Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1363 от 12.07.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2309/2022
Вид
Решение № 1363
Подписан
12.07.2023
В сила
16.08.2023
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 177 · Закон за устройство на територията
  • чл.177, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.178, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.178, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.178, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.223, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр.

Пловдив, 12.07.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :

СЪДИЯ:

МАРИЯ НИКОЛОВА при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2309 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.Х.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Н., против Заповед № РДЦ-22-453 от 16.08.2022 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж: „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор *** и с административен адрес, ул. „****“, гр.Пловдив, който не се ползва по предназначението, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Определен е 30 дн. срок за доброволно изпълнение на заповедта, вкл. във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ е посочено, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, Електроразпределение Юг ЕАД да прекъсне електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне водоснабдяването на строежа.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че видно от издадените строителни книжа, извършено е преустройство именно на търговски обект, като с това преустройство не е променен вида и характера на обекта.

Според жалбоподателя административния орган не е съобразил, че не е променяно предназначението на новообразувания обект, тъй като същият първоначално е съществувал именно като търговски обект. Твърди се още, че термина „пасаж“ в архитектурата се влага смисъл на постройка за търговия на дребно и вероятно авторът на проекта е вложил именно този смисъл. Сочи се и допусната съществена непълнота относно преценката на обекта и ситуирането му в сградата, като при огледа е следвало да бъде отчетено, че в случая не съществуват две допрени една до друга сгради, а сградата попадаща в два съседни ПИ е една, където е бил и някогашния търговски обект, чието отделяне и възстановяване на съществуващата стена е било предмет и на строителството. Иска се отмяна на заповедта.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения по същество излага в представена по делото писмена защита.

Ответникът - кмет на район „Централен“ при община

Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни – Х.М.С. и Л.С.Д. (конституирани с протоколно определение от 22.11.2022г.) с писмени молби по делото, заявяват че са запознати с жалбата.

За допустимостта:

Оспорената заповед е съобщена на М.Х.С. на 22.08.2022г., за което на лист 85 по делото е приложено известие за доставяне. Жалбата е подадена директно в административен съд Пловдив на 02.09.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален срок от надлежна страна, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

По отношение на конституирането на заинтересованите по делото страни, съдът намира за необходимо да отбележи, че освен жалбоподателя М.Х.С., адресати на оспорената заповед са и Х.М.С., М.М.Д. (починала на 30.08.2022г.) и Л.С.Д., посочени като собственици и възложители на строежа, за които с разпоредителната част на административния акт се създават задължения. И четирите лица са посочени в диспозитивната част на заповедта за доброволно изпълнение. Административният акт е обжалван само от М.Х.С., като останалите адресати са разполагали със самостоятелно право на жалба, но доколкото и те са адресати на оспорената заповед и именно в тяхната правна сфера рефлектират негативните последици от забраната, те са пряко и непосредствено засегнати и това е основание за конституирането им като заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал.

1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК. Според Решение №

5274 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2016 г., II о. и Решение № 9774 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2019 г., II о., в производството по оспорване на заповед за забрана ползването на строеж, страни са компетентният административен орган и адресатите на административния акт - възложители по ал. 1, чл. 177 ЗУТ, а според Решение № 9816 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2022 г., II о., страни в административното и съдебното производство са административният орган и адресатът на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. При конституирането на заинтересованите страни съдът съобрази и Решение № 4937 от 15.04.2010г. на ВАС по адм. д. № 14946/2009г., според което в административното производство по забрана ползването на невъведен по законоустановения ред строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта, и никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство.

Във връзка със собствеността на строежа разположен в приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор *** по делото са представени: НА за дарение на недвижим имот № 163, том.45, дело № 11492/1997г. на ПРС; НА за дарение на недвижим имот № 164, том.45, дело № 11493/1997г. на ПРС; Решение № 135 от 19.12.1994г. на ПРС по гр.дело № 1521/1993г.; Протокол от 16.09.1946г. по ч.гр.д. № 801 от 1946г. на Софийски зам.околийски съдия; два броя Удостоверение за наследници на М.Х. С.; Удостоверение за наследници на М.М.Д.

(лист 114), видно от което същата е починала на 30.08.2022г. след като й е връчена процесната заповед (известие за доставяне на лист 84 по делото), като единствената нейна наследница е конституираната като заинтересована по делото страна Л.С.Д..

От фактическа страна е установено, следното:

В

Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив е постъпила жалба вх. № Ц-3534-00-156 от 13.01.2022 г. от М.С. – управител на „Миротрейд“ ЕООД относно извършено незаконно завземане на общи части от дворно място в северната част на ПИ ***. Жалбата е изпратена по компетентност на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, като на 07.03.2022г. служители на район „Централен“ са извършили проверка на бижутерски магазин „Сребърна магия“ с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Александър I” № 5 приземен етаж, относно изграден незаконен магазин в двор, за което е съставен протокол. По време на проверката са представени строителни книжа, извършени са измервания с ролетка и фотографско заснемане.

На 01.06.2022 г. работна група от длъжностни лица при район „Централен“ община Пловдив е извършила проверка на строеж: „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор *** и с административен адрес, ул. „****“. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 11 от 01.06.2022 г., в който е отразено, че имотът с идентификатор *** е частна собственост в режим на съсобственост на осем физически и едно юридическо лице, а строежът е собственост на Х. М. С., М.

