Решение № 3730 от 16.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3730 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110107619 по описа за 2023 година

Предявени са М. Д. Х. и М. Т. Х. срещу Община Варна в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, СО Боровец-Север, целият с площ от 1 569 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

В исковата молба ищците твърдят, че на основание постановление от 30.03.2023г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 135/2023г., по описа на нотариус Веселин Петров са признати за собственици на горния недвижим имот, за което е съставен нотариален акт № 151/2023г. Същият се излага да е съден на собствения на М. Х. и Т. Х.в имот с идентификатор ***.

Твърди се, че през 2011г. процесният имот бил заграден с трайна ограда от ищците, почистен и облагороден с плодни дръвчета, била изградена малка постройка за съхранение на стопански инвентар, както и изкопан кладенец за водоснабдяване. Сочи още, че от 2011г. ищците обработват, поддържат и стопанисват имота непрекъснато.

Излага се, че в началото на 2023г., при опит да се снабдят със скица от СГКК – Варна и да регистрират собствеността си, установяват, че от Община Варна е постъпило възражение срещу вписването им като собственици, тъй като за процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 10669 от 19.07.2021г. Ищците сочат, че последното обосновава правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, който би уредил спора за притежанието на правото на собственост върху 1 процесния имот. Твърдят също, че ответника никога не е упражнявал владение върху имота и че не са налице предпоставки за актуването му като частна общинска собственост, като в съставения акт е посочено формално правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС без да е отразен законоустановеният начин за придобиване на собствеността.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Излагат, че Общината е придобила правото на собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото процесният имот е подлежал на възстановяване, но не заявен за възстановяване или изкупен от ползвател по § 4 и сл. ЗСПЗЗ. Отделно от това излага, че по отношение на имота до 31.05.1996г. е важала забраната чл. 86 ЗС за придобиването му по давност, а след тази дата и до влизане на Решение № 3 от 24.02.2022г., постановено по к.д.

№ 16/2021г. на Конституционния съд на РБ давност не е текла, съгласно въведения § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Поддържа на следващо място, че ищците не биха могли да придобият имота въз основа на давностно владение, т.к. към настоящия момент десетгодишния давностен срок все още не е изтекъл, а придобивна давност би могла да тече от 2012г., когато имотът е бил индивидуализиран чрез ПНИ. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на л. 12-13 от делото нотариален акт № 151, том І, дело № 135/2023г., че М. Д. Х. и М. Т. Х. са признати за собственици по давностно владение на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, СО БоровецСевер, целият с площ от 1 569 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и нотариален акт № 190/2017г., видно от който е, че с договор за дарение от 10.07.2017г. ищците са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, СО Боровец-Север.

Видно от приложения на л. 14 от делото Акт № 10669 за частна общинска собственост, че на 19.07.2021г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е актуван процесният поземлен имот с идентификатор ***.

С отговора на исковата молба ответната община е представила и удостоверение от 27.09.2021г. по повод молба-деклерация от М. Т. Х., в което е посочено, че съгласно писмо от отдле „Общинска собственост“ при Общината за имота е съставен посоченият по-горе АОС. Посочено е и какви са записванията в разписните листи към ПНИ.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Илияна Здравкова Горанова и Петър Иванов Колев. От показанията на същите се установява, че ищците са собственици на съседен на процесния имот. Наред с този имот, повече от 12 години стопанисват и съседен такъв, ограждайки същия и обработвайки го.

2

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим при наличие на правен интерес от провеждането му. Конкретният правен интерес за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор. Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 1 от ТР № 8/2012г., правен интерес е налице в хипотезата, при която за предявилото иска лице съществува възможност, отричайки правото на собственост на ответника, да придобие самостоятелно вещо право върху същия. При гореизложеното и неоспорената и доказана осъществявана от ищците фактическа власт върху процесния имот, актуван от ответната община, съдът намира, че за М. Д. Х. и М. Т. Х. е налице правен интерес от отричане правата на ответника, с оглед бъдещата възможност за същите да придобият права върху недвижимостта.

По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на спорния имот. Като доказателство за оспореното нейно право на собственост, Община Варна представя АОС /частна/ № 10669/19.07.2021г.

Последният установява, че като общинска собственост е актуван ПИ ***. Актът за общинска собственост обаче, удостоверявайки възникването, изменението и погасяването на правото на собственост, няма правопораждащо действие. Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основание, вписано в него, общината е станала собственик на имота /т.е. има характера на констативен акт/. Поради горното, при спор за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. В настоящото производство, Община Варна, чрез процесуалния си представител, в отговора на исковата молба е въвела твърдения да е собственик на процесния имот на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници. Придобиването правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.

В контекста на горното, съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се установи, че имотът е попадал в обхвата на ЗСПЗЗ, нито че са осъществените предпоставките на посочената правна норма. Ответната община, въпреки разпределената й 3 доказателствена тежест, в това число с указания, че не сочи доказателства за подлежащите на доказване от нея факти, не е появила каквато и да е активност да установи заявеното от нея право. В тази връзка следва да се посочи, че извод, че имотът е попадал в обхвата на ЗСПЗЗ не може да се направи от представеното с отговора на исковата молба удостоверение, доколкото същото изхожда от ответната страна и без по делото да са представени цитираните в същото разписни листи към планове, доказателства за изготвен и влязъл в сила ПНИ, цитираното като изходящо от Общинска служба земеделие писмо. Ако и съдът възприеме за доказани фактите, обективирани в изходящото от самата страна удостоверение, би нарушил залегналия в чл. 9 ГПК принцип за равенство на страните, възприемайки твърденията на едната от страните по спора като доказателство за верността на същите, както и на задължението, вменено с чл. 12 ГПК фактическите изводи да са резултат от преценка на събрани по делото доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира, че Община Варна не съумя да установи, че се легитимира като собственик на процесния имот, поради което и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора и отправеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски, в полза на ищците следва да се присъдят сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 348.41 лева, такава за преписи от документи в размер на 18.00 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3650 лева. Отчитайки направеното възражение от ответната страна, фактическата и правна сложност на делото, усилията на адвоката, установеният минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 3450 лева. Или общо в полза на ищците следва да се присъди сумата от 3816.61 лева.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Х., ЕГН ********** и М. Т.

Х., ЕГН **********, и двете от гр. *****, че Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, не е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, СО Боровец-Север, целият с площ от 1 569 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, да заплати на М. Д. Х., ЕГН ********** и М. Т. Х. , ЕГН **********, и двете от гр. *****, сума от 3816.61 лева (три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и една стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5