Решение № 4048 от 07.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 459/2025
- Вид
- Решение № 4048
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал. 1 или 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал. 1 или 2 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал. 1 или 2 · Кодекс на труда
- чл. 66 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4048 гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110200459 по описа за 2025 година установи:
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „*** ЕООД, ЕИК *** срещу НП №23-2400494 от 18.11.2024 г. , издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложно административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева – за това, че „*** ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето П. И. А. за длъжност „***“ преди постъпването му на работа – нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения , обусловили неправилност на фактическите изводи на административнонаказващия орган. Оспорва се фактическият извод в НП , че посоченият в постановлението П. А. е бил нает на работа от „*** ЕООД. Поддържа се също ,че АНО не е проверил възражението срещу АУАН за това , че по договор с жалбоподателя като възложител дейност по строително-монтажни работи на проверения обект към процесния период извършвали други дружества - изпълнители .
Оспорва се също изводът , че полаганият труд от работника по НП е по трудово правоотношение, а не по договор за изработка.
1
Претендира се несъразмерност на наложената имуществена санкция.
Претендира се и присъждането на разноските по делото .
В хода на съдебните прения администртаивнонаказващият орган Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ , чрез процесуалния представител юрк. И., оспорва основателността на жалбата със съображения , че възраженията са явно опровергани от приобщените доказателства . Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на фактите по делото:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото:
Към процесния период Дружеството „*** ЕООД е инвеститор и строител на обект - жилищни сгради във вилна зона „Американски колеж – II Б част“, р-н Панчарево, по плана на с. Бистрица.
На 22.08.2024 г. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ , между които и свидетелката - актосъставител М.
Д. К. , извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в процесния строителен обект и там заварили да работят лицата Ю.
М., М.К. и П. А.. Те били разположени на скеле и извършвали шпакловка на външна фасада на строящата се сграда.
В района на строителния обект нямало информационна табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, не присъствал и технически ръководител .
Проверяващите се легитимирали и предоставили на заварените на място лица да попълнят декларации относно основанието на извършваната от тях дейност . Ю. М. попълнил декларация, в която посочил, че работи като „общ работник“ във „*** ЕООД, за което има сключен трудов договор, а впоследствие коригирал, че негов работодател е „***“ ЕООД. М.К. попълнил декларация, в която посочил, че работи „пробно шпакловка“ във „*** от 22.08.2024 г. за два часа, от 14.00 ч. до 15.00 ч., без възнаграждение, без почивни дни и почивки в работния ден, без наличието на сключен граждански или трудов договор.
Свидетелят П. А. попълнил декларация, в която посочил, че работи като „***“ във „*** от 22.08.2024 г. за 2 часа - от 14 до 17 ч. с 1 час почивка в работния ден при възнаграждение от 50 лв. на ден без граждански договор , също , че не знае дали има сключен трудов договор .
Въз основа на връчена от контролните органи призовка по чл.45, ал.1 от АПК в хода на проверката в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ били представени писмени сведения от управителя на „*** ЕООД, в които било посочено , че на строителната площадка на 2 процесния обект работели дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и техните служители. Представени били договор от 24.10.2023 г. за възлагане на СМР между „*** ЕООД в качеството на възложител и „***“ ЕООД в качеството на изпълнител и договор от 01.08.2024 г. възлагане на СМР между „*** ЕООД в качеството на възложител и „***“ ЕООД в качеството на изпълнител.
Въз основа на така установеното при проверката свидетелката М. Д. К., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - София съставила против „*** ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 23-2400494/18.09.2024 г. за това, че „*** ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето П. И. А. преди постъпването му на работа – нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В законоустановения срок срещу АУАН постъпило възражение с доводи, идентични с изложените в жалбата .
Възражението не било уважено и въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 23- 2400494/18.11.2024 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ .
По отношение на доказателствата:
Изложеното съдът прие въз основа на показанията на свидетелите М. К. и П. А., както и на документите по административнонаказателната преписка по делото – протокол за извършена проверка № ПР2432867/13.09.2024 г., писмени сведения на управителя на жалбоподателя от 18.09. 24 г , декларации от П. И. А., Ю.
