Решение № 1679 от 17.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14238/2022
- Вид
- Решение № 1679
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 357 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1679 гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110114238 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII-та ГПК, вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., О. Б., о. В., ул. "П." № ***, адрес на призоваване: бул. С. № **, В., с която претендира да бъде осъдено "В. с к." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
В., р-н О., ул. "Д." № ***, ет. **, ап. ***, представлявано от Р. С. - управител, да заплати на ищцата сумите от: 2 760, 10 лева /две хиляди седемстотин и шестдесет лева и десет стотинки/ - сбор от неизплатени месечни трудови възнаграждения за времето от 01.10.2021г. до 05.02.2022г., вкл.; и 416, 26 лева /четиристотин и шестнадесет лева и дваесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 /тринадесет/ работни дни, полагащ се за времето от 29.06.2021 г. до 05.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от заведжане на делото - 26.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено следното: Между страните е бил сключен постоянен трудов договор, по силата на който от 29.06.2021 г. ищцецът заемал при ответното дружество длъжността "п.-к." с шифър по НКПД *****със срок на изпитване от шест месеца, работен ден от 8 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лв. с право на годишен отпуск 20 работни дни. Уговорения труд полагала в обект на търговското дружество, наричан "*****", находящ се в гр. В., бул. "К. Б. П." № ****. За месеците октомври, ноември и декември 2021 г., месец януари 2022 г. и за пет работни дни от месец февруари 2022 г. не заплатили полагащото се трудово възнаграждение, макар през цялото това време да е полагала труд по трудовия си договор.
Трудовото правоотношение било прекратено неформално по телефона и с недопускането й до работното място /заповед за уволнение не е връчена, трудовата книжка не е върната/. Освен полагащотой се договорно възнаграждение, не й е заплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което съразмерно на прослуженото време е за 13 /тринадесет/ работни дни.
Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, не е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
В открито съдебно заседание от 20.04.2023г. за ответникът, редовно призован, не се явява представляващ дружеството и не се представлява от упълномощен процесуален представител, както и не е заявено искане за гледане на делото в негово отсъствие. От 1 страна на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и становището на ищеца, намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357, вр. чл. 128, т.
2 и чл. 224 КТ.
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки, както следва: от страна на ответника не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в първото по делото заседание не се явява представляващ дружеството или процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От страна ищеца е направено изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание с разпореждане на съда от 31.10.2022г. и определение от 23.03.2023г. - редовно връчени на ответника.
На основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, доколкото същото отговаря на предпоставките за постановяването му, обсъдени от настоящия състав. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангражираните от страна на ищщеца писмени доказателства, съдът намира, че така предявените искове са вероятно основателни.
Предвид наличието на всички посочени кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от ищцата М. Г. Г., срещу "В." Е., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357, вр. чл. 128, т. 2 и чл.
224 КТ, да бъдат уважени.
Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, поради което ответното дружество - работодател следва да заплати държавната такса в размер на 110,40 лева /сто и десет лева и четиридесет стотинки/ за исковата претенция по чл. 357, вр. чл. 128, т. 2 КТ и държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ за исковата претенция по чл. 224 КТ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /шестстотин лева/, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК от 20.04.2023 г.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "...." Е****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н О., ул. "Д." № ****, ет. *, ап. ***, да заплати на основание чл. 357, вр. чл. 128, т. 2 КТ на М. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., О. Б., о. В., ул. "П." № ****: сумата от 2760,10 лева /две хиляди седемстотин и шестдесет лева и десет стотинки/ - сбор от неизплатени месечни трудови възнаграждения за времето от 01.10.2021 г. до 05.02.2022 г ., вкл.; и на основание чл. 224 КТ сумата от 416,26 лева /четиристотин и шестнадесет лева и дваесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 /тринадесет/ работни дни, полагащ се за времето от 29.06.2021г. до 05.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от заведжане на делото - 26.10.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА "******" Е., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н О., ул. "Д." № ***, ет. **, ап. **, да заплати в полза на държавата по сметка на Р. с.-В. сумата от 160,40 лева - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "****" Е., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н О., ул. "Д." № ****, ет. ***, ап. *** да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., О. Б., о. В., ул. "П." № *****, сумата от 600, 00 лева /шестстотин/ лева, представляващи разноски по настоящото дело за адвокатско 2 възнаграждение.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3