Решение № 252 от 20.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Видин, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320101998 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.“Христо Ботев“ № 3, вх.2, ет.3, ап.6, чрез пълномощник адв. Людмил Георгиев от САК, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. със ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит МАХ – 500059182/12.12.2022г., по силата на който ищецът, като кредитополучател получил от ответника, като кредитор, сумата в размер на 2500 лева, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 36.32 лева и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.72% лева. Сумата е усвоена в брой или по сметка на кредитополучателя, като общата дължима сума по договора е върната от кредитополучателя, както я е надплатил със 427.45 лева.

Поддържа се, че ГЛП определен в размер на 36.32% е прекомерен – възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и договорът за кредит е нищожен само на това основание.

Поддържа се също, че съгласно чл.9, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит, а съгласно чл.9, ал.2 от договора – такса за динамично плащане, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от погасителните месечни вноски, съгласно погасителния план, описан в чл.9, ал.3 от договора.

Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца 1 права, че ищецът е изплатил изцяло сумите по кредита, но поддържа, че начислените еднократно такси по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договора за кредит описани по – горе, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.10а, ал.2 от ЗПК, вр.с чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват, а също, че тези такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което:

- да прогласи за нищожен процесния договор за потребителски кредит МАХ – 500059182/12.12.2022г.;

- да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 427.45 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът ангажира писмено доказателство – справка за плащанията по процесния договор МАХ – 500059182/12.12.2022г. Претендира пресъждане на разноските по производството.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД - за обявяване на процесния договор за нищожен, като неоснователен , като поддържа от своя страна, че ГПР е посочен в договора, изчислен е съгласно методиката, посочена в закона, както и че допълнителните действия по кредита „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, са предвидени в Стандартния европейски формуляр; кредитополучателят се е запознал предварително и се е съгласил с тях, както и че същите не са свързани с управление на кредита и не следва да се включват в ГПР на договора.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване, за което съдът е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит МАХ – 500059182/12.12.2022г.

Доказателствената тежест на страните както следва: По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже че между страните е сключен твърдяния договор за кредит МАХ – 500059182/12.12.2022г., с посочените параметри и клаузи, както и фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за нищожност;

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - че ищецът е надплатил сумата по кредита в размер на 2500 лева, със сумата от 427.45 лева.

По делото са събрани писмени доказателства.

2

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

С писмено становище ответникът изрично е заявил, че таксите, предвидени в договора за „бързо разглеждане на кредита“ и за „динамично плащане“ не са включени в ГРП.

Не е спорно, че на 23.12.2021 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит МАХ – 500059182/12.12.2022г., по силата на който ищецът, като кредитополучател е получил от ответника, като кредитор, сумата в размер на 2500 лева. Сумата е усвоена еднократно от кредитополучателя съгласно признанието, направено в обстоятелствената част на исковата молба и е видно от приетата по делото справка за плащанията по кредита, че по договора е изплатена главница в размер на 2500 лева.

Установява се още, че общата дължима сума за връщане по договора е в размер на 4525.04 лева, а по пера: договорна лихва 427.45 лева, такса „Динамично плащане“ – 749.21 лева и такса „Бързо разглеждане“ – 841.43 лева. Кредитът е погасен на 7 месечни вноски, с начислена лихва за забава 0.11 лева и обезщетение за предсрочно погасяване 6.84 лева. Признава се от ответника и е ноторно известно на съда от бланковия формуляр на договор за кредит тип MAX, че в него са предвидени: чл. 9.1 - кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му и чл. 9.2 от договора - че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита, които обстоятелства не се оспорват от ответника. А също - че паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 841.43 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 749.21 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, видно от справката за изплатени суми по тези пера на договора. Така общо заплатената от ищеца сума по кредита е в размер на 4525.04 лева, което се установява също от представената справка за плащанията по кредита, издадена от ответното дружество.

Съдът намира и за ненуждаещо се от доказване чрез съдебна експертиза по делото бстоятелството, че в случай, че в ГПР на разходите се включат таксата за бързо разглеждане в размер на 841.43 лева и таксата за динамично плащане в размер на 749.21 лева, то ГПР би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР.

Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на 3 разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално - застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая, с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които, общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално се явява по - голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика, с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин, потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за бързо 4 разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е и уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума. В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса е недължима. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен. Поради това сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е основателен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ответника справка се установи, че общата сума на платеното от ищеца по кредита е в размер на 4525.04 лева, с която сума е погасена главницата в пълен размер от 2500.00 лева, договорна лихва в размер на 427,45 лева, такса динамично плащане в размер на 749.21 лева и такса бързо разглеждане в размер на 841.43 лева, както и лихва за забава 0.11 лева и обезщетение за предсрочно погасяване 6.84 лева. Поради това, исковата сумата в размер на 427.45 лева /218.55 евро/ се явява платена без основание. С оглед на горното исковата претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да се уважи в претендирания 5 размер.