Определение № 3117 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3117 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502529 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, община Оборище, ул. ***, чрез старши юрисконсулт ***, против определение №260007/14.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. №613/2017 г. по описа на РС Карлово, II гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на определение №260005/20.05.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се иска отмяната му и уважаване на искането. Аргументира се, че съдът не е обсъдил всички възражения на банката, не са налице основания за присъждане на разноските в тяхна тежест.

Исковият съд е следвало да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, дори и да не е направено такова искане. Адвокатското възнаграждение е прекомерно, като не е взета предвид фактическата и правна сложност на делото.

В постъпилия писмен отговор И. М. А. чрез процесуалния представител излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Претендират адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

1

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и отговора, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – молител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.248 ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 613/2017 г. по описа на РС Карлово, II гр.с., е образувано по заявление на „Сосиете женерал експресбанк“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД) за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ***, М.С.И. и И. М. А. за конкретизирани в заявлението суми, произтичащи от договор за кредит. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена заповед №395/05.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №401/10.05.2017 г.

Издадената заповед е връчена на длъжника А., от когото е постъпило възражение. Предявен е и отрицателен установителен иск, че не дължи сумите по заповедта.

С влязло в сила решение №38/06.02.2024 г. по т.д. №507/2022 г. на ОС Стара Загора е признато за установено по отношение на банката, че длъжникът И. А. не дължи на банката сумите, предмет на издадените заповед №395 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

След влизане в сила на съдебния акт, на 30.04.2025 г. А. чрез процесуалния си представител е поискал от заповедния съд обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по отношение на него, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника си.

Въз основа на молбата и позовавайки се на постановеното решение, заповедния съд е постановил определение №260005/20.05.2025 г., с което е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по отношение на длъжника А. и е осъдил праводателя на банката да заплати на адв. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1857.63 лв. за оказана правна помощ в заповедното производство.

2

В законоустановения срок по чл.248 ГПК банката е подала молба за изменение на акта в частта за разноските, като искането за разноски да се остави без уважение, а при условията на евентуалност – възнаграждението на пълномощника да се намали.

С атакуваното определение молбата на банката е оставена без уважение. Съдът е приел, че, за да се уважи искане по чл.38, ал.2 от ЗАдв., от решаващо значение е правната помощ да е реално осъществена, а такава е предоставена по делото. Посочено е, че са съобразени всички обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на извършената работа. Делото е образувано по заявление на банката през 2017 г. и е разгледано на няколко инстанции с участието на адв. ***.

Изводите не се възприемат от настоящата инстанция.

Въпросът подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение, кога и от кого в различни хипотези е разгледан в мотивите към т.3 и т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заповедният съд е компетентен да се произнесе по искане за обезсилване на заповедта в случаите, описани в т.3 от ТР. При налично исково производство, компетентен да се произнесе по отношение на заповедта е не заповедния, а исковия съд. Изрично е посочено в мотивите към т.13, че при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.

Аналогичен е случаят и при предявен отрицателен установителен иск, както е в настоящия случай. Заповедният съд е постановил недопустим акт, който обаче е предмет на инстанционен контрол единствено в частта му за разноските.

Доколкото съдът не е разполагал с правомощие да се произнесе по обезсилването на заповедта, актът в частта, в която е присъдил разноските като законна последица, също е недопустим. Съгласно т.12 от цитираното Тълкувателно решение, което съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за съдилищата, компетентен да се произнесе по искането за разноски е исковият съд, като заповедният е излязъл извън правомощията си. Следва да се отбележи и, че е осъден за заплащане на разноски несъществуващ понастоящем правен субект. Ето защо частната жалба е основателна, като следва да се отмени атакуваното определение и да се обезсили определение 3

№260005/20.05.2025 г. в атакуваната му част.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски (адвокатско възнаграждение), тъй като в производството по определяне дължимостта на разноски е недопустимо кумулиране на такива.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260007/14.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. №613/2017 г. по описа на Районен съд Карлово, II граждански състав.

ОБЕЗСИЛВА определение №260005/20.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. №613/2017 г. по описа на Районен съд Карлово, II граждански състав, в частта, в която е осъдено „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК 813071350, да заплати на адвокат *** *** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по частно гражданско дело №613/2017 г. на РС Карлово в размер на 1857.63 лева.

В останалата част определението не е обжалвано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4