Решение № 874 от 08.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Бургас, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. Д. като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120100856 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш., срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.А.Х., искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 655.61 лева с ДДС, от които главница в размер на 21 268.90 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатени фактури с номера №* и №********** от 28.12.2021г., както и договорена лихва за забава от датата на изискуемостта до 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева , както и договорената лихва върху главницата 1/360 от /ОЛП+12%/ - от 09.02.2024г. до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020г. страните сключили договор за покупко-продажба на нефтопродукти - дизелово гориво с ответното дружество и с производител „Инса Ойл ЕООД. В чл.4 от договора страните са уговорили, цената да е „франко“ петролно-снабдителната база на Производителя, находяща се в гр.Бургас, а рискът и собствеността върху горивото да преминават върху купувача /ответник/ - от момента на преминаването им в цистерната на превозното средство на ответното дружество.

Твърди се, че дружеството - купувач се е задължило да заплаща цената 1 на доставените горива, като е уговорен падеж в срок от 14 дни от дневната експедиция /чл.5.1.2 и следващите/. Предвидена е и договорна лихва за забавено плащане в размер на ОЛП + 12 пункта годишно, считано от падежа за всеки просрочен ден, а след 15-я ден на забавата е договорена лихва - 1/360 от /ОЛП+12%/ +0.1 % на ден до окончателното плащане /чл.5.12/.

Ищецът сочи, че в изпълнение на договора са извършени няколко продажби на горива, за които са съставени и фактури, а именно на 19.05.2021г. била издадена Фактура № ************ със стойност 38 049.43 лв.; на 19.05.2021г. била издадена Фактура № *********** на стойност от 49.68 лв.; на 25.08.2021г. била издадена Фактура № Фактура * на стойност от 50 163.30 лв. и на 25.08.2021г. ,Фактура № ********** на стойност от 49.68лв.

В исковата молба се твърди, че общата дължима сума по посочените фактури е в размер на 88 312.09 лева с ДДС. Към нея следва да се добави минимално предвидената в договора лихва за забавено плащане в размер на 1/360 от /ОЛП+12%/. Към така формираната сума след като се приспаднат, по реда описан в сключения между страните договор /чл.5.12/ - първо разноските, после лихвите и главниците, с извършените частични плащания от ответника, както следва: на 01.09.2023г. е платена сума в размер на 38099.11 лева и на 28.12.2023г. е платена сума в размер на в размер на 40212.98 лева.

Така ищецът счита, че остава за плащане сума в размер на главница от 21 268.90 лева с ДДС и лихва към 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева или общо сума в размер на 21 655.61 лева с ДДС, която не му е заплатена към датата на предявяване на настоящата искова молба. Твърди още, че многократно са провеждани телефонни разговори с управителя на ответното дружество, но въпреки обещанията и към момента на предявяване на искова претенция не са заплатени дължимите суми.

Предвид изложеното ищецът моли исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени торените съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който излага, че не оспорва предявените искове. Сочи, че по известна на дружеството банкова сметка на ищеца са преведени процесните суми. Моли дружеството да не бъде осъдено да заплати разноски в процеса, тъй като не е дало повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. поддържа исковата молба, като сочи, че действително ищцовото дружество е получило процесните суми за главницата и законната лихва до завеждането на иска. Процесуалният представител изрично излага, че дружеството ищец 2 не претендира присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените в производството съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В същото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между страните са налице договорни правоотношения във връзка с договор за покупко-продажба на нефтопродукти - дизелово гориво, че ищецът е извършил посочените в исковата молба доставки на стоки, а ответникът е получил стоките по процесните фактури, че общата стойност на фактурите е в размер на 21 268.90 лева с ДДС, а на дължимата лихва в размер на 386.71 лева, както и да установи настъпване на падежа на вземанията.

Предвид постъпилия отговор на исковата молба (макар малко след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК), и съобразно изложеното от ответното дружество в него, съдът намира за безспорни всички факти и обстоятелства, за които доказателствена тежест носи ищцовата страна.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът признава дължимостта на задълженията и не оспорва същите по основание и размер, като е заплатил процесните суми по сметка на ищеца, но след датата на образуване на исковото производство. Плащането на сумите по делото се установява и от представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания от онлайн банкиране. От същите е видно, че ответникът заплатил по сметка на ищеца суми в размер на 10 000 лв. на 28.03.2024г. и 11 655,61 лв. на 01.04.2024г.

Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

3

Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършените на 28.03.2024г. и на 01.04.2024г. плащания са погасени изцяло претендираните от ищеца суми, респективно извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.

От горното следва извода, че към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в пълно погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на исковете по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

По разноските:

В настоящия случай ответното дружество е дало повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на исковата молба на 09.02.2024г. В тази връзка по делото са представени доказателства, от които се установява, че ответното дружество е знаело за задълженията си към ищеца, знаело е че същите са с настъпил падеж, като дори още през 2022г. е поискало потвърждение от кредитора в тази насока. Въпреки потвърждението от Си Ен Джи Трейд ООД, че ответникът му дължи процесните суми, плащане на е извършено, респективно ищецът се е принудил да предяви настоящите искови претенции.

Предвид това и предвид срочния характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми повече от две години преди предявяване на иска, а плащанията са извършени на 28.03.2024г. и на 01.04.2024г., ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски.

Ищецът претендира разноски в общ размер на 3250,76 лв., от които 2350 лв. за адвокатско възнаграждение и 900,76 лв. за държавна такса. По делото е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за действителното извършване на разноските. Така предявените разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш., 4 срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.А.Х., иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 21 268.90 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатени фактури с номера №* и №********** от 28.12.2021г., поради плащане в хода на съдебното производство

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш., срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.А.Х., иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорена лихва за забава от датата на изискуемостта до 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева, поради плащане в хода на съдебното производство.

ОСЪЖДА „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.А.Х., да заплати на „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш., сумата от 3 250,76 лв. (три хиляди двеста и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки), от които 2 350 лв. за адвокатско възнаграждение и 900,76 лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5