Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 06.04.2022, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 1491/2021
Вид
Решение № 66
Подписан
06.04.2022
В сила
04.05.2022
Състав
Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в", предл. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26,ал.2 · Закон за правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Б.С., 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20211410101491 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15, за сумата от 76,77 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 14544297002, сключен между П. С.

АЛ. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна фактура № 1248236679/15.06.2018г. за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г., както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника П. С. АЛ. не пребивава на посоченият в и.м. адрес в гр.Б.С., ул.“Л.“ № 15.

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и настоящето производство е видно, че П. С. АЛ. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Л.“ № 15.

1

Съдът с разпореждане от 20.01.2022г. е допуснал правна помощ на ответника П. С. АЛ. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Л.“ № 15, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1491/2021г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение от 28.01.2022г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.В.С. от ВрАК за особен представител на ответника П. С. АЛ., призован по реда на чл.47 от ГПК, да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1491/2021г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.С. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му.

Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения. Прави възражение за изтекла погасителна давност за неустойката по изложените в тази връзка съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 764/2021г. на РСБ.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 764/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 139/16.06.2021г. за сумата от 76,77 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 14544297002, сключен между П. С. АЛ. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна фактура № 1248236679/15.06.2018г. за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г., както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“ ЕООД гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето 2 производство/ П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15 и „БТК“ ЕАД -С. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски номер 14544297002, с който абонатът е заявил за ползване телевизионна услуга по избран тарифен план TV GO Smart, с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС, както и услуга по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE за ползваният мобилен номер *** , с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.

Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между П. С. АЛ. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената електронна съобщителна услуга, а именно: фактура № 1243210621/15.03.2018г., фактура № **********/15.04.2018г., фактура № **********/15.05.2018г. за периода от 15.02.2018г. до 14.05.2018г. на обща стойност от 89,09лв.

Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги фактурирани за няколко последователни отчетни месеца: м.03/2018г., м.04/2018г., м.05/2018г. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.

В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.

„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).

При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор с П. С. АЛ. и е издал крайна фактура № 1248236679/15.06.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на 215,18 лв. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 76,77 лв., представляваща сбор от трикратният размер на месечните такси(без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключения договор и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни отчетни периоди, които не са предмет на настоящето производство.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 02.06.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

В процесният договор№ 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски номер 3

14544297002 /стр.11-12 от делото/ е записано, че с прекратяването на споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 05.03.2018г. до 05.03.2020г.) по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка равна на оставащите месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.

Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.

По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.24 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на вземането на П. С. АЛ. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.20 от делото).

Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 101,94 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.

Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.19 от делото).

По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, 4 чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл.

29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.