Решение № 4232 от 27.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4232 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. Г. Б. срещу решение от 22.07.2022 г. по гр.д. №50073/2020 г. на Софийския районен съд, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н. А. Б. и Д. В. В. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за собственик по силата на земеделска реституция по ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ-Овча купел от 11.06.2010 г., удостоверение, изх. №0405-12/07.04.2010 г. на СО-Витоша по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ и скицата към него и наследяване по закон от С.Г.Б., б.ж. на гр. София, починал на 07.11.1950 г. в гр. София, на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.

София, СО-район „Витоша“, с площ от 1840 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ПИ с ид. *** и ПИ с ид.

***, номер по предходен план: 538, кв.64, парцел ХХХ, и за осъждане ответниците да предадат владението върху същата идеална част от имота, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото е установено, че е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, както и че същият не е застроен. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са придобили имота по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемите Д. В. В. и Н. А. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Третото лице-помагач Р. С. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно главно доказване, което за да постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.

Ищецът извеждат субективното си право на собственост при фактически твърдения, че в качеството и на наследник на С.Г.Б. и е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху имот, представляващ ливада от 5,643 дка, находяща се в строителните граници на с. Бояна, в м. „Маруша“, имот № 93, к.л. № 638 от кад.план, изработен през 1950 г.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват правото на собственост на ищеца, като твърдят, че не са били налице предпоставките за реституция, тъй като имотът е застроен. Релевират и възражение за изтекла погасителна давност, тъй като са придобили имота по силата на договор за покупко-продажба през 2004 г. и от тогава го владеят.

Третото лице помагач на страната на ответниците Р. С. К. оспорва предявения иск, като твърди, че процесният имот не е внасян в ТКЗС от наследодателя на ищеца, респ. същият не е бил негов собственик към момента на образуване на ТКЗС, никога не е бил в блок на ТКЗС, не е идентичен с имота на ищците, както и че същият не подлежи на реституция, тъй като в имота е изградена законна постройка.

В тежест на ищеца е да установи, че притежава 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху описания недвижим имот на соченото придобивно основание – наследствено правоприемство и земеделска реституция, настъпила по силата на решение №6783/11.06.2010 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Бояна, издадено от ОСЗ „Овча купел“. В тежест на ответниците е да докажат релевираните правоизключващи възражения за придобито право на собственост върху имота.

По делото не се спори и се установява от представеното решение №6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“, постановено по преписка по заявление с вх.

№Б446/21.05.1992 г., подадено от Н.И.А., която преписка също е представена по делото, че в ползва на наследниците на С.Г.Б. е признато правото на собственост в съществуващи 2

/възстановими/ стари реални граници върху: Ливада от 6,529 дка, находяща се в строителните граници на с. Бояна, в м. „Маруша“, имот №93, к.л. №638 от кад. план, изработен през 1950 г., като е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.Б. върху Ливада от 5,643 дка, находяща се в строителните граници на с. Бояна, в м.

„Маруша“, имот №93, к.л. №638 от кад. план, изработен през 1950 г., при граници: дере с река, борова гора, коларски път и /имот на/ И.К.. В решението е посочено, че имотът се възстановява, както следва: 120 кв.м. от УПИ ХХХІІ-542, 1629 кв.м. от УПИ ХХVІІІ, 1840 кв.м. от ХХХ-538, 1580 кв. м. от ХХХІ-537 от кв. 65, 100 кв.м. от УПИ V-за озеленяване, от кв. 64, 374 кв.м.- извън регулация по ЗРП на кв. Бояна. С решението е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи реални граници на ливада от 0,886 дка, тъй като тази част попада в уличната регулация на ЗРП на кв. Бояна. Решението е влязло в сила на 01.12.2014 г.

В преписката на ОСЗ „Овча купел“ се съдържа удостоверение, изх. №0405-12 от 07.04.2010 по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че в кадастралния план на гр. София, местност „с. Бояна“, одобрен през 1960 г., е нанесен бивш имот с планоснимачен №93, от кадастрален лист №638. Съгласно действащия ПУП /ЗРП/ на гр. София, кв. „Бояна“, одобрен със Заповед от 30.05.1980 г., бившият имот попада в границите на следните урегулирани ПИ или върху части от тях: УПИ ХХVІІ-542, кв.65, кв. „Бояна“; УПИ ХХХІІ-542, кв.65, кв.

„Бояна“; УПИ ХХVІІІ – за озеленяване и паркова експозиция, кв.65, кв. „Бояна“; УПИ ХХХ538, кв.65, кв. „Бояна“; УПИ V-за озеленяване, от кв.64, кв. „Бояна“; улична регулация; извън регулация. Бившият имот с пл. №98 по графични данни съдържа 6529 кв.м., от които част от имота с площ от 1840 кв.м. - УПИ ХХХ-538, кв.65, кв. „Бояна“ – свободна от застрояване, като са описани и какви части от имота попадат в посочените УПИ, в уличната регулация и извън регулация и кои от тях са свободни от застрояване. Към удостоверението е приложена скица, съгласно чл.13 ал.6 ППЗСПЗЗ, в която теренът в УПИ ХХХ-538, кв.65, кв. „Бояна“ е обозначен като свободен от застрояване.