Хр. С., М. М. Д. и Л. Св. Д.. Последните четири лица са посочени и за участници в строителството (възложители). Описани са и представените строителни книжа и документи: одобрен проект на 20.06.2005г.; разрешение за строеж №195/27.06.2005г.

По отношение на изпълнението на строежа е посочено, следното: обектът е разположен на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор *** и с административен адрес, ул. „****; чрез РС № 195/27.06.2005г. е възстановена стена по реална имотна граница между имоти 845 (настоящ ПИ ***) и 845 (настоящ ПИ ***), УПИ IV-845, 846, 942, кв. 50-нов, 2 – стар по плана на ЦГЧ.; изпълнената стена е зидана с дебелина 25 см.; изградена е по направление „изток-запад“, между сгради в режим на свързано застрояване с административни адреси *** и ул. „****; чрез стената от съществуващия по-рано на приземното ниво магазин за промишлени стоки, се отделя от южната му страна „полоса“ с приблизителни размери: дължина (по направление „изток-запад“ 20 м. и широчина (по направление „север-юг“) 1,8 м.; след изграждането на стената е извършено физическо разделяне първоначалното общо партерно помещение – представляващо магазин за промишлени стоки, на две нови: първото представлява „магазин за промишлени стоки“, разположен изцяло на адм. адрес ***, а второто – „пасаж“, разположен изцяло на адм. адрес ул. „****. В КА е отразено, че съгласно одобрената проектна документация не е предвидено „пасажът“ да се използва за търговска дейност. Посочено е, че след като разрешението за строеж е издадено след 2001г. то процесния обект не попада в нито една от хипотезите на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Прието е, че процедираният обект е строеж Vта категория и е направено позоваване на чл.177, ал.3 от ЗУТ, като в тази връзка е посочено, че след издаване на разрешението за строеж за обект по РС № 195/27.06.2005г. не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. В КА е отразено, че е нарушено изискването на чл.177, ал.3 от ЗУТ, а като нарушена разпоредба е посочена чл.178, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че процедираният обект се определя като строеж, който се ползва не по предназначение и преди да е въведен в експлоатация. При тази фактическа обстановка е прието, че са налице основания за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода и др. Част от КА е окомерната скица на разположението на строежа в имота.

Констативния акт е връчен на Х.С., М.С., М. Д. и Л.Д. на 06.06.2022г., за което по делото са представени известия за доставяне (лист 71-72). Срещу констативния акт М.С. е подала възражение (лист 73-74), а на 21.06.2022г. Х.М.С. *** акт за прихващане и възстановяване (лист 76 и сл.) от който е видно, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 09002746/02.07.1998г. С. е декларирал1/4 идеална част от търговски обект с площ 42,00 кв.м., находящ се на ул. „****, гр. Пловдив.

С оспорената в настоящото производство Заповед № РДЦ – 22-453 от 16.08.2022 г., кметът на район „Централен“ при община Пловдив е забранил ползването на строеж: „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор *** и с административен адрес, ул. „****“, гр. Пловдив. Ответния орган се е позовал на съставения Констативен акт № 11 от 01.06.2022г. и е посочил, че обекта функционира като бижутерски магазин без да е сменено предназначението му по законоустановения ред и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ в нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.4 от ЗУТ. Като основание за издаването е посочено: чл.178, ал.6, във вр. с чл.178, ал.4, във вр. с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ. Определен е 30 дн. срок за доброволно изпълнение на заповедта, вкл. във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ е посочено, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, Електроразпределение Юг ЕАД да прекъсне електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне водоснабдяването на строежа.

Заповедта е връчена на всички нейни адресати, като в тази връзка по делото са приложени известия за доставяне.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р., която сочи, че с одобрения на 20.06.2005г. проект и издаденото Разрешение за строеж №195/27.06.2005г. е разрешено изграждането на стена по имотната граница между имоти №845 и №846, попадащи в отреждането за УПИ IV-845,846,942 от кв.2-стар /50-нов/ по плана на ЦГЧ – Пловдив, като в обяснителната записка на проекта /л.28 по делото/ е казано, че целта на проекта е чрез нова стена по имотната граница да се запази магазина за промишлени стоки в имот №845, а частта в имот №846 да се отдели като пасаж. Според вещото лице от това заявено намерение личи, че възложителите не са определили друго предназначение на частта, оставаща в имот №846, освен първоначалното предназначение, вписано във всички налични проекти преди това за конкретното местоположение, а именно "пасаж" (на графичната част на проекта помещението е вписано с текст "пасаж в имот №846"). Според експерта на заснемането на съществуващото положение преди предвиждането на нова разделителна стена, което е част от одобрения проект и се намира в архива на Район "Централен" е даден магазин за промишлени стоки, който е разположен с по-голямата си площ в имот №845, но частично обхваща на юг и част от имот №846, като преминава напречната линия на симетрия на сградата, което е и имотна граница. Изрично вещото лице посочва, че вратата за магазина е широка, разположена симетрично както пред частта в имот 845, така и пред процесното помещение в имот 846. Посочва още, че на проектната част, с предвиждането на нова стена по имотната граница, която фактически разделя съществуващ магазин за промишлени стоки на две помещения - едното от север остава като магазин за промишлени стоки с намалена площ до имотната граница, а другото от юг остава с предназначение "пасаж".