Н. М. и М. А. К., призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, възражение вх. № 2411671/26.09.2024 г., договори за възлагане на строителномонтажни работи, споразумения по чл. 18 ЗЗБУТ, заповед № ЧР93/14.02.2023 г., ведно с длъжностна характеристика, заповед № ЧР43/30.01.2023 г., ведно с длъжностна характеристика и заповед № З0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М. Д. К. , тъй като същите дават подробно и логично обяснение за обстоятелствата предмет на изследване по делото и кореспондират с установеното от останалия кредитиран доказателствен материал - протокола за процесната проверка , саморъчно попълнената декларация от свидетеля А. и показанията на свидетеля , които потвърждават, че декларацията е попълнена при процесната проверка на място в проверения обект , също писмените сведения на управителя на жалбоподателя от 18.09. 24 г .
При обсъждане на доказателствата по делото съдът прие за опровергани твърденията на свидетеля А. в показанията му пред съда , че той и другите работещи в обекта били принудени от 3 проверяващите да попълнят неверни сведения в декларациите си относно условията на полагания труд в обекта. Посоченото твърдение се заявява за първи път в хода на административнонаказателното производство, противоречи на кредитирания доказателствен материал и не кореспондира с установеното от показанията на свидетеля А. , че работещите в обекта не сигнализирали за упражнявана принуда спрямо тях , въпреки , че имали възможност за това .
Представените договори за възлагане на строителство и споразумения за осигуряване на осигуряване на здравословни и безопасни условия за процесния строеж с трети лица - съдът прие за неотносими към спора по делото ,тъй като, дори да се приеме , че документите са съществували към процесната дата, от доказателствата по делото се установява, че те не са били приведени в действие . Този извод несъмнено се налага от установеното по делото , че на строителния обект не е имало информационна табела по чл.
12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г КТ
Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Според изискванията на посочените разпоредби
- Възложителят или упълномощеното от него лице предварително изготвя и предава на строителя информационна табела за условията на работа в обекта на строежа съгласно чл. 13 от Наредбата , а при откриване на строителната площадка строителят поставя на видно място информационната табела за строежа и при необходимост я актуализира.
Останалият доказателствен материал е еднопосочен и кореспондира с приетото за установено от съда , поради което за правилното изясняване на делото на осн. 305 ал. 3 НПК и чл. 84 ЗАНН не се налага самостоятелното му обсъждане .
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна.
При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна . НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и 4 процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението .
Обосновано съобразно доказателствата с обжалваното НП е прието, че процесните отношения представляват отношения по договор за предоставяне на работна сила и като такива съгласно чл. 1 ал. 2 КТ подлежат на уреждане само като трудови правоотношения.
Установено е по делото , че трудов договор с наетото на работа лице , посочено в обжалваното НП , не е сключен . С оглед на това обосновано е прието с обжалваното НП , че жалбоподателят в качеството на работодател е нарушил разпоредбите на чл. 61 ал.1 КТ и чл. 62 ал.1 КТ , според които предоставянето на работната сила се оформя само с трудов договор , сключен в писмена форма , като трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа .
Законосъобразно е прието от административнонаказващия орган , че жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършено от него като работодател административно нарушение по чл. 414 ал.3 КТ , съгласно която разпоредба – работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 или 3 и чл. 63 ал. 1 или 2 КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че процесните отношения съответстват на правоотношение по граждански договор за извършване на работа . Това, тъй като не се установява договор за дължим определен резултат от трудовата дейност на изпълнителя по него при самостоятелна организация на трудовата дейност на изпълнителя .
Установено е предоставяне на работната сила на изпълнителя работа за определено работно време срещу възнаграждение , без изпълнителят да се е задължил за определен краен резултат при самостоятелна организация на трудовата дейност на изпълнителя. Поради изложеното по същество процесните отношения съответстват на правоотношение по трудов договор по см. на чл. 124 КТ и чл. 66 КТ .
В този смисъл са и задължителните указания по приложението на закона в ТР № 86 / 1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. , ОСГК , ВС – т.1 .
Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният размер на санкцията е към минималния по закон и явно не се явява прекомерен спрямо тежестта на нарушението , също при отчитане на вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя по делото , съдът прие 5
, че в частта относно санкцията НП също следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството, че съдът установи, че административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е законосъобразно ангажирана, дружеството „*** ЕООД следва да бъде осъдено да заплати разноски в полза на административнонаказващия орган.