Със Заповед №РД-50-132/25.09.2007 г. на кмета на район „Витоша“, която също се съдържа в преписката на ОЗС „Овча купел“, е одобрено решение №1 по протокол №1/23.07.2007 г. на постоянно действащата районна техническа комисия, вкл. и в частта, с която теренът в УПИ ХХХ-538, кв.65, кв. „Бояна“ е приет за свободен от застрояване.

Неразделна част от решението е приложената към него скица.

Видно от скица №15-1154862 от 18.12.2019 г., издадена от АГКК, ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, е с номер по предходен план парцел ХХХ-538, кв.65.

От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №РВ18-УГ011509/07.12.2018 г., издадено от СО, район „Витоша“, се установява, че ищецът е наследник по закон на починалия С.Г.Б. при наследствена квота от 1/12 част.

От представения по делото договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 07.01.1971 г., се установява, че СГНС е отстъпил на С.К.М. правото на строеж върху държавно урегулирано място, съставляващо парцел І-93 в кв.49а, м. „кв. „Бояна“ за построяване на жилищна вилна сграда, съобразно одобрен план.

Представени са позволителен билет №433/1972 г. на името на С.К.М. за вилна сграда в м. „Бояна“, както и архитектурен проект от 1971 г. за временно бунгало във в.з. „Бояна“ на името на С.К..

По делото е представен нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание осъществено строителство въз основа на учредено право на строеж №36, т.ХІV, н.д. №2705/12.08.1997 г., с който С.К.М. и съпругата му С.М.М. са признати са собственици на следния имот: Вилна сграда, представляваща дървено бунгало, находяща се в гр. София, застроена на 15 кв.м., с РЗП 30 кв.м., заедно с учредено право на строеж върху мястото, цялото с площ от 1865 кв.м., представляващо парцел ХХХ-538 в кв.65 по плана на гр.

3

София, м. „Бояна“.

От представения нот. акт за дарение на недвижим имот №142, т. LLLLХV, н.д.

№42269/10.12.1997 г., се установява, че С.К.М. и съпругата му С.М.М. са дарили на дъщерите си Е. С. К. и Р. С. К. 1119/1865 ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно: Вилна сграда, дървено бунгало, находяща се в гр. София, застроена на 15 кв.м., с РЗП 30 кв.м., заедно с учредено право на строеж върху мястото, цялото с площ от 1865 кв.м., представляващо парцел ХХХ-538 в кв.65 по плана на гр. София, м. „Бояна“.

Видно от представения по делото договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 12.03.2004 г., СО е продала на С.М.М., Е. С. К. и Р. С. К. правото на собственост върху общински недвижим имот – частна общинска собственост /актуван с акт за общинска собственост №215/14.01.1998 г. на СО, район „Витоша“/, находящ се в гр.

София, район „Витоша“, кв. „Бояна“, представляващ УПИ ХХХ-538 в кв.65 по плана на м.

„кв. „Бояна“.

От представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №182, т.І, н.д.

№169/17.04.2004 г. на нот. К.Б. се установява, че С.М.М., Е. С. К. и Р. С. К. са продали на ответниците следния недвижим имот: Дворно място в гр. София, СО-район „Витоша“, кв.

Бояна, ***, с площ от 1830 кв.м., съставляващо УПИ ХХХ-538 от кв.65, м. „Бояна“, при съседи по скица: улица, дере, УПИ ХХVІІІ с отреждане „за озеленяване и паркова експозиция“ и УПИ ХХХІ-537, двата от същия квартал, заедно с построената в него полумасивна вилна сграда /дървено бунгало/, със застроена площ от 15 кв.м., и разгъната площ 30 кв.м., състоящо се от една стая на етажа и една стая на тавана.

От приетото по делото заключение на СТЕ и от изработената от вещото лице комбинирана скица, която съдът кредитира изцяло, се установява, че процесният ПИ с идентификатор *** по КККР е идентичен с ПИ с пл. №538 по предходния кадастрален план и с УПИ ХХХ-538 в кв.65 по плана на кв. „Бояна“, като регулационният план на кв. „Бояна“ е одобрен със заповед №291/30.05.1980 г. и е изменен със заповед №РД09-600/06.12.1990 г. Вещото лице сочи още, че пред 1972 г. е издадено разрешение за строеж /позволителен билет/ за строеж на вилна сграда с площ от 15 кв.м. и е построено дървено бунгало.

От приетото по делото допълнително заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че в процесния имот има поставено временно дървено бунгало със ЗП от около 11 кв.м. върху зидана, циментово-каменна основа, което бунгало се състои от едно помещение и солно скосен таван /алпийски тип/ с достъп до тясна метална външна стълба.