Определение № 709 от 17.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Велико Търново, 17.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500452 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№5642/14.04.2026г. чрез ГОРС до ВТОС от страна на А. Е. Н. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Страцин”№2 ет.II ап.2 против Определение№344/09.04.2026г. по гр.дело№2321/2025г. на ГОРС, с което съдът е прекратил като недопустимо, на основание чл.299 ал.2 от ГПК, производството по гр.дело№2321/2025г. на ГОРС, образувано по искова молба с вх.№12326/05.09.2025г., подадена от А. Е. Н. с ЕГН********** срещу Д. Ц. К. с ЕГН**********. Жалбоподателят счита oбжалваното определение е порочно. С обжалвания акт била отказана съдебна защита при наличие на нов, самостоятелно възникнал през 2022г. правен проблем, породен от последващи действия, довели до отразяване на несъществуващо право в официален документ, използван в ново дело за делба и получил публичност чрез вписване на вещно право на ползване в публичните регистри. ГОРС отказал разглеждане по същество на спор, породен от нов факт с правно значение, настъпил през 2022г., като неправилно приел, че било налице тъждество с предходни производства и че липсва правен интерес, изпадайки във вътрешно логическо и правно противоречие. От една страна, в мотивите си ГОРС сам сочел, че искът бил свързан с отразяването на право на ползване в конкретна кадастрална схема от 2022г. От друга страна, в противоречие с хронологията и логиката заключавал, че предметът бил идентичен със спор, приключил през 2017г. Счита, че съдът не можело да приложи чл.299 от ГПК за събития, настъпили пет години след постановяване на посоченото старо решение по брачното гр.дело№1142/2015г. на ГОРС. Проблемът, по който било поискано съдебно установяване, не възниквал през 2016г., а през 2022г., когато според исковата молба на 18.05.2022г. Д. Ц. К. подала заявление пред СГКК-В.Търново, въз основа на което на 13.06.2022г. била издадена схема, в която тя вписала като носител на вещно право на ползване върху процесния имот. К. посочила Решение№60/22.03.2016г. по гр.дело№1142/2015г. на ГОРС, въпреки че в исковата молба се твърдяло, че тази част никога не била влязла в сила и била обезсилена/отменена с Решение№211/21.04.2017г. на ВТОС, стабилизирано след акта на ВКС. Предметът на настоящия спор се свеждал до: -дали през 2022г. е било допустимо и правилно в официална кадастрална схема 1 да бъде отразено право на ползване върху процесния имот; -дали това отразяване е съответствало на действителното правно положение; -дали това право е трябвало изобщо да присъства в схемата от 2022г.; -дали чрез това отразяване не е била създадена невярна правна привидност, впоследствие използвана в делбеното производство. Настоящият иск не бил насочен към абстрактен спор за право на ползване по принцип, а към установяване на несъществуването му така, както същото е отразено в конкретна кадастрална схема от 2022г., както и към правната привидност, която това отразяване е внесло и продължава да поражда в същинската фаза на делбеното производство.

Позоваването на чл. 54б ЗКИР не можело да обоснове недопустимост на иска. Административната процедура по възстановяване на данни в кадастралната карта не дерогирала правото на искова защита, когато спорното отразяване вече било използвано в друго съдебно производство и е създало правна привидност с конкретни процесуални последици. Моли да бъде отменено изцяло Определение№344/09.04.2026г., постановено по гр.дело№2321/2025г. на ГОРС, като неправилно и незаконосъобразно, и да върнете делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.

Д. Ц. К. подава отговор с вх.№6582/28.04.2026г. на частната жалба, с който намира обжалваното определение за правилно, законосъобразно, обосновано. Счита, че изложеното в жалбата било несъотносимо към настоящото дело, тъй като имало специален ред за извършване на вписвания на данни в КККР на недвижимите имоти.

С молба-становище с вх.№5571/04.05.2026г. жалбоподателят прави уточнение на подадената частна жалба по очертаване предмета на въззивната проверка.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение№60/22.03.2016г. по гр.дело№1142/2015г. ГОРС прекратил сключения граждански брак между Д. Ц. К.-Н.а и А. Е. Н., като дълбоко и непоправимо разстроен, като е обявил, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се гр.Г.Оряховица на ул.“Страцин”№2 ет.II на майката Д. Ц. К.-Н.а, като е оставил без уважение искането на Н.а за допускане на предварително изпълнение по отношение ползването на семейното жилище. С Решение№211/21.04.2017г. по в.гр.дело№449/2016г. ВТОС е отменил решението на ГОРС в частта, с която с решението семейното жилище находящо се в гр.Г.Оряховица на ул.”Страцин“№2, представляващо апартамент№2 на втория етаж на сградата на този адрес е предоставено на майката Д. Ц. К., вместо което е предоставил семейното жилище находящо се в гр.Г.Оряховица на ул.”Страцин“№2, представляващо апартамент№2 на втория етаж на сградата на този адрес - на бащата А. Е. Н. и е потвърдил решението в останалите му части. С Определение№348/15.05.2018г. по гр.дело№3609/2017г. на ВКС не е допуснато за касационно обжалване.

На 18.05.2022г. Д. Ц. К. подала заявление пред СГКК - В.Търново, въз основа на което на 13.06.2022г. е издадена Схема№15-639845/13.06.2022г., в която е вписано, че Д. Ц. К. притежава вещно право на ползване върху процесния имот. На 04.07.2022г. по молба на Д. Ц. К. пред ГОРС е образувано делбено производство - гр.дело№1112/2022г. на ГОРС, като към молбата е приложила именно тази схема.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Същата е подадена(още на 14.04.2026г., а съобщението за атакуваното Определение№344/09.04.2026г. е връчено на 2

23.04.2026г., т.е. преди формалното връчване на атакувания акт) в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.

Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) и е допустима.

Ето защо следва да се разгледа по същество.

Съобразно чл.6 ал.2 от ГПК предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, при което се търси от съда дължимата помощ/съдействие. Именно това съдействие от съда е обусловено от предявения от ищеца иск(твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум) и съответно предприетата от ответника защита(наведените възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск или насрещен иск). Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдяните от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска, съответно преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите твърдения на ищеца и искането, с което сезира съда. Действителното правно положение може да е различно от изложеното в исковата молба, но това има отношение единствено към основателността на предявения иск, а не и относно допустимостта му.

Производството пред ГОРС по гр.дело№2321/2025г. е образувано по искова молба на А. Е.

Н. срещу Д. Ц. К. с правно основание чл.124 ал.1 oт ГПК за приемане за установено между страните, че Д. Ц. К. не притежава право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор№*** по КККР на гр.Г.Оряховица, находящ се на административен адрес: гр.Г.Оряховица *** ет.II ап.2 и в условията на евентуалност да се прогласи за нищожно вписването на ограниченото вещно право на ползване, отразено в кадастрална схема№15-639845/13.06.2022г. на самостоятелен обект като извършено при липса на правно основание и в противоречие със закона, създавайки привидност за несъществуващо право.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

Интерес от отрицателния установителен иск за вещно право може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта/имота – т.е. без да предявява и положителен установителен за вещно право, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, единствено ответницата ще е длъжна да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост/вещно право, защото само нейното вещно право се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно вещно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.

Първооинстанционният съд основателно е приел, че с влязлото в сила решение на ВТОС по в.гр.дело№449/2016г. ВТОС, с което е отменил решението на ГОРС в частта, с която с решението семейното жилище находящо се в гр.Г.Оряховица на ул.”Страцин“№2 eт.II ап.2 е предоставено на Д. Ц. К., вместо което е предоставил семейното жилище на А. Е. Н. е разрешен спорът между страните относно вещното право на ползване върху процесния имот, а с настоящото дело се цели пререшаване на вече разрешен със сила на присъдено нещо правен спор между 3 страните, предвид което и на основание чл.299 ал.2 от ГПК делото следвало да се прекрати.

Забраната на чл.299 от ГПК не би била налице и когато в исковата молба по гр.дело№2321/2025г. има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания по гр.дело№1142/2015г. на ГОРС, респ. в.гр.дело№449/2016г. на ВТОС и по гр.дело№3609/2017г. на ВКС. Такова позоваване в случая няма. С оглед становищата на страните в настоящото производство и в делбеното производство по гр.дело№1112/2022г. на ГОРС няма спор относно упражняване вещното право на ползване(правен способ за запазване владението и обитаването на един имот, дори и след неговото прехвърляне…) от страна на А. Е. Н.. Качеството „присъдено нещо“ на решението по в.гр.дело№449/2016г. на ВТОС е създал състояние на определеност и безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното право(правото на ползване на процесния имот) и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязло в сила решение спорно право(правото на ползване на процесния имот от страна на Д. Ц. К.) не може да бъде пререшавано в нов исков процес между същите страни како чрез иск така и чрез възражение(чл.298 ал.1, ал.2 от ГПК, чл.299 ал.1, ал.2 от ГПК). Задължението на съда е да зачете силата на присъдено нещо на влязъл в сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК.

Съгласно чл.2 ал.1, ал.2, ал.5 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост, а данните в него, до доказване на противното, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят. Съгласно чл.27 ал.1 от ЗКИР, основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезически координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелните обекти в сградата. Дoĸyмeнтиpaнeтo нa ĸaдacтpaлнитe дaнни ce извъpшвa чpeз cъздaвaнe и пoддъpжaнe нa ĸaдacтpaлнa ĸapтa и ĸaдacтpaлни peгиcтpи, чийтo oбxвaт, cъдъpжaниe, ycлoвия и peд ca пoдpoбнo ypeдeни в ЗКИР и Hapeдбa№PД-02-205/15.12.2016г. зa cъдъpжaниeтo, cъздaвaнeтo и пoддъpжaнeтo на КККР. Оттук следва, че в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права, такива, каквито са в представените документи за собственост. Понятието за схема на самостоятелен обект в сграда е дадено в §.1 т.4 от ДР на ЗКИР - то представлява графическото изображение на самостоятелния обект в сградата и даването на идентификатор на същия. Приложената в делбеното производство схема№15-63984513.06.2022г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК гр.В.Търново(дори и с некоректно отразяване на принадлежността на вещното право на ползване) е част от изискуемите документи за иницииране на това производство. Регистърното производство има декларативно(oпoвecтитeлнo– инфopмaциoнно) действие, което означава, че нито се създават, нито се променят, нито се прекратяват вещни права на субектите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и неправилното отразяване на правото на ползване, което от своя страна отново не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Както се посочи, липсват данни Д. Ц. К. да е заявила претенции по отношение на вещното право на ползване върху процесния имот, за да е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове(в условията на евентуалност). Явно е, че спор между страните не съществува, затова и настоящата инстанция приема, че исковите претенции, като недопустими - лишени от правен интерес.