Решение № 821 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110104997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК, образувано по постъпила искова молба от „*“ ЕООД, гр. *, с която срещу „*“ ЕООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване правото на собственост върху недвижим имот и построената в него сграда, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въз основа на упражнявано давностно владение.

Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, като съобщението е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК, доколкото не е намерено лице на вписаното в регистъра седалище на дружеството и е залепено уведомление, като след изтичането на срока никой не се е явил да получи книжата. Съобщението за насроченото съдебно заседание е връчено по същия начин.

Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание, е предприето оспорване.

Ответникът не е изпратил представител в първото заседание по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че с договор за покупко-продажба на *г. дружеството „*“ ООД е придобило процесните недвижими имоти. Сочи, че на *г. е сключил с това дружество предварителен договор за покупко-продажба, като владението върху вещите му е било предадено на датата на сключване на сделката и същото е упражнявано и към настоящия момент от управителя. Излага, че управителят на „*“ ООД, след като е получил продажната цена, дълго време пребивавал в чужбина и пропуснал да пререгистрира дружеството си, като сделката между страните не била оформена като окончателна и не била обективирана в нотариален акт. Твърди, че данъците за имотите били заплащани редовно от него и вещите се поддържали. Сочи, че при посещение в Община *се установило, че трето лице – ответникът подал декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка с твърдения, за изтекла в негова полза придобивна давност. Счита, че твърденията на ответника са неверни, като имотите се владеят само от него от датата на предварителния 1 договор, като дворното място е почиствано и поддържано. Никога никой не е имал претенции към същите. Счита, че е придобил правото на собственост по давност и за него е налице правен интерес да установи този факт спрямо ответника, който извънсъдебно претендира, че има права спрямо вещите. Моли съда да установи собствеността му.

Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение № 17134 от 08.12.2025 г. по делото.

В съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение.

Ответникът „*“ ЕООД не е упражнил правото си на защита.

По делото са представени писмени доказателства и е разпитан свидетел, от който се установява твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост върху процесните имот и сграда в резултат на упражнявано давностно владение в законовия срок.

Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито събраните писмени и гласни доказателства.

Претенцията за установяване правото на собственост на ищеца върху имота и сградата, съдът намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Съответно на направеното искане за присъждане на разноски за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, ответникът следва да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер от 130,88 лв. за заплатени държавни такси.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че ищецът „*“ ЕООД притежава правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *, с площ 863 кв.м. по КККР, с адрес: с. *, ул. „*“ № *, с предходен № *, кв. *, по плана на с. *, общ. *, обл. *, с площ 825 кв.м., заедно с изградената в същото дворно място Еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *със ЗП 155 кв.м., състояща се от изба, стълбище, входно антре, дневна и три спални с тераса, както и всички подобрения и насаждения в имота, по силата на упражнявано от него давностно владение за периода от 17.01.2011 г. до датата на предявяване на иска /17.04.2025 г./, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 66.92 € /шестдесет и шест евро и деветдесет и два евроцента/, представляваща сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2