направените разноски по делото , за което е представил списък по чл. 80 ГПК: 250лв. –платен депозит за вещо лице; 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 20.02.2023г. частната жалбоподателка е заявила, че възражението по чл.423 ГПК и моли да бъде прекратено производството искане съдът да не присъжда разноски в полза на ответната страна. оттегля по него, с

С молба от 21.02.2023г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, предвид оттеглянето на възражението, е депозирало молба с искане за присъждане на разноски в размер на 350 лв., представляващи депозит за вещо лице и юрк. възнаграждение.

С протоколно определение от 22.02.2023г. съдът е прекратил производството по делото и е осъдил С. Д. Х. да заплати в полза на

„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сторените разноски в размер на 350лв.

С обжалваното определение градският съд е оставил без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК С. Д. Х. за изменение на прекратителното определение в частта му разноските, съдържаща се в частна жалба вх.№23902/14.03.2023г. по опис на СГС, като е изложил мотив, че предвид оттеглянето на възражението по чл.423 ГПК се слага край на производството по него, при което положение разноски следва да се присъдят в ползва на ответната страна.

Така постановеното определение се явява правилно, поради следните съображения:

Действително производството по чл.423 ГПК е акцесорно и въззивният съд не действа като редовна инстанция, доколкото повдигнатият в това производство спор има изцяло процесуалноправен характер и не касае съществуването на заповедния дълг, като 2 разноски в полза на длъжника се присъждат в хипотезата на чл.423, ал.3, вр.чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, тъй като заповедното производство приключва и заявителят може да търси вземането си само по исков ред.

В процесния случай обаче, възражението по чл.423 ГПК е оттеглено и заповедното производство е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 22.02.2023г., което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и за заявителя липсва друга възможност да получи присъждане на сторените от него разноски за защита срещу възражението, освен в настоящото производство. Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора /чл.78 ГПК/, и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция - чл.81 ГПК.

Според определение № 511 от 19.10.2016г. на ВКС по ч.т.д № 2006/2016г., разрешението по което настоящият състав на съда споделя, под „акт, с който приключва делото“ по смисъла на чл.81 ГПК законодателят е имал предвид онзи съдебен акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по делото по начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор, какъвто акт в случая се явява прекратителното определение. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл.81 в производството по 423 ГПК /Определение № 139 от 24.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№

635/2014г., IV г. о., ГК; Определение № 410 от 3.06.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№

2650/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 400 от 25.06.2012г. на ВКС по ч.т.д.№

341/2012г., I т. о., ТК/.

Позоваването на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.

№6/2012г., ОСГТК, е неоснователно, тъй като със същото не е дадено задължително разрешение по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ на въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.81 ГПК в производството по чл.423 ГПК.

Поради горните съображения, стореното искане за присъждане на разноски от страна на ответното дружество - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е направено своевременно по смисъла на чл.80 ГПК и се явява основателно, а възраженията в частната жалба са неоснователни.

Поради съвпадение на крайния извод на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 8574 от 13.07.2023г., постановено гражданско дело №2281 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, четвърти състав.

3 по

Първо

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4