Решение № 232 от 09.12.2025, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Девня, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100445 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********, против БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК 201513004, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от договор за кредит №MAX_*************/ **.11.20**г., предвиждаща заплащане на такса в размер на 474,42 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11 ЗПК В исковата молба се излага, че на **.11.20** г. между Д. Д. и ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, се сключва Договор за кредит с номер МАХ_**********. По силата на Договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ на Д. Д., който се задължава да върне предоставената сума в срок до 04. 11.2025 г. на 12 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент 50,73 % и годишен процент на разходите 64,63%. В чл. 6 от Договор за кредит с номер МАХ_************ от **.11.20** г. е посочен погасителния план според който всяка погасителна вноска е в размер на 86,37 лв., включваща главница и лихва, като падежът им е както следва: 04/12/2024 г.; 04/01/2025 г.; 04/0/2025 г.; 04/03/2025 г.; 04/04/2025 г.; 04/05/2025 г.; 04/06/2025 г.; 04/07/2025 г.; 04/08/2025 г.; 04/09/2025 г.; 04/ 10/2025 г.; 04/ 11/2025 г.. В чл. 5 (5) е посочено, че общата стойност на плащанията е 1036,44 лв. В чл.10, ал. 1 от Договор за кредит с номер МАХ_*********** от **.11.20* г. е предвидено, че Д. Д. дължи парична сума за „Бързо разглеждане“ на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, която е заявил изрично, в размер на 316,44лв. Посочено е, 1 че паричната сума за „Бързо разглеждане“ на искането му за кредит е дължима на равни част през периода на Кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В чл.10, ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_********** от **.11.20** г. е предвидено, че Д. Д. дължи парична сума за „Динамично плащане“ по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия”, която е заявил, в размер на 474,72 лв. Посочено е, че паричната сума за ,Динамично плащане“ е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В чл.9, ал.З от Договор за кредит с номер МАХ_*********** от **.11.20** г. е посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е 1827,60 лв. Доколкото Договор за кредит с номер МАХ_*********** от **.11.20**г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от 33Д, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен, чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. Д. е вменено задължение да заплати парична сума за „бързо разглеждане“ на искането за кредит, в размер на 316,44 лв., както и за „динамично плащане“ в размер на 474,72 лв. По отношение на сключения между Д. Д. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, Договор за кредит с номер МАХ_************ от **.11.20** г., следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит . В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират 2 такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Предвидените в Договора парични суми за „динамично плащане“ не представляват такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В чл.9, ал.2 от Договора е посочено, че Д. Д. е заявил желание да се ползва от услугата - динамично плащане по своя кредит, за което следва да заплати такса в размер на 474,72 лв.

Клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга динамично плащане също противоречи на добрите нрави. Съгласно т.7.4 от Общите условия към Договора, при ползването на услугата динамично плащане Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши Кредитополучателя редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа), съобразно следните условия, които Кредитополучателят трябва да спазва: А. В случай, че няма предварителна уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на вноска, да уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или на друго място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един) работен ден преди настъпване на падежа, като се обади на националния номер на Кредитора – ***; Б. Ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия му адрес, да посочи точен адрес на това място, съобразявайки се и спазвайки условието - мястото да се намира в квартала по настоящия му адрес, който е декларирал. Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга динамично плащане по кредита за нищожна и противоречаща на закона. Предвиденото в чл.9, ал. 2 от Договора дължимо от кредитоискателя възнаграждение в размер на 474,72 лв. за динамично плащане не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочената в договора допълнителна услуга: динамично плащане по естеството си е свързана с управлението на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейността, предвидени в Договора при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, за която ответникът претендира, че се дължи такса са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. всяка клауза в договор за потребителски кредит, 3 имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед изложеното цитираната клауза, свързана със задължение за заплащане на парична такса за динамично плащане е нищожна и като такива не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради което Д. Д. не дължи заплащането й. От друга страна съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит , като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит , и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В ГПР-то по Договора е следвало да се включат паричните суми, дължими за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане, доколкото сумата е начислена на равни части и съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

Предвид гореизложеното е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени начислените и включени в погасителните вноски суми за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане, което представлява една от хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита.