Определение № 4685 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4685 гр. Варна, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501676 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 48065/16.06.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от Държавата, действаща чрез Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1988/21.05.2026г. постановено по гр.д. № 4938/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено по отношение на А. С. Н., че Държавата чрез Министъра на земеделието и храните е собственик на 367 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на град Варна, област Варна, ведно със съответните идеални части от постройките в имота по приращение както и за осъждане на ответника като владеещ несобственик да предаде владението върху частта на имота, собственост на държавата, ведно с частите от приращенията в него, на основание чл.108 от ЗС и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на А. Н. сумата от 970,24 евро, представляваща стоР. по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът – Държавата, действаща чрез Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното решение при нарушаване на материалния закон. Излага, че съдът е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран като собственик на процесния имот позовавайки се на заключението на проведената СТЕ, което счита за неправилно.

Счита, че доказателствата по делото установяват, че процесният имот попада в Държавен горски фонд още преди 1969г. и липсват доказателства за проведена процедура за промяна на предназначението на имота по ЗГ. Обстоятелството, че имотът представлява дворно място и в него няма горскодървена растителност не променя извода, че територията е горска, предвид на това, че тя представлява недървопроизводителна земя. Излага, че имотът 1 е съществувал в наличната от 1969г. горскостопанска карта, т.е е попадал в границите на ДГФ, но е бил необособен като самостоятелен обект и не става ясно как е бил предоставен през 1966г. по замяна на праводателя на ответника Събка Н.а Пейчева. Посочва се също, че съгласно нот.акт № 11/0966г., Пейчева е била призната за собственик на празно дворно място с площ от 500 кв.м. Поддържа твърденията, че съгласно ЗГ от 1958г. всички гори и земи от ДГФ, както и горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на общините са общонародна собственост, т. е принадлежат на държавата по силата на закона. Отделно от това посочва, че в молбата си до Министерство на земеделието и храните от 14.08.2023г., ответникът Н. е признал, че не притежава процесните 367 кв.м. от дворното място, като е заявил желанието си да ги закупи. От друга страна оспорва възможността ответникът да е придобил процесния имот по давност, предвид държавния характер на имота, спецификата му на имот принадлежащ към ДГФ, както и липсата на изтекъл 10 годишен срок на упражнявано владение с намеР.е за своене. Оспорва също процесният имот от 367 кв.м. ид.части да е бил собствен и на праводателите на ответника, а от там и възможността имотът да е придобит от него на годно правно основание. Поддържа се и заявената претенция за собственост по отношение на построените в имота сгради на основание приращение, предвид липсата на доказателства за учредено в полза на ответника или праводателите му суперфициарно право върху имота с ид.**** по Кадастралната карта на гр.Варна. Излага, че издадено строително разрешение, както и удостовеР.е за търпимост са актове, които не заместват необходимостта от надлежно учредяване на право на строеж като предпоставка за придобиване собствеността върху построеното. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените осъдителни искове за собственост с правно основание чл.108 от ЗС да бъдат уважени. Претендира за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – А. С. Н., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Счита, че решението е постановено след правилно установена фактическа обстановка и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което не страда от пороци. Поддържа, че ищецът не се е позовал на конкретно придобивно основание нито е установил принадлежността на имота към горския фонд, като излага, че включването му в лесоустройствените планове не е годен способ да установи държавния произход на територията. Позовава се на приетата СТЕ, според която в периода от 1958г. до 2019г. имотът не е бил горска територия, а съгласно действащите планове представлява дворно място попадащо в строителните граници на с.о.“Ален мак“ и е бил неправилно включен в горски фонд с лесоустройствен проект от 1969г., 1985г., 1997г. и 2017г. Посочва, че съгласно КП от 1956г., ПНИ от 2006г. и КК от 2008г. имотът попада извън горската територия, не е залесен, няма горска растителност, а представлява оградено дворно място застроено с жилищни и стопански постройки, което е типично за урбанизираните територии. В този смисъл посочва, че имотът никога не е бил изключван от горския фонд, тъй като и никога не е бил надлежно включван в него. Излага също, че преди лесоустройствения план от 1969г., 2 по КП от 1956г. имотът е бил отразен като земеделска земя – нива, записана като собствена на ТКЗС, която през 1966г. е била предоставена на ****** по замяна, като в нотариалния й акт „горско стопанство“ е посочено като граница на имота, а не като собственик. В периода от 1966г. – 1972г. е бил включен в урбанизирана територия и е бил застроен, което изключва характера му на държавна собственост по силата на горското законодателство. Поддържа, че праводателите му са били собственици на целия имот по силата на наследство и давностно владение, като същият не е залесен, ограден е и се ползва фактически за жилищни нужди.

По отношение на подадената молба за изкупуване на част от имота през 2023г. посочва, че е бил подведен от държавните органи с обяснението, че това е най-лесния начин за придобиването му и същата не следва да се възприема като промяна на намеР.ето му за своене и на самата фактическа власт. Поддържа, че имотът е придобит по давност, за което липсва забрана предвид липсата на доказателства имотът да е станал държавна собственост.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за въззивната инстанция.

С определения от 18.08.2026г. и от 27.08.2026г. съдебният състав, след като е констатирал нередовности на исковата молба, е дал указания за отстраняването им. С молби от 24.08.2026г. и от 31.08.2026г. ищецът Държавата, действаща чрез Министъра на земеделието и храните е уточнил, че предмет на исковата му претенция е правото на собственост по отношение на реална част с площ от 367 кв.м. от ПИ с ид.**** по Кадастралната карта на гр.Варна, защрихована в червен цвят на скица на имота приложена към уточняващата молба от 31.08.2026г., както и на попадащите в тази реална част две сгради - с ид.****.1 и с ид.****.2 по КК, които се притежават от него по приращение като собственик на земята. Във връзка с уточненията е формулирал петитум на предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесната реална част с площ от 367 кв.м. от ПИ с ид.****, както и на двете построени в имота сгради, както и за осъждане на ответника да предаде владението на реалната част и сградите.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. С въззивната жалба и отговора към нея не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

3

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 48065/16.06.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от Държавата, действаща чрез Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1988/21.05.2026г. постановено по гр.д. № 4938/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1676/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

На въззиваемата страна - А. С. Н. да се изпратят копия на уточняващите молби с вх.№ 27311/24.08.2026г. и с вх.№ 27937/31.08.2026г. за запознаване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4